13 октомври 2021 г. Млада жена е удушена от съпруга си в семейното им жилище в София, докато синът им е на детска градина. Тялото ѝ е напъхано в куфар и е изхвърлено от бащата на убиеца край Перник. Съпругът заблуждава роднините и приятелите ѝ, че жена му е изчезнала. Търси я заедно с брат ѝ по болници, дава изявления пред медиите, имитира притеснение пред родителите ѝ.
Точно месец по-късно синът и бащата правят самопризнания в полицията. Следват следствени експерименти. Съпругът на жертвата показва къде е изхвърлил телефона ѝ, за да заблуди разследващите, че е изчезнала, след като е ходила на фитнес. Баща му показва къде е изхвърлил тялото ѝ.
Самопризнанията и следствените експерименти обаче са извършени в нарушение на закона, защото на двамата заподозрени не е осигурен адвокат и не са предупредени какви са правата им като обвиняеми. Въпреки това те са осъдени на доживотен затвор, а ключови се оказват показанията на случайните свидетели, присъствали на следствените експерименти.
Това са фактите, приети за установени досега от съда в рамките на процеса срещу Орлин Владимиров и баща му Пламен Владимиров, подсъдими за убийството на Евгения Чорбанова-Владимирова.
Миналата седмица Софийският апелативен съд (САС) потвърди доживотните присъди на двамата, постановени през есента на 2023 г., от Софийския градски съд (СГС). Сега предстои делото да бъде разгледано от Върховния касационен съд (ВКС).
Третата инстанция ще има последната дума по два основни за казуса въпроса:
- дали убийството на Евгения е било предумишлено, тоест, планирано предварително от мъжа ѝ и свекъра ѝ;
- дали жертвата е била убита по особено мъчителен за нея начин.
От отговорите ще зависи дали двете доживотни присъди ще бъдат потвърдени окончателно и ще влязат в сила. Макар че наказанията бяха произнесени от две инстанции досега, всъщност точно по тези въпроси има спор по делото.
Обвиненията
Месец след убийството Орлин Владимиров беше обвинен като извършител, а баща му Пламен Владимиров - като негов помагач.
Заради пряката родствена връзка между двамата Владимиров-старши не можеше да бъде подведен под отговорност за това, че е помогнал на сина си да укрие престъплението. Той можеше да бъде изправен пред съда единствено като съучастник.
В крайна сметка прокуратурата обвини сина, че е извършил предумишлено убийство по особено мъчителен за жертвата начин. Баща му беше обвинен като негов помагач, който предварително е знаел, че синът му планира да убие съпругата си, и му е обещал да укрие тялото ѝ.
В тази хипотеза Наказателният кодекс (НК) предвижда от 20 до 30 години зад решетките, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна.
Като мотив разследващите посочиха ревност от страна на Орлин Владимиров. По делото бяха събрани доказателства, че той е разбрал за извънбрачна връзка на съпругата си и е започнал да я следи - чрез камери в дома им, софтуер в телефона ѝ, а и физически.
Защитата на подсъдимите отрича по случая да има доказателства, че убийството е планирано предварително, както и че е извършено по особено мъчителен начин.
Именно тези две условия обуславят доживотните присъди. Ако те не бъдат приети за доказани от ВКС, би означавало Орлин Владимиров да получи по-ниско наказание, а баща му да бъде оправдан.
Заради липсата на преки доказателства в подкрепа на обвиненията срещу двамата - например свидетели, които да разкажат, че те са планирали убийството, делото се основава на множество косвени доказателства.
А ключови за осъждането на Пламен Владимиров се оказват показанията на поемните лица, присъствали на следствените експерименти, при които подсъдимите показват къде са изхвърлили телефона и тялото на жертвата. И разказват за своите действия.
Показанията
Самопризнанията, направени от двамата в полицията, бяха изключени от съда като негодни доказателства. Причината е, че заподозрените са били без адвокати и не са били предупредени, че сами се уличават в престъпление, а това е нарушение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Последвалите следствени експерименти с двамата също се явяват негодни доказателства, тъй като се базират на информацията от самопризнанията им.
По същата причина съдът изключи от доказателствата по делото и показанията на полицаите, водили беседите и следствените експерименти с бащата и сина. Въпреки това и СГС, и САС решиха, че могат да ползват показанията на поемните лица.
"В случая става въпрос за допустими доказателствени източници и няма никаква пречка тези лица да бъдат свидетели по делото и да изложат пред съда възприятията си за обстоятелствата, на които са станали свидетели, включително и извънпроцесуалните изявления на лицата, придобили впоследствие качеството на обвиняем/подсъдим", приема САС.
Именно от тези показания става ясно, че Пламен Владимиров сам е разказал как в деня на убийството е получил обаждане от сина си и вече е знаел, че "нещо ужасно", "нещо много лошо" се е случило.
