Историята, в която българският съд и Държавната агенция за бежанците (ДАБ) бяха напът да разделят семейството на руската опозиционна журналистка Маргарита Шурупова, може да има положителна развръзка за потърсилите убежище.
ДАБ е допуснала мъжът на Шурупова - Владимир, както и по-големият им син, да подадат отново документи за бежански статут в България. За новото развитие по случая съобщи Шурупова пред Свободна Европа.
Това се случва, след като агенцията първоначално им отказа закрила, а съдът потвърди решенията. Те създаваха риск семейството да бъде разделено, защото институциите позволиха само на Маргарита и по-малкия син да останат в България.
Предисторията
Според окончателните съдебни решения Владимир и големият син в семейството трябваше да напуснат България и да заминат за Чехия - страната, която е издала пърноначално европейските им визи. Ново становище на ДАБ дава надежда, че това няма да се случи.
След началото на инвазията на Русия в Украйна сайтът на информационната агенция ТВ2, за която работи Маргарита Шурупова, е блокиран от руските власти. Журналистката, Владимир който е кардиолог, и двете им деца напускат сибирския град Омск, в който живеят. Семейството пристига в Армения на 9 март 2022 г.
Заради многото руски емигранти, пристигащи в Ереван обаче, животът там поскъпва значително. Тогава Шурупови решават да се преместят в България, където Владимир има роднини.
За целта трябват визи, а получаването им е трудно. Чешка неправителствена организация, която съдейства на руски активисти и журналисти в изгнание, им помага да получат визи за Шенгенското пространство и чешкото представителство в Ереван им ги издава.
Именно с тези документи семейството влиза в България и през юли миналата година четиримата подават молби пред ДАБ за международна закрила. Тъй като Шурупова е журналистка с ясна антивоенна позиция, семейството вярва, че България няма да откаже да останат в страната.
Заради наличието на шенгенски визи, издадени от Чехия, ДАБ отправя питане до чешките власти дали те ще поемат въпроса със закрилата на семейството. Дъблинският регламент, който третира статута на бежанците, предвижда, че първата държава членка на ЕС, в която даден чужденец е влязъл, или държавата членка, която му е издала документа за пребиваване, е отговорна за разглеждането на молбата му за международна закрила.
ДАБ първоначално отказва убежище и на четиримата. Те обжалват пред съда, а той излиза с различни решения. В първите два случая - на майката и малкото дете, магистратите от Апелативен съд-София постановяват, че агенцията трябва да преразгледа отказа си и да направи нова оценка за нуждата от закрила. Съдът връща процедурата за нова преценка с аргумента, че при решението за преместване на семейството в Чехия не е взет предвид най-добрият интерес на децата. Затова постановява, че ДАБ трябва да проведе нови интервюта и тогава да излезе с решение.
За другите двама членове на семейството Административният съд във Варна потвърждава отказа на бежански статут, издаден от ДАБ, и разрешава бащата и големият син да бъдат прехвърлени в Чехия. Мотивът е, че европейските визи са издадени от чешките власти.
Маргарита се учудва, че в мотивите на съда е записано, че “това не е разделяне на семейството и аз и по-малкия ни син можем да заминем в Чехия”, а в друго решение се постановява, че в името на висшия интерес на по-малкото дете, то трябва да остане в България.
Ново развитие
В петък Маргарита е получила неофициални уверения от ДАБ, че няма да има разделяне на семейството и че ще могат да останат. Тя се надява продължилата над година сага да приключи с положителен край. Семейството планира да се премести в Русе, където Владимир Шурупов има покана да работи в болница. От лечебното заведение го изчакват да си оправи документите и да си легализира дипломите - мъжът има специализации по анестезиология, кардиология и рентгенология.
Българските власти в повечето случаи отказват убежище на руски граждани. Мотивите в някои от случаите са, че в Русия няма опасност за тях. В едно от заключенията на ДАБ дори се казва, че животът на политически активисти в Русия не е под риск, защото там има „ясно изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото“.
Това твърдение противоречи на оценките на редица международни правозащитни организации, както и на институции на ЕС.
По данни на ДАБ от януари 2022 до март 2023 г. общо 195 руски граждани са поискали международна закрила в България. От тях едва 8 са я получили, а 143 още са в процедура.
