Министрите на външните работи на страните от Европейския съюз (ЕС) се събраха в Киев за официална среща в понеделник. В събитието се включи и вицепремиерът и външен министър на България Мария Габриел.
Срещата се проведе на фона на последните артилерийски удари на Русия срещу Херсонска област в Южна Украйна от ранните часове на 2 октомври. Междувременно през уикенда Конгресът на САЩ прие краткосрочен бюджет на правителството, в който обаче не е включена допълнителна помощ за Украйна.
Първият европейски дипломат Жозеп Борел и украинският външен министър Дмитрий Кулеба определиха срещата на министрите в Киев за „историческа“. За пръв път подобно събитие се провежда извън границите на ЕС.
„Свикваме историческа среща на министрите на външните работи на ЕС тук, в Украйна, страна кандидатка и бъдеща членка на ЕС“, написа Борел в публикация в социалната мрежа Х (бившия Туитър).
Според Кулеба събитието се провежда в „бъдещите граници“ на Евросъюза, визирайки желанието на страната му за присъединяване.
Украйна получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС през юни 2022 г. Бързият път на Киев към блока беше повлиян от началото на руската инвазия в Украйна през февруари същата година.
Статутът на държава кандидат за членство дава достъп до финансова подкрепа за извършването на нужните реформи за приближаване на стандартите на ЕС. В случая на Украйна се очаква преговорният процес да отнеме години, преди Киев да се присъедини към съюза на 27-те държави.
В неделя президентът на САЩ Джо Байдън каза, че американската помощ за Украйна ще продължи и се очаква тя да бъде приета в отделен от бюджета закон.
В отговор Борел каза, че разчита САЩ да продължат да оказват непоколебима подкрепа на Украйна в сферата на сигурността. „Вярваме, че това няма да е последната дума“, каза в неделя върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността. В понеделник той обяви, че е предложил на Украйна до 5 млрд. евро подкрепа през следващата година.
По време на срещата в Киев външната министърка на Германия Аналена Баербок призова да се положат усилия за подготовката на Украйна за предстоящата зима, включително чрез противовъздушна отбрана и гарантирани енергийни доставки, предаде Ройтерс.
„С всеки метър, който Украйна освобождава, с всеки метър, в който спасява народа си, тя проправя и пътя си към ЕС“, каза Баербок.
В този дух беше и изказването на Жан Аселборн, външен министър на Люксембург. Според него западните страни трябва да продължат да изпращат военна помощ на Киев, „защото, ако не доставим никакви оръжия от ЕС, от НАТО, от други страни, тогава тази война ще приключи, но с грешните последствия“.
Трябва също така „да изпратим силен трансатлантически сигнал, че това, което се случва на наша собствена земя, е нещо, за което трябва да поемем голяма отговорност“, каза датският външен министър Ларс Расмусен, цитиран от АП.
Италианският министър на външните работи Антонио Таяни от своя страна заяви, че в понеделник Италия е подписала споразумение с украинското културно министерство за възстановяване на катедралата в Одеса. Катедралата беше ударена и разрушена от руска ракета в края на юли.
В срещата на министрите на ЕС се включи и украинският президент Володимир Зеленски. В речта си той каза, че победата за Украйна във войната с Русия зависи от сътрудничеството на страната с ЕС.
Миналата седмица в Киев изненадващо пристигнаха генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и министрите на отбраната на Великобритания и Франция Грант Шапс и Себастиен Лекарну.
Русия започна непредизвикана инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Оттогава хиляди войници и цивилни загинаха, а редица украински градове бяха разрушени.
