„Геополитическа Комисия“ - така определи мисията си Урсула фон дер Лайен, встъпвайки в длъжност като шеф на Европейската комисия (ЕК) през декември 2019 г.
Почти четири години по-късно, накрая на мандата ѝ, амбициите на Брюксел и на Европейския съюз (ЕС) като цяло са само отчасти реализирани. Войната в Украйна и разразилият се конфликт около Газа са илюстрация за постиженията на Европа, но – да бъдем честни – и за сериозните пречки пред общата външна политика на 27-те.
Да започнем с постиженията
Когато президентът на Русия Владимир Путин нападна Украйна, едва ли очакваше единна европейска реакция. Напротив, той залагаше на очакването, че разделителните линии между отделните страни членки ще се задълбочат.
Путин очакваше Германия и Франция да приемат загубата на Украйна и да сключат сделка с Русия. Случи се обратното
Според него руският блицкриг трябваше да постави Европа пред свършен факт. Германия и Франция да приемат загубата на Украйна и да сключат сделка с Русия – през главата на Полша, Прибалтийските страни и останалите отявлени противници на Москва.
Случи се, както знаем, обратното. ЕС се включи в общ фронт против руската агресия, наложи сериозни санкции – в това число срещу вноса на суров петрол, и започна да предоставя военна помощ на Киев – както по линия на отделните страни членки, така и от общия бюджет на 27-те.
Разширяването на Евросъюза междувременно набра засилка. Идния месец се очаква Украйна, Молдова, а може би и Босна и Херцеговина да получат дата за начало на преговори за членство.
Зависимост от САЩ
Това обаче не е цялата история. Казусът „Украйна“ демонстрира ясно и недвусмислено колко зависима остава Европа от САЩ.
Казусът „Украйна“ демонстрира ясно и недвусмислено колко зависима остава Европа от САЩ
Без решителната реакция и лидерството от страна на администрацията на президента Джо Байдън едва ли щяхме да видим и такова сцепление и единство в Европа. Особено по отношение на санкциите срещу Кремъл или пък директната подкрепа за украинските въоръжени сили.
Доставките на въоръжение от страна на САЩ в периода февруари 2022 – януари 2023 г. възлизат на 46,6 млрд. долара. От ЕС (общ бюджет и отделни страни членки) – около 10,5 -11 млрд. долара.
Разбира се, дългосрочната европейска подкрепа е по-мащабна отколкото американската: ЕС има поети ангажименти за 50 млрд. евро военна и икономическа помощ до 2027 г., каквито САЩ нямат. Но към днешна дата доставките от Америка на амуниции (включително от запасите на Южна Корея) помагат на Украйна да води войната.
Заедно с това ключово значение имат и разузнавателните активи, с които разполагат САЩ и които са в помощ на Украйна. Не трябва да се пренебрегва и ролята на НАТО в подсигуряването на източния си фланг срещу евентуална руска агресия и координирането на усилията на трансатлантическите партнъори.
Ами ако Тръмп се върне?
Затова и стратегията на Путин е да удържи до президентските избори в САЩ.
Стратегията на Путин е да удържи до президентските избори в САЩ
Евентуалният нов мандат на Доналд Тръмп ще даде предимство на Русия, тъй като ще постави под въпрос както помощта за Украйна, така и може би бъдещето на НАТО като военно-политически съюз.
Дали и как ЕС ще може да замени САЩ e изключително важен проблем. Засега изгледите не са особено обнадеждаващи.
Миналата седмица германският военен министър Борис Писториус призна, че Евросъюзът няма да успее да достави на Украйна 1 млн. снаряда от 155-милимитров калибър до март 2024 г. – цел, заявена от 27-те, която има отношение впрочем и към българския военно-промишлен комплекс.
И това е само частичен пример. Отделно е под въпрос доколко Европа може да предоставя същия обем и качество разузнавателни данни на украинските въоръжени сили. И най-вече, в политически план, дали ще удържи единен фронт срещу Путин.
Страни като Унгария, Словакия, а може би един ден и България, ще търсят сепаративни договорки с Русия, окуражени от примера на Тръмп. В най-лошия случай и Германия може да тръгне по същия път.
Газа и външнополитическата немощ на ЕС
Кризата в Газа е друг пример за немощта на общата външна политика на ЕС. Терористичното нападение на Хамас и военната кампания, предприета в отговор от Израел, извадиха на показ разделението между страните членки (Хамас е обявена за терористична организация от ЕС, САЩ и редица страни - бел.ред.).
От една страна са Германия и ред страни в Източна Европа, които са твърдо с Израел. От друга Франция и Испания, които настояват за прекратяване на огъня.
Това си пролича в гласуването на резолюция на Общото събрание на ООН на 27 октомври. Австрия, Унгария, Хърватия и Чехия гласуваха заедно с Израел и САЩ срещу резолюцията, призоваваща „всички страни“ в конфликта да се спазват международното хуманитарно право.
Франция, Испания, Белгия, Люксембург и Словения я подкрепиха – както постъпиха и Русия и Китай. Всички останали страни-членки на ЕС гласуваха с „въздържал се“.
Център на сила в многополюсен свят?
ЕС все пак формира някаква обща позиция. От една страна, тя осъжда Хамас и поддържа правото на самозащита на Израел. От друга, призовава за прекъсване на бойните действия и създаване на „хуманитарни коридори“ за предоставяне на помощ на нуждаещите се в Газа.
Миналата седмица председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен дори посети Египет и Йордания с цел да покаже, че съюзът е ангажиран с намирането на мирен изход от кризата. Но на всички е ясно, че Брюксел играе второстепенна роля в дипломацията около Газа.
Водеща роля в задкулисните преговори във връзка с евентуално примирие и освобождаване на израелски заложници (съпроводено с размяна с хора на Хамас, намиращи се в израелски затвори) е отредена на САЩ, както и на регионални играчи като Саудитска Арабия и Катар.
Европа може да упражни влияние в бъдеще в качеството си на основен финансов донор за Газа и за Палестинската автономия по-общо. Но за това е нужно на първо място да бъде намерена политическа формула за стабилизиране на ситуацията.
В Брюксел са налице амбиции ЕС да се обособи като самостоятелен център на сила в многополюсния свят, постигайки „стратегическа автономия“. Вероятните бъдещи сътресения в отношенията със САЩ, предизвикателствата, които отправят Русия и Китай, нестабилността в Близкия изток и Африка са все фактори, които тласкат Съюза в подобна посока. За съжаление - поне засега – амбициите не съответстват на реалността.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум