4786 гласа. Това е разликата в подкрепата на двамата кандидати, които се сблъскаха в балотажа за кмет на София миналата неделя.
С 48,2% от подадените гласове победител стана Васил Терзиев от ПП-ДБ и „Спаси София“. 46,89 на сто от подкрепата остана за Ваня Григорова, издигната от БСП, „Левицата“ и други леви и проруски партии.
В деня, когато Общинската избирателна комисия (ОИК) в София обяви Терзиев за кмет, Григорова проведе пресконференция. Заедно с екипа си кандидатката обяви, че ще оспорва изборните резултати.
Причината - Григорова подозира нарушения в изборния процес. Тя смята, че машините за гласуване, които бяха допуснати за изполвзане на втория тур на изборите, са били компрометирани, а в протоколите от преброяването на резултатите има грешки.
Проверка на Свободна Европа показа, че тези два аргумента на Григорова и екипа ѝ не съдържат реални доказателства за нарушения.
Финалното решение обаче ще вземе съдът, след като Григорова започне процедурата по обжалване.
Но преди да стигнем дотам - ето какво значи оспорване на местния вот и как се случва то.
Какво е оспорване на местни избори
След всеки местен вот Общинската избирателна комисия (ОИК) в съответната община излиза с решение, което оповестява финалните резултати - включително кой е избраният кмет.
Оспорване на местните избори означава това решение да се обжалва по съдебен път пред съответния административен съд.
Какви са основанията
За да се оспорят резултатите от местен вот, трябва да са налице сериозни нарушения в изборния процес. Може да има изчезнали гласове, подправяне на бюлетини и други.
Може да се оспорва резултатът от отделни секции или от секциите на територията на цялата община.
„Въпросът е да се представят доказателства за неточности, непълноти и грешки. В противен случай съдът може да приеме, че това са общи приказки“, каза за Свободна Европа адвокатът Петър Славов, който беше и независим кандидат за общински съветник на изборите на 29 октомври в София, а преди това депутат.
Кой може да поиска оспорване
Всеки кандидат за кмет или общински съветник може да оспори резултата от местния вот.
Други хора, които могат да направят това, са представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети, които са издигнали кандидатите.
Как се случва
Хората, които искат да оспорят изборните резултатите, имат 7 дни да обжалват решението на ОИК, с което тези резултати се обявяват.
Жалбата се изпраща първо до избирателната комисия, която я препраща към съответния административен съд. За местните избори в София това е Административен съд - София град.
Кой взима решението
В следващите седмици на ход е съдът, който трябва да насрочи заседание. Не повече от 2 седмици по-късно съдът постановява дали решението на комисията за обявяване на изборните резултати е законосъобразно, или не.
Ако човекът, който е обжалвал, или пък този, чийто избор е поставен под въпрос, не е доволен от решението на съда, той може да го оспорва пред Върховния административен съд (ВАС) - отново в 7-дневен срок.
ВАС решава дали да потвърди, или да отхвърли решението на съда в следващите 14 дни. Решението на ВАС е окончателно.
Какво може да реши съдът
Има два основни варианта за решението на съда:
- Да потвърди решението на избирателната комисия и обявените от нея резултати;
- Да отмени това решение и да обяви избора на кандидата за „недействителен“.
За да реши дали резултатите са законосъобразни, съдът проверява получените доказателства за изборни нарушения - например, може да разпореди да се направи ново преброяване на бюлетините.
Как се взима решението
Основният фактор е дали допуснатите грешки могат да се отстранят, или не. Друг фактор е тяхното влияние върху крайния резултат.
„Трябва да се гледа случай по случай. Ако в една секция от 500 избиратели вотът е изцяло подменен, а разликата между първия и втория кандидат е 300 гласа, в такава община има основание да се касират изборите“, казва Славов.
В по-голяма община обаче тези 500 подправени гласа не биха имали същото значение.
Какво следва от решението
Ако съдът потвърди резултатите на ОИК, избраният кмет или общински съветник остава във властта.
Ако обаче съдът намери нарушения, процедурата продължава в различни хипотези:
- За случаите, в които грешките могат да се поправят
Ако преброи бюлетините и установи, че резултатите от тях са различни от обявените, съдът връща изборните книжа на ОИК. Тогава комисията има за задача да обработи гласовете наново и да поправи грешките в броенето и попълването на протоколите.
Това се прави в случаите, когато са допуснати технически грешки и грешки при пресмятането.
„Ако при новото броене излезе различен резултат, той трябва да бъде отчетен като действителен. Ако вторият кандидат вече е станал първи, той се обявява за победител и това е окончателното решение“, казва Славов.
- За случаите, в които грешките няма как да се отстранят
Ако обаче съдът установи, че е налице подправяне или дописване на бюлетини от страна на членовете на секционните комисии или пък са унищожени действителни гласове, това няма как да се поправи с връщане на изборните книжа в ОИК.
„Тогава съдът може да реши, че единственото спасение е касирането на изборите и провеждането на нов вот“, казва Славов.
Когато съдът реши, че изборът на кмет е недействителен, следват нови избори. Ако се отмени избор на общински съветник, на негово място влиза следващият в листата кандидат.
Колко време отнема всичко
Крайното решение дали резултатите от местните избори за законни, или не, се взима до 2 месеца след подаването на жалбата за оспорване на резултатите от вота.
Има ли през това време кмет
Внасянето на жалба срещу резултатите от местния вот не пречи на избраните кметове и общински съветници да встъпят в длъжност. Отмяната на техния избор става само с решение на съда.
Ако съдът обяви избора на кмет за недействителен, до провеждането на нови избори има временно изпълняващ длъжността кмет.
И с другите избори ли е така
Решения за законосъобразността на местния вот взима административният съд, но това не важи за останалите видове избори.
При изборите за народни представители, президент и вицепрезидент, както и за евродепутати, това решение се взима от Конституционния съд (КС).
Няколко примера
През 2019 г. Мая Манолова беше кандидат за кмет на София, подкрепен от БСП. На балотажа тя загуби от Йорданка Фандъкова от ГЕРБ, която беше начело на столицата от 2009 до 2023 г. Разликата между двете беше малко над 20 000 гласа в полза на Фандъкова.
Тогава Манолова реши да обжалва резултатите от изборите. Основанията ѝ бяха предполагаеми нарушения в избирателните списъци, в броенето н бюлетините и в попълването на протоколите от секциите.
Административният съд в София не намери такива нарушения и потвърди решението на ОИК за резултатите от вота. Манолова обжалва пред ВАС, но през юни 2020 г. той също потвърди, че няма основания за оспорване.
В България има примери и за опити за оспорване на местни избори, които са завършили с отмяна на резултатите - включително от тазгодишния вот.
Във вторник административният съд в Бургас отмени избора на кмет на село Зидарово, предаде БНТ. Разликата между двамата кандидати на първия тур беше само 10 гласа, но те осигуриха победата на кандидата на БСП.
Опонентът му от ГЕРБ обжалва този резултат и бюлетините бяха преброени в съда. Установено е, че са допуснати значителни грешки в попълването на протоколите, което доведе до решението на съда да касира избора.
През 2011 г. са касирани изборите за общински съветници в Белоградчик и Кюстендил заради непопълнени данни от личните карти на гласоподавателите в избирателните списъци.
Форум