Тициан
Художник (1490 - 1576)
Произход: Роден в замъка Пиеве ди Кадоре в Италия, чиито управител е баща му
Образование: Чирак в ателието на Джовани Белини във Венеция
Най-известни творби: „Венера и Адонис“, „Изнасилването на Европа“, „Носенето на кръста“, „Венера Урбинска“, „Ecce Homo“
Признание: Един от най-известните италиански художници от Венецианската школа през Късния Ренесанс
"Слънцето сред малките звезди" – с този израз на Данте наричат във Венеция Тициан. Казват му и "божественият".
Жаждата на Тициан за рисуване е огромна - колкото и жаждата му за живот. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но не му стига времето да нарисува всичко.
Той е майстор и на портрета, и на фоновия пейзаж, прочут е и с митологични езически сюжети, и с дълбоки християнски визии.
С годините маниерът му на рисуване се променя драстично. Късните платна са мрачни и тъмни, изчезват яркостта и блясъкът на ранния Тициан, но работата му с четката и тона са невероятни. Живописният му подход при полагане и използване на цветовете има огромно влияние не само върху художниците от ХVІ век, а и върху цялото западно изкуство.
Истинската рождена година на Тициан е неизвестна, знае се, че е около 1490 г. Вече в напреднала възраст, в писмо до приятеля си - испанския крал Филип ІІ, Тициан посочва 1474. Със сигурност обаче Тициан умира през 1576 г. и ако се приеме написаното от него за вярно, живее повече от век. И рисува гениално до края си.
Художникът Тициано Вечелио е роден в Кадоре край Венеция. Семейството му е богато, но Тициан не учи много в ранните си години, не знае дори латински.
На десет заминава за Венеция, където чиракува при различни художници, докато попада при Джовани Белини.
За разлика от Флорентинската школа, която залага повече на рисунъка и пластиката, за венецианската живопис основа е работата с цвета. И Тициан я води до съвършенство. Докато е при Белини, той работи по редица фрески и майсторът в него изпъква.
Особено важно за него е приятелството му с Джорджоне, който е по-възрастен, има самостоятелни поръчки, а Тициан му помага и изучава стила му. Тициан първо му подражава, но бързо се отдалечава и изгражда собствен стил.
Заедно с приятелството, между тях има и съперничество, прекъснато от ранната смърт на Джорджоне. Тициан довършва някои започнати съвместни работи и остава най-ярката звезда на венецианския художествен небосклон.
Първите запазени творби на Тициан, са от 1507 г. От 1509 г. е портретът "Мъжът с ватираните ръкави", чиято композиция впоследстие Ремрбанд използва за автопортрет.
Около 1515 г. Тициан рисува портрети с един и същи женски образ в различни роли - "Дамата с огледалото", "Саломея", "Флора". Има спор по въпроса коя е изобразената красавица, като за най-вероятна се сочи Лаура Дианти, любовница на херцога на Ферара Алфонсо д`Есте.
Красавицата може да е и Виоланта, в която художникът се влюбва около 1512 г. По-късно Тициан се жяни за Сесилия, с която имат четири деца. Тя умира при раждане през 1530, а Тициан се мести с децата в нова къща и вика от Кадоре сестра си, която поема грижите за дома.
През 1576 Тициан рисува последната си картина – недовършената "Пиета". С нея, смята се, приготвя изображение за гробницата си. В края на август чумата го отнася, намират го мъртъв, с четка в ръка.
Въпреки строгите правила, великият Тициан не е захвърлен в общия гроб на чумавите. Погребан е във венецианската църква "Санта Мария Глориоза", където и досега го закриля собственото му изображение на "Мадоната от Пезаро".
Форум