Централната избирателна комисия (ЦИК) изтегли в сряда номерата на партиите и коалициите в бюлетините за гласуване на предсрочните парламентарни избори, насрочени за 27 октомври.
Публичният жребий беше изтеглен ден, след като изтече крайният срок за регистриране на листите с кандидат-депутати. Тук можете да видите всички водачи на листите на партиите и коалициите, които според предварителните социологически проучвания имат най-голям шанс да влязат в следващото Народно събрание.
За предстоящия вот са регистрирани общо 22 партии и 9 коалиции. Преди началото на жребия председателката на ЦИК Камелия Нейкова съобщи, че три от тези политически формации обаче не са регистрирали кандидатски листи, така че имената им няма да присъстват в бюлетината за гласуване. Така на вота през октомври ще участват общо 28 партии и коалиции.
Ето и номерата, с които те ще участват в изборите:
- ПП „Демократи за отговорност, свобода и толерантност – ДОСТ“
- ПП „Глас народен“
- ПП „Социалистическа партия Български път“
- ПП „Величие“
- ПП „Булгари“
- КП „Моя страна България“
- ПП „Има такъв народ“
- КП „Движение за права и свободи – Ново начало“ (ДПС-Пеевски)
- ПП „Бригада“
- ПП „Партия на Зелените“
- ПП „Правото“
- ПП „Възраждане“
- КП „Алианс за права и свободи“ (ДПС-Доган)
- ПП „Български национален съюз „Нова демокрация“
- ПП „Български съюз за директна демокрация“
- КП „Синя България“
- ПП „Морал единство чест“
- КП ГЕРБ-СДС
- ПП „Атака“
- ПП „Народна партия Истината и само истината“
- ПП „Пряка демокрация“
- КП „Свободни избиратели“
- ПП „България на труда и разума“
- ПП „КОЙ – Компетентност, отговорност, истина“
- „Русофили за България“
- КП „Продължаваме промяната – Демократична България“
- ПП „Български възход“
- КП „БСП – Обединена левица“
В края на бюлетината ще фигурира и опцията "Не подкрепям никого". Тя не влияе върху резултатите от вота, но се взима предвид при определянето на избирателната активност.
Това ще е седмият вот за народни представители от април 2021 г. насам. До него се стигна, след като ГЕРБ спечели изборите на 9 юни. След тях най-много депутати в 50-тото Народно събрание имаха ДПС, ПП-ДБ, "Възраждане", БСП, ИТН и "Величие".
Предложеният от ГЕРБ-СДС проектокабинет на Росен Желязков обаче не събра необходимата подкрепа. При гласуването му парламентарната група на ДПС се разцепи, след като почетният председател на партията Ахмед Доган влезе в открит конфликт с нейния съпредседател Делян Пеевски. Впоследствие от групата на ДПС бяха изключени депутатите, останали верни на Доган.
Така ПП-ДБ стана втората по численост партия в парламента и получи от президента Румен Радев втория проучвателен мандат за съставяне на правителство. Коалицията обаче го върна веднага неизпълнен.
Радев избра да даде третия мандат на ИТН, която предварително беше заявила, че иска да се опита да реализира свое предложение за кабинет. До ново гласуване обаче така и не се стигна, след като и ИТН върна мандата неизпълнен.
За да насрочи нови парламентарни избори, Радев трябваше първо да издаде указ за назначаване на ново служебно правителство. Той номинира за поста на служебен премиер досегашната зам.-шефка на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева, но след това отказа да назначи предложения от нея кабинет. Причината беше, че тя отказа да смени вътрешния министър Калин Стоянов.
Така се стигна до повторна номинация за служебен премиер на Димитър Главчев, който вече заемаше поста. Главчев предложи начело на МВР да застане директорът на Главна дирекция "Национална полиция" Атанас Илков и Радев одобри кабинета. Калин Стоянов пък влезе в листи на оглавяваната от Пеевски коалиция "Движение за права и свободи - Ново начало".
Последният редовен кабинет, начело с Николай Денков, беше подкрепян от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Той трябваше да се ротира с правителство на ГЕРБ съгласно споразумение между двете формации от пролетта на 2023 г. ПП-ДБ и ГЕРБ дълго преговаряха как да се реализира тази смяна в управлението, но така и не постигнаха съгласие.
Форум