България отказва закрила на иранец, приел християнството, за когото има данни, че е осъден на смърт в Иран. Това потвърди пред Свободна Европа Тодор Илиев, адвокат на иранския гражданин.
За това писа за първи път "Дневник" в сряда. Случаят идва малко повече от половин година след като българските власти отказаха да екстрадират друг иранец, също приел християнството и преследван в родината си.
Сега иранският гражданин Алиреза Хасан Бейги Ризи е заплашен от депортиране в Иран, въпреки че представя доказателства, че срещу него има издадена смъртна присъда. Той е осъден от иранските власти за това, че е проповядвал християнство на деца и възрастни.
Според иранското законодателство мюсюлманите нямат право да сменят религията си. Освен това въпреки че християнството е официално призната религия, тя е призната само в случаите на християни от арменската и асирийската църкви (които Иран приема за местни), но не и на конвертирали се християни. Религията на Ризи е протестантството.
По данни на неправителствената организация Article 18, която защитава правата на християните в Иран, най-малко 134 ирански християни са били подложени на арести през 2022 г., а 30 излежават присъди в затвора във връзка с религиозната си принадлежност.
Българските власти обаче намират страховете на Ризи, че ще бъде преследван в родината си, за неоснователни. Те приемат, че той не е бежанец, а мигрант. А когато впоследствие той представя копия на документите, на които е записана смъртната му присъда, Държавната агенция за бежанците (ДАБ) дори не ги допуска за разглеждане, защото не са в оригинал и "по никакъв начин не би могло да се установи тяхната истинност".
Предисторията
Ризи е на 45 години и е учител по професия. Приема християнството в Швейцария през 2016 г. Опитва да получи убежище там, но страната му отказва и го връща в Италия, тъй като това е държавата, в която първо е пристигнал. Италия от своя страна го депортира обратно в Иран.
Там Ризи участва в религиозни дейности и проповядва протестантство. Иранските власти го осъждат заради неговата дейност, но той сключва споразумение и не влиза в затвора.
Пред ДАБ той разказва, че през цялото време е бил наблюдаван, и твърди, че му е е нанесен и побой, при който носът му е бил счупен. Организацията, към която е работел като учител, пък го уволнява, след като получава писмо от една от структурите към Иранската гвардия.
Впоследствие Ризи пътува със свои последователи до Турция с цел покръстване в християнството. Някои от хората са арестувани след завръщането им обратно в Иран. Това кара Ризи да остане в Турция при последвало второ пътуване до Турция, а оттам решава да потърси закрила в България.
Молби за убежище в България
Иранецът пристига в страната в края на 2021 г., а през януари 2022 г. подава и първата си молба за международна закрила с помощта на адвокат Тодор Илиев от Центъра за правна помощ "Глас в България".
ДАБ обаче отхвърля молбата му с решение от октомври 2022 г., като според агенцията бежанската история на Ризи не звучи достоверно. Освен това от ДАБ пишат, че "общата обстановка в Иран не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция".
Заключението на агенцията се случва на фона на продължаващите по това време антиправителствени протести в Иран, породени от строгите религиозни ограничения. Те избухнаха след смъртта на млада жена, задържана заради "неправилно" носене на забрадката. Стотици хора бяха задържани заради участието си е протестите, няколко от тях бяха екзекутирани.
"Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че [Ризи] е бил принуден да напусне държавата по произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание", пише още в решението на ДАБ.
Впоследствие Ризи обжалва решението, но Административният съд - София-град и Върховният административен съд (в средата на май 2023 г.) потвърждават отказа за закрила.
Смъртна присъда
Междувременно обаче Ризи научава от роднините си в Иран, че е бил задочно осъден на смърт с решение на Ислямския революционен съд. Той е осъден, защото след като е получил само глоба и е сключил споразумение с властите, е продължил да разпространява християнската религия. Това според иранските власти е "престъпление против реда на ислямската система, обида и богохулство на ислямските светии, пророка и имамите и дейност срещу ислямското правителство".
Решението е било съобщено на брат му, но не му е било връчено, тъй като по думите на Ризи такива присъди се връчват само лично. Затова и той няма как да представи оригинала на съдебния акт. Адвокатът му обаче тайно е успял да направи копие на документа.
Именно с това копие през юни Ризи подава нова молба пред ДАБ, като се аргументира, че от предишния отказ досега са настъпили нови обстоятелства.
ДАБ обаче изобщо не разглежда документите. Новото обстоятелство "смъртна присъда" не е споменато в решението, с което агенцията отказва да допусне новата молба.
Според българските институции ксерокопията не са достатъчни и не представляват "писмени доказателства, обосноваващи риск за живота и свободата му в Иран". Затова ДАБ не допуска за разглеждане повторната молба за закрила на иранеца и нарежда той да бъде върнат в родината си.
Според адвокат Тодор Илиев обаче ДАБ няма как да се произнася по истинността на документите към този етап на процедурата. Според защитника такава субективна преценка е извън компетентността на ДАБ.
В отговор на въпроси на Свободна Европа от ДАБ казаха, че експертиза на подобни документи по принцип се прави от Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР. В този случай обаче такава не е направена, защото върху копията, представени от иранския гражданин, липсват "съществени реквизити, необходими за извършването на сравнителната експертиза – например печат".
В същото време няма как да се изиска потвърждение от иранската държава, защото според европейското и българското законодателство всякаква информация, предадена към страната по произход на търсещия закрила, може да го изложи на риск.***
По думите на Илиев обаче отказът на ДАБ е изцяло формален, а тенденцията е молбите на хора от страни като Иран да се отхвърлят и да се приемат само тези на хора от страни във военен конфликт като Сирия.
"Подхождат не на индивидуален принцип, а на географски принцип", казва Илиев.
Какво следва
Така през юли властите преминават към подготовка за депортацията на Ризи и принудително го преместват в приемния център в Бусманци. Според адв. Илиев това не е било основателно.
През времето, докато е чакал решението на българските власти, Ризи успява да си намери работа и жилище. Съответно е имал адрес, на който може да бъде намерен. Затова и според адвоката му няма причина да се смята, че би се укрил и има нужда да бъде принудително затварян в центъра в Бусманци.
Центърът, в който Ризи е изпратен от 9 юли насам, е от затворен тип, без възможност хората в него да излизат навън.
"Той във всеки един момент може да бъде депортиран в Иран", посочва Илиев.
"Състоянието му е много тежко, дори има суицидни мисли", добавя той.
Към момента адвокатът обжалва повторния отказ на ДАБ. Очаква се Административният съд София-град да насрочи заседание, на което да разгледа жалбата.
По-рано миналата година Окръжният съд в Монтана отказа да екстрадира иранеца Аслан Ширинзаде в родината му, приемайки, че това би поставило живота му в опасност заради заплаха от религиозно преследване. Подобно на сегашния случай с Ризи, тогава ставаше въпрос за иранец, който се е отказал от исляма и е приел християнството.
*** Държавната агенция за бежанците (ДАБ) изпрати отговори на писмените въпроси на Свободна Европа след публикуването на материала. Те бяха добавени впоследствие.
