Преди осем години резултатите от гласуването на парламентарните избори в Русия сочат голяма победа за управляващата партия "Единна Русия". Тогава награждаван анализатор на данни публикува статистически анализ на моделите на гласуване, който показва масови измами.
Графиките с данните на Сергей Шпилкин са толкова убедителни, че навлизат в популярната култура като "Триона на Чуров" - назъбен, объркващ зиг-заг от аномалии, кръстен на Владимир Чуров - председател на руската Централна избирателна комисия в периода 2007-2016 г.
Шпилкин повтаря модела си за анализ по време на президентските избори през 2018 г., твърдейки, че Владимир Путин може да е получил около 10 милиона фалшиви гласа.
Тази година журналисти и поне един наблюдател на изборите приложиха модела на Шпилкин към току-що приключилия президентски вот. Според официалните власти Путин е спечелил близо 87% от гласовете - негов личен рекорд за 25-те му години като лидер на страната. Какво показва анализът на данните?
"Далеч от конституционните стандарти"
Според "Новая газета Европа" този път Владимир Путин е получил най-малко 31,6 милиона фалшиви бюлетини от общо около 75 милиона подадени гласа на вота, който приключи на 17 март.
Според "Важни истории" фалшивите бюлетини са около 22 милиона. Изданието обясни по-малкото число с това, че е изключило резултатите от гласуването в Москва, тъй като вотът е бил комбиниран - в избирателни секции и онлайн, и това може да е изкриви резултатите от анализа.
"Никога досега не сме ставали свидетели на президентска кампания, която да е толкова далеч от конституционните стандарти", пише в обобщаващия си доклад "Голос", вече забранената в Русия организация за наблюдение на изборите.
Шпилкин отказа да коментира въпроса пред Радио Свободна Европа (RFE/RL). През февруари той беше обявен за "чуждестранен агент" по силата на наказателния руски закон, чиято цел е да ограничи работата на журналисти, активисти на гражданското общество и други.
През 2012 г. Шпилкин получава най-високата руска награда в областта на политическите науки за работата си по парламентарните избори през предходната година.
Аномалиите
За експертите на Кремъл в Русия и извън страната резултатът от тридневните избори, които приключиха на 17 март, никога не е бил под съмнение. Властите бяха подготвили кампанията така, че да изключат всякакви възможни предизвикателства пред новия мандат на Путин начело на държавата.
Бившият депутат Борис Надеждин, който изразяваше антивоенна политическа позиция, без да критикува открито инвазията в Украйна, не беше допуснат да се кандидатира за президент.
Никога не са критикували руския държавен глава
Тримата претенденти, които се явиха на изборите заедно с Путин, са депутати или политически фигури, които никога не са критикували руския държавен глава. Не са заемали и позиции, които значително се различават от тези на Кремъл.
Опозиционерът, за когото се смяташе, че може да е истинска политическа заплаха за Путин - Алексей Навални, беше открит мъртъв в арктически затвор месец преди изборите, след като прекара последните близо две години от живота си в наказателни колонии в отдалечени затвори.
Месеци преди вота вестник "Комерсант" и информационното издание "Медуза", съобщиха, позовавайки се на анонимни официални лица, че отделът на Кремъл, отговарящ за надзора на изборите, е поставил цел - избирателната активност да е поне 70%, а печелившият кандидат да получи поне 75% от гласовете.
В дните преди изборите държавно финансираната социологическа агенция ВЦИОМ публикува проучване, в което прогнозира, че Путин ще получи 82% от бюлетините при 71% избирателна активност.
Официалните резултати, оповестени на 18 март от ЦИК, показват, че Путин е получил 87,3% от бюлетините. Избирателната активност е била около 77,44% (87,1 милиона души) от всички имащи право на глас.
Тези резултати са с близо 10 процентни пункта по-високи от резултатите на Путин на изборите през 2018 г.
От години властите в Русия ограничават всякакъв вид независимо или външно наблюдение на изборния процес. Мисиите на западни наблюдатели бяха блокирани, руски наблюдатели като "Голос" бяха принудени да напуснат страната и дори интернет камерите, използвани от наблюдателите в стотици избирателни секции в страната, бяха свалени.
Та този фон анализите на Шпилкин бяха приети като модел, който издържа на проверка и показва как изборните служители манипулират резултатите.
Моделът и получените по него графики показват необичайни, неравни аномалии в броя на подадените гласове в хода на гласуването, когато избирателната активност се увеличава. Ако нямаше манипулации, според този модел разпределението на гласовете между Путин и останалите кандидати би изглеждало по-плавно, с малко резки отклонения.
"Най-мръсно фалшифицираните президентски избори"
Изследователите твърдят, че аномалиите могат да бъдат обяснени с вписването на фиктивни резултати в официалните протоколи от преброяването на гласовете.
Иван Шукшин, изследовател от "Голос", казва, че е стигнал до подобно заключение, използвайки модела на Шпилкин, независимо от съобщенията в медиите. По думите му в това число не влизат гласуването по интернет и гласуването в украинските територии, които Русия твърди, че е анексирала.
Андраш Тот-Цифра, политически експерт и анализатор на риска в Института за външнополитически изследвания, казва, че методът на Шпилкин е убедителен, но обикновено не улавя по-сложните форми на изборни манипулации - като принудително гласуване. Не улавя и предпочитанията на тези, които не са участвали.
Според него моделът също така показва, че избирателната активност е "почти сигурно значително по-ниска" от официалните данни.
Инженерингът на висока избирателна активност беше една от основните цели на КремълАндраш Тот-Цифра
"Това е важно, тъй като инженерингът на висока избирателна активност беше една от основните цели на Кремъл и властите положиха много усилия и ресурси за постигането ѝ", каза Тот-Цифра пред RFE/RL. "Ако постигането на желаните резултати все пак изискваше от тях да измислят десетки милиони гласове, това говори много за способността на властите да мобилизират избирателите."
Шукшин, експертът от "Голос", също така стига до заключението, че един от претендентите на Путин, Владислав Даванков, е нагласил броя на гласовете си така, че да се окаже на трето място, след кандидата на Комунистическата партия.
Някои опозиционни активисти призоваха хората да гласуват за Даванков с малката надежда да се наложи втори тур.
"Това бяха най-мръсно фалшифицираните президентски избори в историята на страната", пише Шукшин.
Изборите в Русия се проведоха на фона на непредизвиканата пълномащабна война, която Русия води срещу Украйна вече повече от две години.
Путин ще управлява поне до 2030 г., като по този начин може да задмине близо 30-годишното управление на съветския диктатор Йосиф Сталин и да се превърне в най-дълго управлявалия руски лидер през последните повече от два века.
След смъртта на Навални и репресиите срещу неговите поддръжници в цяла Русия от неговия екип призоваха избирателите да се съберат близо до избирателни секции по обед в неделя и да покажат несъгласието си с Кремъл. Протестната акция беше под надслов "По обяд срещу Путин". В деня на изборите дълги опашки се извиха в избирателните секции в 11-те часови зони на Русия по обед.
Форум