Нинко Кирилов е роден на 7 декември 1983 г. във Видин. Баща му е художник и преподавател, майка му е икономист и също преподавател. Не обича да казва, че започва да пише от много ранна детска възраст, защото това е клише, а както вече казахме, той не си говори с клишетата.
Автор е на книгите "Двойници и животни" (2013 г.), "Човек сред хората" (2017 г.), "Три пиеси" (2018 г.), "По-сурово" (2019 г.), "Падане завинаги" (2021 г.) и "И други дупки" (2022 г.). А на 9 октомври официално беше представена и новата му поетична книга "Портокал".
Тя е една "вселюбовна поема", която се изгражда от 37 парченца. Подредени по абсолютно неслучаен начин.
"Портокал" на Нинко Кирилов е "невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме", казва за книгата писателката Антония Апостолова. И допълва:
"И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието "ела" и действието "или", между първото "аз" и последното "ние", се разкрива като това, което всъщност е – вселюбовна поема."
Поезията на Нинко Кирилов има една единствена претенция и тя е - да отговаря на високите стандартни за естетика, както на самия автор, така и на публиката. Защото макар че поезията е самотно занимание, нейното споделяне не е.
За да разберете защо книгата носи името "Портокал", трябва да я прочетете. А рамката на корицата ѝ Кирилов вижда като рамката, в която всеки може да постави каквото иска. Това е книга, която си играе с формите и езика, но не си играе с чувствата.
Вече можете да намерите "Портокал" в книжарниците. Тя е на издателство "Скрибенс". Когато я отворите, ще откриете 37-те парченца от вселюбовната поема, създадена под вдъхновение и на музиката, която Нинко Кирилов предпочита да слуша – Radiohead и Massive Attack. Но никога точно в моментите, в които пише.
Ще намерите и още:
29
кръстовищата са приятно място за протягане. и сричане.
реките се съединяват рано или късно. както хората.
а има черна котка, бели гълъби и сиви дни, които са от
йодни повеи в небето от дифузии.
но никой днес не си носи запалката.
онази сляпа орис – да ме прегърнеш.
същата сляпа орис – да ме прегърнеш.
тази сляпа орис – да ме прегърнеш
и всичко друго. завивам те със себе си,
боя се само от нискочели счупени вселени,
еволюирали до духове. без теб, без мене –
зенитът на написаното още е далече.
колкото повече, толкова по-малко.
рикошетите автоматично ни превръщат в полюси,
а може би дори в един човек.
йерархията на звука, почукването, влизай,
не излизай. ако светът ни беше хроматично съвършен,
определено нямаше да има нужда да го дишаме на хапки. или да се.
системно проверявам дали те сричам.
така ще се науча да обичам.
