Преди 40 години българската държава започва военна офанзива срещу част от собственото си население – българските турци.

На Бъдни вечер 1984 г. Кърджалийски окръг е отцепен и ограден от армия и милиция. В селата и градовете влизат танкове, 1400 войници и още въоръжени цивилни. Това се прави с една цел - да се отнемат рождените имена на българските турци и да бъдат сменени със славянски.

Комунистическите власти първо крият това, а после казват, че българските турци сменят имената си доброволно. Държавата започва да нарича репресиите „Възродителен процес“. Но тези думи идват по-късно.

На 26 декември 1984 г. в Момчилград хората излизат на площада, за да протестират. Сред тях е Мехмедали, който тогава е на 26 години. Той вижда как застрелват неговите приятели Мустафа и Юсуф. Вижда убийството и на 16-годишния Мюмюн.

Протестите на българските турци са първите масови бунтове в България за четири десетилетия комунистически режим. Севгинар също участва в тях. Тогава тя е на 18 години и работи в трудова кооперация в Момчилград.

Приятелката на Севгинар – Ферище, е ранена в гърба по време на сблъсъците. Севгинар я води в болницата. Взима окървавените ѝ дрехи в една торба и се прибира в родното си село Груево.

Само в рамките на ден, Севгинар става свидетелка на два кървави сблъсъка. Танковете избутват хората от Груево и те се прибират по обиколен път късно вечерта. Севгинар и семейството ѝ отиват в дома на вуйчо ѝ. 12 души прекарват нощта скупчени в съвсем малка стая, без светлина. От страх какво може да им се случи, ако ги намерят.

В дните след това по улиците в целия район патрулират войници. Въведен е вечерен час. Смяната на имената на българските турци започва въпреки съпротивата. От всяко семейство след обиск се изземват всички документи с лични имена. Дори надгробните плочи на починалите се събарят, за да се заличат турските имена.

Убитите също не са оставени на мира. Смъртните им актове са фалшифицирани, за да се заличи причината за смъртта.

През следващите пет години – до 1989 г., българските турци нямат право да говорят на турски, да ходят на молитва, да празнуват Курбан Байрам, да носят традиционни дрехи.

През 1989 г., няколко месеца преди края на комунистическия режим, над 360 хиляди български турци са принудително изселени в Турция. Държавата казва, че тези хора си тръгват доброволно, и нарича депортирането им „Голямата екскурзия“.

На 10 ноември 1989 г. комунистическият диктатор Тодор Живков е свален от власт и започва преходът към демокрация. През 1990 г., като реакция на „Възродителния процес“, е създадена партията Движение за права и свободи (ДПС). До днес за нея гласуват предимно българските турци и мюсюлмани.

От 1984 г. досега са изминали 40 години. За това време няма нито един човек, влязъл в затвора за престъпленията срещу българските турци.