„Вече дори не можете да говорите грузински в Грузия“, възмущава се шофьор, докато се опитва да достави минерална вода в пекарна в историческия квартал на черноморския курорт Батуми. Общуването със служителя от Беларус на местния език е трудно, налага се да се използва руски.
“Нямаме нужда от руски език тук”, процежда само шофьорът, когато сътрудник на Свободна Европа (RFE/RL) се опитва да го догони.
Подобно на много крайбрежни селища, старият град в Батуми, най-големият черноморски курорт в Грузия, отдавна е космополитен - индийски ресторанти, турски бръснарници, салони за тайландски масаж съжителстват с местния грузински бизнес.
С войната на Русия в Украйна настъпва промяна - появяват се десетки нови заведения, открити от руснаци, които бягат от родината си. В пъстрия пейзаж на Батуми новите руски места са сравнително незабележими, табелите им са на английски език и ако има някаква индикация, това е украинско знаме, окачено в знак на солидарност. Руските кафенета и барове се познават най-вече по модерния интериор и по-дългото меню с крафт бира и екзотични сортове кафе.
Новодошлите емигранти обаче смущават спокойствието в Батуми. За много грузинци руският бизнес не е добре дошъл.
“Град в града“
Жители на Батуми виждат в руския бизнес заплаха. Създават „град в града или държава в държавата“, каза Ирма Димитрадзе, журналист от местния вестник Batumelebi. На тези места „можете да отидете и да забравите, че сте в Грузия“.
Новопристигащите са от държава, която много от грузинците смятат за враг. Русия нахлу в Грузия през 2008 г. и Москва продължава да подкрепя сепаратистите в грузинските територии Абхазия и Южна Осетия. Напрежение се нагнети допълнително след нахлуването на Русия в Украйна. Тази война подтикна и милиони руснаци да бягат. Много от тях избраха Грузия.
Местни медии излязоха с публикации, че новите руски бизнеси често нарушават закона, приет през 2015 г., който изисква предоставянето на услуги за грузинските граждани да е на грузински език (или евентуално на абхазки - другия държавен език според конституцията на Грузия).
В резултат грузинската Агенция за защита на конкуренцията, орган, натоварен с прилагането на закона за езика, обяви на 1 август, че е започнала разследване на 11 фирми в Батуми. Броят на проверяваните може да се увеличи, гласи съобщението.
Агенцията отказва да посочи пред RFE/RL какви са проверяваните фирми. Ирма Димитрадзе казва, че според нейни източници става въпрос именно за бизнеси на емигранти от Русия.
Местната работна ръка в Батуми не достига. Това принуждава грузинеца Раул Путладзе наеме в пекарната си в Батуми Алексей Лосев. Той е от Беларус. Избягал е в началото на войната в Украйна заради опасения, че родината му ще се намеси в подкрепа на Москва.
Попитан за инцидента с шофьора, Путладзе защитава Лосев, който учи грузински и напредва бързо. Собственикът на пекарната обаче казва, че одобрява стремежа за прилагане на закона за езика: „Когато отидете в една страна, трябва да говорите с местните и да разберете какво ви казват ". За него проблем има по-скоро в това, че институциите позволяват практически на всеки да започне бизнес в Грузия.
Саломе Горгиладзе, екскурзовод от Батуми, казва, че напоследък “атмосферата в града се промени”.
Понякога, ако седиш и слушаш, чуваш повече руски, отколкото грузински или който и да е друг език.
"Понякога, ако седиш и слушаш, чуваш повече руски, отколкото грузински или който и да е друг език." Тя си спомня, че баба ѝ е говорила освен грузински и руски, малко арменски, гръцки и турски - “защото имаше съседи от всички тези националности”.
„Батуми винаги е бил космополитен град, така че за нас не е непознато да чуваме чужди езици“, казва Горгиладзе.
Сега броят на руснаците е много голям, “те доминират, това е разликата."
Битка за идентичност
До 1878 г. Батуми е част от Османската империя. В цялата област Аджария живеят освен грузинци, и арменци, гръци, руснаци. Спорът за черноморския град продължава до Първата световна война, когато с турско-съветския договор от Карс, подписан през 1921 г., се установява границата с Турция, а областта получава автономен статут въз основа на доминиращо мюсюлманското население.
