Ебрахим Раиси, ултраконсервативният ирански президент, за когото мнозина смятаха, че ще стане следващият върховен лидер на страната, загина на 63-годишна възраст.
Хеликоптер с Раиси и неговия външен министър Хосеин Амир-Абдолахян на борда се разби в планинската северозападна част на Иран на 19 май на връщане от посещение на границата с Азербайджан. Всички членове на екипажа на машината също загинаха.
Раиси беше дългогодишно протеже на върховния лидер аятолах Али Хаменей. Преди да стане президент, той беше висш прокурор, за когото също се твърди, че е изиграл роля в една от най-мрачните глави от историята на ислямската република.
Покойният ирански президент ще бъде запомнен с това, че ръководеше бруталното потушаване на безпрецедентните антиправителствени протести, избухнали в страната през 2022 г. след смъртта на млада жена.
Стотици бяха убити и хиляди арестувани, докато правителствените сили атакуваха със сила демонстрациите. Протестите се превърнаха в едно от най-големите предизвикателства пред духовните управници на страната от десетилетия насам. Раиси защити кървавите репресии и обвини чужди сили и опозиционни групи в подстрекаване на безредиците.
Според Али Ваез, експерт по иранските въпроси в неправителствената организация "Международна кризисна група", управлението на Раиси е белязан от нарастващи социални и политически разриви и влошени отношения със Запада.
"Неговият мандат отразява по-широката тенденция на все по-изолирано правене на политика на върха на иранската система, тъй като консолидира ултраконсервативния контрол", казва Ваез.
Екзекуциите от 1988 г.
Раиси посещава семинарии в свещените шиитски градове Кум и Машхад, където е роден през 1960 г. По-късно учи теология и ислямска юриспруденция под ръководството на Хаменей и други влиятелни духовници.
Президентът беше наричан от критиците на ислямската република "Касапинът от Техеран" заради предполагаемата му роля в масовите екзекуции на политически затворници през 1988 г. По онова време Раиси е заместник-ръководител на прокуратурата в Техеран.
През 1989 г., когато Хаменей става върховен лидер, Раиси е назначен за главен прокурор на иранската столица. Той остава на поста до 1994 г., когато оглавява Държавния инспекторат. Това е друг висш съдебен пост, който Раиси заема в продължение на 10 години.
Влиятелният ръководител на съдебната власт в Иран Махмуд Хашеми Шахруди назначава Раиси за свой заместник през 2004 г. Десетилетие по-късно той беше повишен до главен прокурор на страната. През 2016 г. Хаменей прави Раиси пазител на светилището в Машхад.
През 2017 г. Раиси е неуспешен кандидат-президент с 38% подкрепа от гласовете на изборите, спечелени от тогавашния умерен държавен глава Хасан Рохани.
Две години по-късно Хаменей назначава Раиси за ръководител на съдебната система на Иран. Същата година САЩ санкционират Раиси и осем други висши представители на иранската власт, за които се смята, че са членове на близкия кръг на Хаменей.
"Безнаказаността властва"
Раиси става президент на родината си от втория опит - на изборите през 2021 г., определяни от международните наблюдатели като състезание с един кон. Причината е, че десетки умерени и прореформаторски кандидати не са допуснати да участват във вота. Резултатът е, че избирателната активност е най-ниската в Иран от Ислямската революция през 1979 г.
"Това, че Ебрахим Раиси се издигна до президентския пост, вместо да бъде разследван за престъпления срещу човечеството като убийства, отвличания и изтезания, е мрачно напомняне, че безнаказаността властва в Иран", коментира Агнес Каламард, генерален секретар на правозащитната организация "Амнести Интернешънъл".
Изборът на Раиси консолидира авторитета на хардлайнерите в страната, които доминират и в трите власти в Иран. При неговото управление Техеран се сближи още повече с Пекин и Москва и задълбочи конфронтацията си със Запада и Тел Авив.
На изборите, проведени през март, Раиси запази мястото си в органа, който избира върховния лидер на страната.
Кой е Хосеин Амир-Абдолахян
Загиналият заедно с Раиси външен министър Хосеин Амир-Абдолахян е консервативна фигура, която се ползваше с подкрепата на влиятелния Корпус на гвардейците на ислямската революция.
Първият дипломат на Техеран беше явен поддръжник на "оста на съпротивата", подкрепяна от Иран мрежа от въоръжени групи, чиято дейност е насочена срещу Израел и Съединените щати.
Назначаването на 60-годишния Амир-Абдолахян през 2021 г. се разглежда като част от разграничаването на администрацията на Раиси от Запада и фокусирането ѝ върху региона на Близкия изток.
Външният министър е роден в северния град Дамган през 1960 г. Той не участва в опустошителната война между Иран и Ирак между 1980 и 1988 г., а вместо това посещава университет и защитава докторантура по международни отношения.
Първото му дипломатическо назначение е в иранското посолство в Ирак в края на 90-те години на миналия век. Той беше и сред тримата преговарящи със САЩ по повод войната в Ирак.
Амир-Абдолахян е изпълнявал различни роли във външното министерство, като посланик в Бахрейн, заместник-министър по арабските и африканските въпроси и ръководител на отдела за Персийския залив.
Той има близки отношения с генерал Касем Солеймани, който беше убит при въздушен удар на САЩ край Багдад през 2020 г.
През 2016 г. Амир-Абдолхян отхвърля предложение да стане посланик в Оман и напусна министерството. Това става на фона на слухове, че се е скарал с тогавашния външен министър Мохамад Джавад Зариф.
Кариерата му обаче продължава да върви нагоре и веднага е назначен за съветник по външните работи на тогавашния председател на парламента Али Лариджани. Амир-Абдолхян заемаше този пост докато оглави външното министерство.
Форум