Антоан-Лоран дьо Лавоазие, който мига 30 секунди

Кой е измислил водата? Кой е нарекъл кислорода кислород? Има ли камъни на небето и нуждае ли се революцията от гении? Колко дълго живее отсечената глава на човека?

Отговорите на тези и още много въпроси са в живота и делата на Антоан-Лоран дьо Лавоазие. Е, не той измисля водата, но пръв установява, че тя не е прост, първичен елемент, а съединение от водород и кислород.

Кислородът е открит от Дж. Пристли, но името му дава Лавоазие, комбинира от гръцки оксис, киселина, с генес – създател, причинител. Покрай заниманията с кислорода, Лавоазие, заедно с Лаплас, откриват, че дишането също е горене. Пак заедно с Лаплас получават синтетична вода - в стъклен съд с живак изгарят струи водород и кислород. Но най-значим е резултатът на Лавоазие от заниманията с горене.

Тогава „флогистонната” теория е на власт - всичко, което гори, се състои от вещество, плюс хипотетичната, невиждана и невидима, огнена субстанция флогистон. Теорията се появява през 1703 и, колкото и да е ненаучна, бързо се вкоренява в научната общност. Но Лавоазие изследва големия проблем – защо металите, които ръждясват, тоест, окисляват се /изгарят/, стават по-тежки, не по-леки.

Обяснението с флогистона е, че той е с отрицателна маса - когато е вътре в метала, го прави по-лек, а като го напусне при горене, той става по-тежък. На въпроса къде отива флогистонът, щом напусне метала, отговорът е – във въздуха, но не можем да го отделим от там, понеже растенията бързо го поглъщат.

Забавна теория!

След дълги експерименти Лавоазие доказва, че флогистонът е само в главите на поддръжниците си. Той открива, че ръждясалите метали натежават, защото се свързват с кислорода и през 1783 чете във Френската академия „Размисли върху флогистона”. Новата му кислородна теория се посреща на нож от мнозина, но младите учени я възприемат.

Като задълбава в количествена посока, Лавоазие формулира и принципа за съхранение на материята, според който елементите на участващите в химическата реакция вещества може да се пренаредят, но нищо не се губи и крайният продукт тежи колкото първичните съставки.

Антоан-Лоран дьо Лавоазие е роден през 1743 г. в Париж за живот, необикновен поне колкото научните му постижения. Семейството е богато и влиятелно, учи в елитен колеж, интересува се от астрономия, математика, философия, химия, ботаника, но по волята на баща си завършва право. Отдава се обаче изцяло на науката и през 1764 г., на 21, чете във Френската академия първа разработка, посветена на гипса.

След две години печели златен медал за концепция за уличното осветление на Париж. На 26 става член, а после и председател на Академията. Разказва се, че от провинцията съобщават за необичайно събитие – от небето падат горещи камъни. А академиците се смеят, защото Лавоазие изтърсва знаменита фраза - на небето няма камъни, затова няма как да падат оттам. С което пропуска да открие метеоритите.

Е, никой не е съвършен.

За сметка на това, Лавоазие е съвършен в намирането на пари. Той е богат, но изследванията са скъпи и му трябват все повече пари. За да ги набави, купува акции от Ferme Generale, компания, която прекупува поземлените данъци. Бирникът Лавоазие, освен че забогатява, прави реформи в данъчната система и се жени.

Той остава със зяпнала уста пред 13-годишната дъщеря на шефа на компанията, но никой не го обвинява в педофилия, двамата скоро се женят и бракът е пълен с радости. Да, нямат деца, но Мари-Ан е не само красиво, а и интелигентно момиче. Тя превежда от английски научни книги, помага в лабораторията и участва в опити. Тъй като рисува добре, прави скици на новаторски инструменти и ги поръчва за изработка. Тя наистина е ангелът на гения, но дори ангелът не може да спаси гения от злоба и простотия.

През 1789 г. идва Френската революция. Лавоазие няма политически пристрастия, той е за промени в системата, но не резки. Революцията обаче му отнема всичко.

Закрита е Ferme Generale, уволнен е от Кралската комисия по барута, закрита е и Академията на науките.

Самият Марат я мрази – по-рано Лавоазие отхвърля негова тъпа разработка. Марат инициира съд за 28 души от Ferme Generale по обвинения, че с пари от френските данъци финансират чужди сили и тровят парижани като слагат вода в тютюна.

Въпреки тъпотата на обвиненията и убийството на Марат, съдебна машина не спира. През 1794 г. обвиняемите са осъдени на смърт и присъдата е изпълнена.

Главите са отрязани с хуманната машина на доктор Жозеф Гилотен, приятел на Лавоазие. Говори се, че като последен експеримент той натоварва сътрудник да следи колко време очите му ще мигат, след като главата му е отсечена. Мигат около 30 секунди – ако се питате.

Говори се също, че Мари-Ан Поулз иска съдията да отложи екзекуцията, но той отказва с думите - „Революцията няма нужда от гении!”. А ученият Йозеф Лагранж коментира така смъртта на Антоан Лавоазие:

„Отне им само миг да отсекат тази глава, а няма да стигнат и сто години, за да се роди пак такава като нея.”