В последните дни на септември Володимир Зеленски беше на посещение в САЩ, говори пред Общото събрание на ООН, срещна се с Джо Байдън и Камала Харис, както и с Доналд Тръмп. Преди да замине за САЩ той обяви, че ще представи на Байдън и Харис „план за победа“.
Както се предполагаше, планът предвиждаше повече военна помощ и настояване за разрешение за удари в дълбочината на Русия. Пред ООН Зеленски заяви, че Русия ще приеме справедлив за мир само ако да бъде принудена.
Всичко това е казвано и повтаряно многократно и резултатът от разговори и изявления не е окуражаващ. След срещата с Байдън, американският президент повтори познатото „Ние сме с Украйна“ и обяви пакет помощи - колкото се очакваше, но пак недостатъчни.
Байдън е още по-предпазлив и преди изборите избягва резки декларации и големи ангажименти. Разрешение за употреба на далекобойните оръдия не беше дадено официално. Възможно е да има неофициално договаряне, но предвид изборите - едва ли.
Решаващ момент
На този фон военни експерти и авторитетни тинк танкове и медии алармират, че следващите месец-два ще бъдат съществени до степен да определят бъдещето на войната. И може би да подскажат развръзката.
Подобни тревоги има винаги, но този път изглеждат по-сериозни, по-обосновани, с по-широко съгласие. Ако са основателни, въпросът с разрешението за удари дълбоко в територията на Русия е детайл в по-мащабната картина.
От подобни анализи и прогнози обаче отсъства не друго, а фундаменталният въпрос за ясната стратегия. Преди време писах, че онова, което организира стратегическата материя – цели, средства, инициативи, ресурси, график и др. – е какво се определя като успех преди стратегията да се развие.
Затова в последните години има тенденция на стратегиите да се гледа не през цели и средства (както става традиционно и във всеки проект), а през дефиниция за успех.
Липса на реалистична идея за успех
Каква е идеята за успеха на Украйна в страните от ЕС и на САЩ?
Представите за успех са различни, приличат си само декларациите – „Ние сме с вас, ние сме с Украйна“. Следват индивидуални и слабо координирани действия на различни държави, така е в демократичния свят.
Докладът за 11 септември 2001 показа, че САЩ са имали нужния капацитет да предотвратят трагедията. Но той е бил разпилян между двайсетина агенции, без координация, които бяха обединени с фатално закъснение.
Такава координация липсва днес по отношение на войната в Украйна и това се дължи на липса на реалистична идея за успех. Ако е високо вероятно следващите два месеца да са период с повишено значение за хода на войната, удивително е как този въпрос дори не се обсъжда.
Отделни страни предоставят помощ, а самият ЕС по-скоро отделя средства според стандартите за помощ в невоенно време. САЩ подкрепят, но изборите са изпитание и в момента има пауза. САЩ са ангажирани с войната в Близкия изток и за избирателя силно въвличане в две зони може да се възприеме като отдалечаване от съществените американски проблеми – икономика, имиграция, абортите и т.н.
При такава разстроена представа за успех и лоша координация по въпроса как да се дефинира той, разноречието расте, вреди на прагматичния разговор и прави стратегията в по-конкретните й параметри невъзможна. По тази причина въпросите ден за ден от ситуацията на фронта и конкретни нужди на украинските изместват по-големия въпрос. Дори и да са добре аргументирани, какъвто е случат с разрешението на САЩ за атаки в дълбочина, те остават без дълбоки основания, каквито само реалистична идея за успех може да даде.
Отложено поражение
Няколко часовника тиктакат тревожно тъкмо в този план.
Ако навлизането в Курск бъде спряно и се окаже дългосрочно неуспешно; ако руските войски превземат Покровск и продължат; ако Русия засили опустошението на енергийната инфраструктура на Украйна, която изглежда над 70% разрушена, и остави страната на практика без електричество през зимата и т.н., то как Украйна и Зеленски, но и подкрепящият запад виждат успеха, победата, за която Зеленски твърдеше, че носи ясен план? А ако американската помощ спре в случай на победа на Тръмп?
Тези условия трябва ясно и честно да се изговорят и да станат изходна точка за реалистичен отговор на въпроса какво смятаме за успех.
Нека задам един безкрайно наивен въпрос: Защо западният демократичен сват подкрепя Украйна с оръжия и др.?
Един отговор би бил защото съчувства, че демократична държава е обект на безумна и поголовна агресия. Този отговор няма стратегическо значение. Или защото подпомага закъсалия в беда? Този пък става за хуманитарна помощ. Защото изпитва вина? Това е мило, но няма смисъл. Може би защото иска Украйна да победи? Ако това е идеята за успех, с текущата подкрепа и той няма тежест. А може би западните съюзници се надяват, че по аналогия със СССР, че Русия е на прага на имплозия, ще колабира. Русия не е устойчиво политическо тяло и Руската федерация ще преживее дезинтеграцията си… един ден. Но да се планира победа във войната с тази обща представа не е сериозно и прилича на призоваване на тайнствени сили.
Войната на изтощение в момента изтощава повече Украйна и това ще продължава. The Economist в една изненадващо откровена тема на броя, под заглавие „Критичен момент за Украйна“ призовава за „промяна на курса“. При това независимо от изборите в САЩ. И формулира следното изречение, което намирам за особено важно: „За да може Украйна и западните й поддръжници да спечелят, трябва първо да има смелостта да си признаят, че губят“.
Ако следващите два месеца има развитие в тази посока, то трябва да започне от широко споделена дефиниция за успех. Моделът, установен досега, не е устойчив и не следва от идея за успех, а за отложено поражение.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум