Като дете всеки семеен празник за нея означава нов сценарий за представление. От малка се занимава с изкуства, но едва на 29 години намира своя път – режисурата. Сега тя е и сценарист, и продуцент, а понякога и художник и иска да разказва историите на жените.
Тя е Зорница София Попганчева или по-позната само като Зорница София. В събота филмът ѝ "Майка" спечели наградата за пълнометражен игрален филм на кинофестивала във Вуковар, Хърватия.
В главните роли във филма влизат Дария Симеонова, Леон Лучев и Дария Димитрова.
Филмът разказва историята жена, която не може да има деца, но намира начин да бъде "майка" за много деца в Африка и в България. Той е вдъхновен от историята на театралната режисьорка Елена Панайотова.
Тя е основател на "Лятна театрална академия за деца в риск" в Широка лъка и международната програма "Артисти за деца" в Кения.
Попганчева се запознава с нея преди повече от 15 години. Тя я включва в един от по-ранните си филми - "Модус вивенди" (начин на живот, лат.), в който разказва за хората, направили нетрадиционни избори в живота си.
Години по-късно тя иска да направи нов филм, в който да проследи развитието на тези хора, но в крайна сметка решава, че историята на Елена Панайотова заслужава да бъде разказана отделно.
"Изобщо не мислех, че правя филм за майчинството, по-скоро тръгнах с идеята как един човек трансформира травмата си в триумф с талант, упорство и отдаденост в работата", казва тя за Impressio.
В началото поради липса на средства екипът обмисля дали да не снима сцените, които трябва да са в Кения, в квартал "Факултета" в София.
"Слава Богу, че не го направихме!", казва тя и споделя, че след първите получени пари от Националния филмов център заминава за африканската държава. Първоначалната идея е филмът да се снима в Кисуму - мястото, където е работила Попйорданова, но то се оказва неподходящо заради проливните дъждове.
Режисьорката обаче има и друга идея. При първото си пътуване до Найроби тя открива, че има туристически сайтове, в които се предлагат туристически обиколки на тамошното гето - Кибера.
Задължителните спирки на тура са две - сиропиталище и място за снимки със сирачета. В крайна сметка, макар и по различен път, тя попада на същото сиропиталище, където е заснет и филмът.
"За мен това беше най-вдъхновяващият снимачен процес - главно заради децата, които се отвориха към нас", казва тя.
За Зорница София изкуството е мощен генератор на промяна и с филма си се надява дори малко да е успяла да промени живота на децата в гетото. По време на премиерата на филма две от тях дори пътуват до Варна.
"Ако не вярвах, че с работата си можем да правим света по-добро място, сигурно щях да влагам усилия в нещо друго", казва тя.
Още от малка тя се насочва към изкуството. Нито един семеен празник не преминава без изготвен от нея сценарий за подобаващо представление.
Тя завършва живопис в Националната художествена Академия, специализира в Ню Йорк, а впоследствие завършва и режисура в НАТФИЗ. Има редица изложби по цял свят с видео арт инсталации, пърформанси и живопис.
Първият ѝ игрален филм е "Мила от Марс" и макар че той е само дипломен проект, печели няколко награди.
Във филмите ѝ често в центъра застава силната жена и макар изборът да изглежда съзнателен, тя казва, че просто разказва историите, които я вълнуват. Според нея във филмовото изкуство досега историите на жените са несправедливо по-малко от тези на мъжете, а тези разказани от женска гледна точка - дори още по-малко.
"Наш ред е, на жените-режисьори, да запълним тази пропаст с нашите истории, които не са още разказани. Ето дори ми е трудно да кажа "режисьорки", защото не е прието и някак не звучи сериозно", казва тя за "Жената Днес".
Освен "Майка" друг такъв неин филм е "Воевода", в който се разказва за живота на българската хайдутка Румена войвода.
Режисьорката вече работи и по нов проект. Името му е "Три килограма щастие" и в него отново се разказва за неконвенционална форма на родителство. Остава да видим дали и в него Зорница София ще заложи на персонажа на жената, която със силата си променя света около себе си.
