Бъдещото изпращане на военна помощ е стратегически интерес на България, а Русия използва хибридни атаки, за да повлияе върху изборите на 9 юни.
Това са част от заключенията от изказване на служебния министър на отбраната Атанас Запрянов в първия ден на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО.
Тя се провежда на фона на непредизвиканата руска агресия в Украйна, която продължава вече трета година. Много страни членки на НАТО подкрепят Киев и предоставят самостоятелно военна и финансова помощ на нападнатата страна.
Допълнителен транш
По думите на министъра по-нататъшното предоставяне на военна помощ на Украйна ще остане във фокуса на българската отбранителна политика, тъй като "руската агресия към Украйна е пряко предизвикателство за нашата сигурност".
„Сега работим върху значителен допълнителен транш военна помощ, като се фокусираме върху реалните нужди на украинските войници за отблъскване на руските агресори. Това е най-добрата инвестиция в нашата обща сигурност“, добави той. В рамките на Парламентарната асамблея Запрянов се срещна и с делегация от Върховната рада на Украйна, пред която потвърди ангажимента на София към Киев.
През април Народното събрание одобри финансова помощ за Украйна в размер на 60 хиляди евро в рамките на 4-годишна програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По-рано през годината София предостави и военна техника на Киев. България
Руски хибридни атаки
По думите на министъра България е цел на хибридната агресия на Русия и е във фокуса на "активни процеси и кампании на дезинформация" от страна на Кремъл, опитващи се да повлияят на вътрешнополитическите процеси.
Запрянов добави, че България е подготвена и очаква хибридни атаки във връзка с предстоящите избори на 9 юни. По-късно той уточни, че говори за изборите за Европейския парламент (ЕП), а не за Народно събрание (НС), които ще се проведат в същия ден.
Москва използва усъвършенствани хибридни стратегии, които са съобразени с уязвимостта на всяка отделна страна, включително политическа намеса, пропаганда, дезинформация, кибератаки, саботаж, икономически и енергиен натиск, шпионаж и други инструменти за подривна дейност, каза още служебният министър.
Според него хибридният натиск е основният инструмент, с който Кремъл опитва да спре евроатлантическата интеграция на страните от Черноморския регион и Западните Балкани.
"Хибридните атаки на Русия са свързани с изкривяване същността на нашата помощ за Украйна", каза Запрянов.
"[Тя] се базира на международното право и не е намеса във войната по никакъв начин, заяви Запрянов. "Тази хибридна опорка, че ще изпращаме войски в Украйна повлиява много и на кандидатите за военнослужещи".
"Нямаме никакви намерения да изпращаме войски в Украйна, защото нашият парламент не е взимал такива решения", каза още служебният министър.
Сигурността по Черноморието
Запрянов подчерта необходимостта от усилване на отбранителните способности по източния фланг на НАТО, включително в Черноморския регион, тъй като "не трябва да има съмнение, че амбицията на Москва е да възстанови влиянието си в постсъветското и посткомунистическото пространство в Европа, включително чрез използване на военна сила".
"България напълно подкрепя разширяването и засилването на присъствието на НАТО в Черно море", каза Запрянов. "Заплашителната ядрена реторика на Кремъл е неприемлива и трябва да сме единни и решителни в посрещането на това предизвикателство".
Според Запрянов в региона е нужна брегова система за противокорабна защита, която би усилила отбраната в Черноморското направление. „В допълнение (...) търсим варианти за разполагане на системи за противовъздушна отбрана и брегови ракетни комплекси на съюзници от НАТО на наша територия. Тази стъпка ще подсили посланието за готовността ни за възпиране“, допълни той.
През 2022 г. в България беше създадена многонационална бойна група, която ще бъде разширена до бригада. Планира се в страната да бъде създаден и многонационален дивизионен щаб, който да управлява бригади.
Tурция, Румъния и България също така подписаха през 2023 г. споразумение за съвместнo разчистване на мините, плаващи в Черно море, което предвижда и създаване на Противоминна военноморска група в Черно море (МСМ Black Sea). "За противоминната операция в Черно море между България, Турция и Румъния сме поканили екипи на държави от НАТО да бъдат използвани определени способности на корабите от трите страни", каза Запрянов.
Парламентарната асамблея продължава от 25 до 27 май в Националния дворец на културата (НДК) в София. Запрянов е говорител на Комитета по отбрана и сигурност.
Асамблеята цели да осигури връзка между НАТО и парламентите на страните членки. В настоящата сесия участват близо 400 парламентаристи от 32 държави-членки и от 25 страни-партньори и парламентарни организации.
Предстои среща на върха на НАТО във Вашингтон между 9 и 11 юли, на която се очаква се потвърдят решенията за укрепване на възпирането и отбраната на Източния фланг.
Форум