Поемните лица твърдят, че по думите на бащата "нито в този момент, нито в по-късен момент, той не е получил обяснение от сина си какво точно се е случило, какво има в куфара, който са натоварили в багажника и какво се очаква да направи с него".
"Тези данни говорят за това, че подсъдимият Пламен Владимиров е действал бързо, стегнато и без да задава въпроси, защото той е бил наясно и е знаел отговорите, тъй като действията му са били съгласувани с тези на подсъдимия Орлин Владимиров и са били част от общият им план", обобщава Софийският апелативен съд.
По този въпрос позицията на тримата съдии, разгледали делото в САС, се разделя на две. Вера Цветкова и Маргаритка Шербанова потвърждават мотивите на колегата си Вера Чочкова от СГС, че тези показания са годни доказателства. Третият член на състава на САС Петър Гунчев обаче подписва решението с особено мнение.
Според Гунчев, след като самопризнанията и последвалите от тях следствени експерименти са негодни, значи и показанията на присъствалите поемни лица също са такива. А без тях, според съдията, остава напълно неизяснено дали двамата подсъдими действително са планирали предварително убийството.
"Единствено от факта на оказаната помощ след деянието не може да бъде направен категоричен извод, че подсъдимият Пламен Владимиров още преди деянието е обещал същата. В тази насока по делото са налице предположения и подозрения с оглед бързата реакция на Пламен Владимиров, но не и позитивни доказателства", пише Гунчев.
В края на особеното си мнение съдията посочва, че бащата би трябвало да бъде оправдан като съучастник. Това би означавало да отпадне и обвинението, че убийството е извършено предумишлено, тъй като то "се основава главно върху съвместната дейност и организацията между двамата за постигане на резултата и покриване на следите от деянието".
Колкото до обвинението за умишлено убийство по особено мъчителен начин, Гунчев споделя изцяло мотивите на мнозинството от съдебния състав.
Експертизите
Двамата подсъдими отричат да са планирали убийството. Версията за смъртта на Евгения, която съпругът ѝ разказа в края на делото на първа инстанция, е за нещастен случай.
Орлин Владимиров твърди, че при спречкване между него и Евгения тя е залитнала и си е ударила главата в шкаф, което е причинило смъртта ѝ. Последващите си действия по прикриване на случилото се Владимиров-младши обяснява с желанието си да не разбере малолетният им син.
Тази версия обаче се отхвърля от експертизите, изготвени по случая. Всички вещи лица, ангажирани от съда, заявяват, че смъртта на Евгения е причинена умишлено.
В решението на Софийския апелативен съд се посочва, че това е станало "чрез удушаване с притискане в областта на шията ѝ с ръце, плътно запушване на външните дихателни отвори чрез намотаване на стреч фолио около главата ѝ и допълнително притискане на отворите на носа и устата ѝ с ръце".
"Според експертите през основната част от времето, в което е била удушавана, пострадалата е била в състояние да осъзнава и преработва емоционално случващото се, като такова, водещо към фатален край, като е усещала различни по интензивност болкови стимули и крайно мъчително, както физически, така и емоционално, затруднение в дишането, причинено от действията на извършителя", посочват апелативните съдии.
И двете инстанции приемат, че версията на съпруга не обяснява травмите по шията на убитата. Неговото обяснение не дава и отговор на въпроса - ако Евгения е загинала от удар в шкаф, защо той е омотал главата ѝ в стреч фолио?
"Вещите лица са категорични при направените допълнителни разяснения в хода на съдебното заседание пред САС, че находката, установена при аутопсията на трупа, отговаря на смърт от душене и това е прието като причина за смъртта."
Отхвърлени са и аргументите на защитата, че по трупа няма следи от съпротива, каквато има при душене. По този повод съдът посочва, че "обстоятелството, че няма белези по ръцете на жертвата, не означава, че не е имало съпротива, най-малкото, поради това, че човек в съзнание няма как да не окаже физическа съпротива към извършителя".
"Липсата на достатъчно и категорични такива следи не поставя под съмнение, а още по-малко компрометира извода за умишлено извършено умъртвяване, като се има предвид краткият период, в който преустановеният приток на кислород е довел до изпадането на Евгения Владимирова в безсъзнателно състояние, който според експертите е около 7 минути, при съпротива."
Именно на тези експертни заключение се базира изводът на съда, че жертвата е убита по особено мъчителен начин. В комбинация със становището на двама от общо трима апелативни съдии, че показанията на поемните лица, разкриващи предварителен план за убийството, са допустими, това прави възможно осъждането и на двамата подсъдими.
Ако обаче ВКС намери пропуски в установяването и тълкуването на фактите, той може да промени присъдите, а може и да върне делото за ново разглеждане на долната инстанция.
Форум