През 60-те години на миналия век няколко журналисти от руската служба на Радио "Свобода" прекарват две години в САЩ и Европа в събиране на устни разкази от хора, преживели Октомврийската революция в Русия. Болшевишкият преврат от 1917 г. е събитие, което променя хода на историята.
Радио "Свобода" излъчва част от записаните на магнетофонна лента свидетелства на съдии, адвокати, инженери, актьори, писатели, журналисти, лекари, търговци от бившата Руска империя, намерили убежище извън страната. Годината е 1967-а - 50 години след Октомврийската революция. Останалите записи са публикувани в свободен достъп на сайта на Колумбийския университет в Ню Йорк и са важно свидетелство за Революцията и Гражданската война.
През 2022 г., рано сутринта на 24 февруари, Русия нападна независима Украйна. И това е събитие, което променя хода на историята. Във войната на Владимир Путин загиналите до момента военни от Украйна и Русия са над 200 000, а цивилните жертви в Украйна - поне 10 000. И това е само достъпната статистика. Според Агенцията на ООН за бежанците повече от 7,8 милиона украинци са регистрирани като бежанци в европейските страни.
Журналисти, принудени да напуснат Русия заради действията на режима в Кремъл, започват да събират истории - този път разказите са на очевидците на 24 февруари.
Една от журналистките е Маргарита Шурупова. Тя е от Томск, Сибир. Днес живее в България и разказа пред "Свободна Европа" за работата си и за живота на семейството ѝ преди и след началото на войната в Украйна.
“Очевидци на 24 февруари”
С началото на войната в Украйна в Русия е въведена военна цензура и започва масово затваряне на медии. Броят им вече е над 100. На 4 март 2022 г. е блокиран и сайтът на информационната агенция ТВ2.
Агенцията е наследник на легендарната едноименна телевизия от сибирския град Томск. Тя е един от първите независими телевизионни канали в Русия, започнал да излъчва още през 1991. Руските власти отнемат лиценза на телевизията още през 2015 г.
Част от журналистите на агенцията ТВ2 напускат Русия след 24 февруари. Те създават проекта “Очевидци на 24 февруари” - като съвременен аналог на проекта на радио “Свобода” от 1967 година.
“Първоначалната ни идея беше да създадем серия от свидетелства с личните истории и позициите на хора, чиито животи коренно са се променили заради войната”, каза Маргарита Шурупова пред “Свободна Европа”.
Когато журналистите започват да работят, проектът се отдалечава малко от оригинала от 1967 г.. Журналистите осъзнават, че на хората им е важно да чуят мнения, които се различават от наложените от пропагандиските руски източници. Има нужда да се разкажат мислите и преживяванията на обикновенните хора.
Да се чуят руснаци и украинци
“Очевидци на 24 февруари” се превръща в “площадка, на която просто да се чуят един друг руснаците, които са против войната и също пострадаха, както и украинците, всички от които пострадаха от войната”, каза Маргарита.
Герои във видеата, които се публикуват в Youtube, са както руснаци, така и рускоговорящи украинци. Украинската аудитория е по-голяма, според Шурупова.
По проекта работи цяла мрежа от журналисти, които се намират в различни точки по света. Там, където няма собствен снимачен екип - например в САЩ, групата си сътрудничи с местни колеги, които заснемат историите. Форматът е “устен разказ" (oral storytelling). Журналистът не присъства, а героят от първо лице разказва историята си и говори за всичко, което чувства и е преживял.
Освен видеоразказ, проектът "Очевидци на 24 февруари" има и друг формат. В него хората представят своята история в писмо. “Изпращат ни писма. Това е популярен формат за тези, които са останали в Русия и не могат да покажат лицето си, за да не бъдат идентифицирани. Хората четат писмата един на друг и това е голяма подкрепа за тях”, каза Шурупова.
"Свободата на словото е необходимост - като дишането"
Веднага след началото на войната в Украйна стана ясно, че аз не мога да остана в Русия, разказа Шурупова за емиграцията си. В началото на март 2022 тя и съпругът ѝ, който е лекар с три специалности, продават автомобилите си и заминават с децата за Ереван. Семейството не остава дълго в столицата на Армения. Заради вълната от руски емигранти животът там поскъпва рязко. А, както казва Маргарита, "колите ни не бяха скъпи". Затова те идват в България, където съпругът ѝ има роднини.
За Маргарита оставането ѝ в Русия би означавало да се откаже от журналистката. А “за мен свободата на словото е необходимост - като дишането”. Още в първите дни след 24 февруари тя осъзнава, че в Русия вече не може да казва това, което мисли, че вече не може да публикува нито в социалните мрежи, нито в медии това, което смята, че е важно.
И Маргарита, и съпругът ѝ вече имат разрешение за работа, но не и отговор на молбата за политическо убежище. Те влизат в България с Шенгенска виза, издадена от Чехия. Това усложнява статута им, защото според Дъблинското споразумение България трябва да предложи на Чехия да ги прибере. Вече е получен положителен отговор от Чехия, но семейството е започнало нова процедура по искане на политическо убежище в България. "Тук много ни харесва, учим езика и ни харесва културата", каза Маргарита.
"Той сега щеше да е на фронта"
Когато семейството напуска Русия, Маргарита не се замисля, че е възможно Кремъл да обяви военна мобилизация и съпругът ѝ да отиде на фронта. “Но сега се оказва, че той тогава е мислел за това - че няма да участва в тази война в никакъв случай. Мъжът ми е офицер от запаса “категория А”. Той има мобилизационно предписание във военната книжка".
След 21 септември - датата на старта на мобилизацията, която Путин обяви, той е трябвало да се яви във военно окръжие в рамките на 48 часа. "Ако бяхме останали в Русия, той сега щеше да е на фронта”, разказа Маргарита.
Съпругът на Маргарита има три специалности - кардиолог, анестезиолог и ендоваскуларен ренгенолог. В момента учи медицински български, за да се яви на изпит, за да легализира руската диплома. От хора, които са били в същата ситуация, семейството е разбрало, че този процес може да продължи години.
Сега, въпреки "ювелирната си професия", той работи на строителни обекти с тежка ударопробивна машина.
"Това е тежка физическа работа и не знам какво ще остане от ръцете му, защото всеки ден получава травми. Разбира се, много по-добре е, че е тук сега, отколкото ако беше останал в Русия. Защото там съдбата му щеше да е на фронта", каза Маргарита.
