Алексис дьо Токвил и опасностите за небесната демокрация

Френският аристократ Алексис дьо Токвил е странна птица. Цял живот се занимава с политика, но като човек на мисълта, не на действието.

Пише най-известната си книга – „Демокрацията в Америка”, докато изучава американските затвори. Монархист по род, душа и сърце, в „Старият режим и революцията” обективно обяснява причините за Френската революция. Привърженик на свободата, проучва отношенията свобода – равенство и обществените заплахи, скрити в променените баланси между тях.

Допадна ми също откритият от него принцип, че колкото повече дадено общество върви към благоденствие, толкова по-недоволни са хората от положението си. Само се чудя защо Токвил, който е в основата на модерната социология и политология, не е така добре познат на по-широката българска публика.

Вижте също

Антоан-Лоран дьо Лавоазие, който мига 30 секунди

Алексис Шарл Анри Клерел дьо Токвил е роден през 1805 г. в Нормандия. Корените на фамилията са поне 7 века назад. На 16 младежът учи философия в Метц. Май тогава идват съмненията за ролята на аристокрацията в управлението на страната и дълбоката криза на религиозните възгледи.

На 18 учи право в Париж, а после пътува из Италия. През 1827 г. баща му става „пер” и е назначен за префект на най-влиятелната община – Версай. Алексис пък заема магистратско място в местния съд.

От тази позиция вижда ясно, че в обществен план упадъкът на аристокрацията е неизбежен, а ако продължава да работи като юрист, неизбежен е личният му упадък. Колебанието за бъдещето не продължава дълго и скоро се ориентира към политиката.

През Юлската революция от 1830 г. Шарл Х абдикира и династията на Бурбоните е заменена от Орлеаните.

В следващите години се подриват устоите на конституционната монархия, властта все по-видимо минава в ръцете на тълпите, стига се и до метежа от 1848 г.

Бащата на Токвил е лишен от званието „пер” и поста, а Алексис, който поддържа Бурбоните и презира новия режим, се чувства несигурен. В същото време вижда, че Франция върви към демократизация. На неговия език това значи – управление на широките маси за сметка на елита.

За да проучи по-добре ефектите от това, той отива в САЩ, официално - уж да изучи затворническата система там. Обикаля девет месеца, но проучва най-вече принципите на американската демокрация. Тя му харесва, но вижда и недостатъците.

Вижте също

Хорейшио Нелсън - да победиш Наполеон с пламтящо сърце

Обратно във Франция, Токвил пише „Демокрацията в Америка”, която има огромен успех. В САЩ той вижда силния порив към свобода и равенство на хората, отчита движещата сила на индивидуализма и по-особената - в сравнение с европейската - форма на собственост. Харесва почти пълната липса на централна власт и сочи федерализацията като щит срещу евентуална диктатура. В същото време отчита и потенциалните заплахи.

В чисто политически план това е тъй наречената „тирания на мнозинството”. Терминът е измислен от Токвил и означава „налагане на решения, които поставят интересите на обществото по-високо от интересите на индивида“ – а това е равнозначно на тирания. Като отрицателни страни на американското общество Токвил отчита култа към материално преуспяване, ръста на отчуждение, упадъка на изкуството.

„Въздухът тук е пропит с користолюбие и човешкият мозък, откъснат от удоволствията, свързани със свободната игра на въображението и умствения труд, не се практикува за нищо друго, освен за гонене на богатство” – пише Токвил.

Първата част на „Демокрацията в Америка” излиза през 1835 г., втората – пет години по-късно. Втората обаче, освен в Англия, другаде не среща така радушен прием. Може би защото в нея се развиват доста по-песимистични визии за бъдещето на американската демокрация.

Вижте също

Клетникът Виктор Юго, обграден от смърт

Токвил смята, че всеобщото избирателно право и свързаният с него диктат на широките маси ще унищожат свободата, ще засилят ролята на държавата, ще доведат до политическа индиферентност на индивида и стремеж на гражданите да искат и получават политическа опека, а не да развиват свободното самоуправление.

Е, някои процеси в САЩ не стават точно така, но той и досега е фундаментален автор за американското общество и политика.

През 2011 г., когато получава наградата „Алексис дьо Токвил”, Збигнев Бжежински казва: „За да разбереш Америка, трябва да си чел Токвил, който още преди 175 години прогнозира потенциалните заплахи за американското общество”.

Безпощадно точен е паралелът на Токвил между американското и руското общество: „Американците, опирайки се на свободата като основен начин на действие, на егоизма и здравия смисъл, завоюват и цивилизоват огромния континент, като преодоляват естествените прегради в стремежа да изградят силна демокрация. На свой ред руснаците, с робска покорност, използват като основен начин на действие меча на воина под командването на един човек за овладяване на своя континент”.

Годината 1835 е наистина добра за Токвил - не само излиза първият том на „Демокрацията в Америка”, но и се жени за англичанката Мери Мотли. Става скандал - Мери е с по-ниско потекло, но те се обичат и живеят добре до смъртта на Алексис през 1859 г.

След сватбата, Токвил се набърква в реалната френска политика и макар да заема разни постове, включително външен министър, няма особени успехи, а идеите му, например за промени в Конституцията, не се възприемат.

В политически план той върви от либерализъм към консерватизъм, но през 1851, след декемврийския преврат на Луи-Наполеон Бонапарт, влиза в сблъсък с него, лежи в затвора и се оттегля в имението си.

До 1859, когато умира от туберкулоза, Алексис дьо Токвил пише другата си най-известна книга – „Старият режим и революцията”, но не успява да я завърши.

Малко съм изненадан, че след толкова години оттогава, още не сме получили негов ръкопис за небесната демокрация и опасностите, пред които тя е изправена.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също

Карл Велики и първият Ренесанс на Европа