Въпреки че мюсюлманският характер на Аджария постоянно избледнява в десетилетията, грузинската ѝ принадлежност е под съмнение през целия постсъветски период, пише антропологът Тамта Халваши. Мнозина приемат региона като “държава в държавата” - до идването на власт на Михаил Саакашвили и Революцията на розите през 2003 г. По време на управлението на Саакашвили Батуми е обновен с идеята за изглежда по европейски, сгради от съветския период са заличени, подчертават се историческите връзки с Гърция от античността.
Преустроеният град става особено популярен сред турските туристи в първото и второто десетилетие на века, отварят много турски бизнеси, има опасения за нарастващо влияние на съседна Турция сред консервативните грузинци.
Но сега проблем са руснаците.
Руско “нашествие”
Няма точна статистика колко точно са руските емигранти, но според Горгиладзе вероятно са около 30 000 в Батуми, чието население е 180 000 души по официална статистика. Проучване на Националната банка на Грузия установи, че делът на руснаците, които купуват имоти в града, рязко се е увеличил чувствително в последната година.
Присъствието на все повече руснаци - в това число и руски туристи, които много трудно пътуват в други части на Европа след началото на войната в Украйна заради визовата политика на ЕС, създава напрежение в Грузия.
Това се видя и през юли, когато руски круизен кораб - с някои открити поддръжници на войната в Украйна на борда, беше посрещнат с остри протести.
Макар за мнозина появата на кораба и последвалото недоволство да изглеждат като пресметната провокация, случаят влезе в световните медии, а акцията на Агенцията за защита на конкуренцията за спазване на закона за езика в Батуми съвпадна по време. Според Димитрадзе моментът едва ли е съвпадение.
Законът за езика
През 2015 г. Грузия приема закон, който постановява, че знаците и рекламите на търговските обекти трябва да бъдат на грузински език - поне толкова видим, колкото на всеки друг език. Законът за правата на потребителите, приет през 2022 г., изисква от бизнеса да предлага услуги на официалния език в държавата, като е изрично уточнено, че невладеето му не е оправдание за нарушителите.
Агенцията, натоварена с контрола, получава сигнали от гражданите. Когато констатира нарушения, тя издава предписания и ако и след това бизнесът не преустанови практиките, получава глоба. Това обяснява Серго Саникидзе, ръководител на отдела за защита на правата на потребителите в писмени отговори до Свободна Европа.
Законът се нарушава често - в стария град на Батуми вероятността клиент да не бъде обслужен на грузински в турски ресторант или тайландско студио за масаж е толкова голяма, колкото и в руско кафене. Отношението на хората обаче е различно.
Серго Саникидзе казва, че „агенцията се ангажира да осигури справедливо отношение и защита на правата на потребителите, независимо от езика, използван при предоставянето на услуги“ в коментар на сигналите, че институцията разследва предимно руснаците нарушители.
Турция е различен случай, тя е наш приятелИрма Димитрадзе
Много от местните хора нямат нищо против, дори и действията на институцията да са избирателни. Турските заведения например не представляват заплаха, казва Ирма Димитрадзе.
„Турция е различен случай, тя е наш приятел”, добавя тя. Фокусирането върху руския бизнес „не е свързано с расизъм. Става въпрос за реални заплахи за сигурността“.
Някои руски собственици на бизнес настояват, че законът не е справедлив. Алексей Антоненко, руснак, който живее в Грузия от 2015 г., отваря бар в Батуми малко след началото на руската война в Украйна. Той казва, че иска заведението му да е "безопасно място" за всички новодошли в града - наема и украинци, и беларуси, а екип на Свободна Европа попада на вечер, в която програмата е стендъп комедия на украински език.
Антоненко е опитвал да наеме грузински персонал, но едва намира един барман. Менюто и табелите в бара са само на английски. Руснакът признава, че е нарушил закона за езика, но каза, че целевата му клиентела, включително грузинците, все пак говорят английски.
Барман, който предпочита името му да не се споменава, обобщава ситуацията: „Има закон, има и реалност“.
