Захариас Янсен
Изобретател, майстор на очила и лещи, /и фалшификатор на пари/ /1585 – 1632/
Произход: Хага, Нидерландия, средна класа
Образование: неизвестно
Постижения: изобретател на микроскопа и един от първите телескопи в света
Днес представям човек, всичко известно за когото е или светата истина, или долна лъжа.
Сигурно е обаче, че е роден в Нидерландия в края на ХVІ век, казва се Захариас Янсен и му се приписват две невероятни изобретения – микроскопа и телескопа.
Янсен е роден между 1580 и 1588, може би в Мидълбърг, където живее. Но вече не може да се научи - градският архив е унищожен през Втората световна война, още един начин, по който нашето време се меси в миналото си.
Янсен живее в края на ХVІ и началото на ХVІІ век, границата между късния Ренесанс и ранното Просветление. Оттам до началото на ХVІІІ век стават най-важните в Европа трансформации, които създават и нашия свят. Галилей и Нютон полагат основите на модерната наука, Декарт – на философията, Хобс и Лок - на политическата теория, развива се правото, възникват националните държави. До ХV век сегашните Белгия и Холандия уж са част от Свещената Римска империя, но на практика са разпокъсани на градове-държави или провинции. Към средата на ХV век ги обединява херцогът на Бургундия, но после минават в ръцете на император Карл V.
Той е отгледан в Гент, обича Ниските земи и през 1548 дава на 17-те нидерландски провинции широка автономия, която граничи с пълна независимост. Синът му, Фелипе ІІ няма такива сантименти и с ужас гледа как в Нидерландиите се ширят идеите на Реформацията. Опитва пак да ги централизира, но през 1568 избухва бунт, който прераства в 80-годишна война. Самите нидерландски провинции често имат различни интереси, форми на управление, визии за настоящето и бъдещето - учудващо е как оцеляват до проспериращите днес Белгия и Нидерландия. А и изкарват Златен век, свързан с бум на икономиката и изкуствата.
Въпреки сложните политически отношения, нидерландските градове са сравнително спокойно място, което брани правото да живее в мир, за да се развива, произвежда, търгува. Там са големите търговски борси, там е първият борсов крах – с цената на лалетата. Страната обаче се съвзема бързо и Златният век продължава. Той ражда не само велики художници и прекрасни музиканти. Там се заселват или поне свободно издават най-скандални книги великите мислители на времето. Там, в крайна сметка, се раждат телескопът и микроскопът, технологични чудеса, които водят до изумителни открития и тласкат човечеството далеч напред в битката за опознаване и завладяване на света.
В края на ХVІ век двама италианци опитват да направят телескоп - слагат две лупи в тръба, но не постигат почти никакво увеличение. В началото на ХVІІ век в Мидълбърг, където има няколко работилници за лещи и очила, се появяват изведнъж четирима души, включително Захариас Янсен, които показват работещи телескопи и искат патент.
Анекдотът е, че при демонстрация с уреда на майстор Ханс Липерхей, властите от Мидълбърг разбират колко е часът, като гледат часовниковата кула на съседното градче. Но властите отсъждат соломоновски - не дават патент за телескопа на никого, защото не е ясно кой точно е първи.
За микроскопа обаче е ясно - поне десет години по-рано младият Захариас Янсен, още юноша, го създава и започва да го тиражира. Това примитивно от днешна гледна точка нещо, прави революция - постига увеличение девет пъти. Името на фантастичния уред е от гръцки и значи „гледам малкото”.
Робърт Хук пише за него: „Току-що е открит един нов видим свят”. А дипломатът Уилям Борел свидетелства, че вижда микроскоп на Янсен в Англия през 1619. Показва му го Корнелиус Дребел, холандски математик на служба при крал Джейкъб І и Борел го описва така: „Той беше с тръба, дълга една и половина стъпки, от позлатена мед, с диаметър два цола, носена от три медни делфина. Поставката беше кръгла, от абанос и върху нея се поставяха дребни предмети, които, при наблюдение отгоре, наедряваха като по чудо.” Първото научно изследване с микроскоп е на Франческо Стелути, който описва пчели и фасетите на сложните им очи.
Да, за чудесата, които откриват пред човечеството телескопът и микроскопът, може да се говори с години. Но какво стана с изобретателя Захариас Янсен, ще попита някой, какъв е неговият живот, защо почти нищо не научихме лично за него, а само за епохата и делата му? Ами просто за Янсен почти нищо не се знае, освен, че се жени два пъти, умира преди 1632 неизвестно от какво и ако не беше изобретател на двата уреда, трябваше да го помним само като фалшификатор на пари, какъвто също е в един момент.
Все пак, парите са от този свят, а микроскопът и телескопът – от другия. И какво пречи на Вселената, ако човекът, изобретил тези уреди, за да погледне отблизо в невидимото, се нарича именно Захариас Янсен?
