Връзки за достъпност

Извънредни новини

Палежи и разрушени сгради. Защо протестите във Франция са толкова ожесточени


Кадър от петия ден на протестите във Франция
Кадър от петия ден на протестите във Франция

Счупени витрини, ограбени магазини, хиляди арестувани. Поводът е едно убийство. Само няколко месеца след края на протестите заради пенсионната реформа във Франция французите отново излязоха на улиците - този път заради отношението на полицията към хората с имигрантски произход.

Да прекараш няколко часа, затворен в мол, защото навън е опасно. Причината - протест. А оценката за случилото се - "нищо особено", защото колата ти не е била подпалена.

Случката е от началото на април, когато голяма част от французите се борят срещу пенсионната реформа на президента на Франция Еманюел Макрон, която увеличава пенсионната възраст от 62 на 64 години.

Мястото е Страсбург, а заради очакваните демонстрации лекциите в университета са отменени. Макар да стои далеч от центъра на града, Аделин Мюлер, френска студентка, попада на протестиращите.

"В един момент видяхме група от 20-30 човека, облечени в черно, с маски и с противогази. Бяха запалени няколко кофи за боклук, но веднага бяха изгасени от други хора", казва тя пред Свободна Европа.

Аделин и приятелите ѝ решават, че навън е опасно, затова отиват в близкия мол. Скоро по уредбата се чува, че вратите му ще бъдат затворени и всеки трябва да реши дали иска да остане или да си тръгне. В продължение на няколко часа молът и хората вътре остават затворени.

"Не мисля, че навън беше кой знае какво. Просто трябваше да предпазят (магазините) за всеки случай - нищо особено. Колата ми например беше в Страсбург и тя беше наред", казва Аделин.

Само няколко месеца по-късно Франция отново е завладяна от протести. През последната седмица убийството на 17-годишен французин с алжирски произход от полицай предизвика гнева на много хора в цяла Франция. Те се бориха срещу полицейското насилие с насилие.

Появиха се кадри на протестиращи, които чупят витрини на магазини, ограбват ги и палят огньове. След близо седмица на ожесточени протести, ситуацията във Франция сега се успокоява. Но изглежда въпрос на време да се стигне до следващ опустошителен бунт.

"Не го приемам за нормално, важно е да защитаваме правата си, но това не е демонстрация, това е просто разрушаване", казва Аделин за начина, по който се протестира.

Справедливост за Наел

Демонстрациите, които започнаха във вторник миналата седмица, бяха предизвикани от съобщението за смъртта на 17-годишния Наел в парижкото предградие Нантер.

Кадри от инцидента, заснети от минувач, показват двама полицаи, застанали от страната на шофьора на автомобил. Единият от тях стреля с пистолета си по водача. Впоследствие полицаят казва, че е стрелял, защото се е опасявал, че момчето може да прегази някого с колата. Срещу униформения се води официално разследване за умишлено убийство.

Причината за протестите обаче се корени по-надълбоко. Предградия като Нантер традиционно са населени от хора от малцинствен произход. По данни на националния статистически институт на Франция през 2018 г. там една четвърт от гражданите са били имигранти. Френски активисти отдавна твърдят, че полицията третира цветнокожите по различен начин.

Властите обаче отричат случилото се е да е на расова основа. В петък говорител на Елисейския дворец подчерта, че при убийството на момчето става дума за "индивидуален акт", който не представлява полицията като цяло.

Запалени коли и повредени сгради

Протестите започнаха на 28 юни. Веднага след това се появиха видеа на хора, които палят автомобили, чупят стъкла на сгради, грабят магазини и влизат в ожесточени сблъсъци с полицията. Още първата вечер бяха арестувани 400 човека. До събота общият брой нарасна до 2000, пише CNN, цитирайки Министерството на вътрешните работи на Франция.

По данни на BBC в четвъртък са били подпалени 1900 автомобила, а 500 сгради са били повредени или подпалени.

Насилието накара френските власти да отговорят с твърди мерки. В четвъртък над 40 000 полицаи бяха мобилизирани да патрулират в градовете в цялата страна. В петък броят им се увеличи до 45 000.

От началото на размириците протестиращите повредиха и се опитаха да подпалят няколко кметства във Франция. В събота запалена кола се вряза в къщата на кмет на парижко предградие. Ранени бяха жена му и едното от двете му деца, които са спели по време на инцидента.

В социалните мрежи се появиха и видеа на футболни агитки, които патрулират в Лион в опит да спрат протестиращите.

В неделя роднини на Наел призоваха за мир. Баба му обвини демонстрантите, че използват смъртта на младежа като оправдание и ги призова да спрат да унищожават публична собственост, съобщи френската телевизия BFMTV.

Вероятно тези призиви доведоха до успокояване на обстановката. В неделя вечерта са подпалени само 297 автомобила и 34 сгради.

Полицията обаче предупреди, че не може да се смята, че това е краят на протестите и силите ѝ ще останат мобилизирани и в следващите няколко дни. В понеделник се състоя и демонстрация, предвождана от кмета, чиято къща беше атакувана от протестиращите.

Кметът, чиято къща беше атакувана, и събралите се да го подкрепят в понеделник
Кметът, чиято къща беше атакувана, и събралите се да го подкрепят в понеделник

"Демокрацията беше атакувана", каза той за CNN. "Повече от всякога нашата република и нейните служители са заплашени и атакувани".

Протестът и французите

Протестите и борбата за свобода и справедливост са част от френската култура и политика. Още през 18 век французите влизат в историята с един всенароден “протест” - Революцията от 1789 г. Оттогава насам те неколкократно са показвали, че ако държавата не се управлява в полза на обществото според тях, то обществото ще отвърне подобаващо.

Тогава страната е управлявана от Луи XVI и Мария Антоанета. Безразсъдната политика води до дългове, а това - до увеличаване на данъците на обикновените хора. На 14 юли 1789 г. избухва насилие, което променя съдбата на Франция завинаги. Три години и половина по-късно кралят е обезглавен.

Феодализмът е премахнат и е обявена Декларацията за правата на човека и гражданина, последвана от първата конституция на страната. След първата революция следва и втора. Тогава крал Шарл X е свален от власт. Той е заменен от друг монарх - Луи Филип, който впоследствие също е принуден да се оттегли.

През 20 век политическата сцена изглежда по различен начин, но протестите остават част от общественото съзнание. През 1936 г. например във Франция са организирани демонстрации, които водят до подписването на „Матиньонските споразумения”. С тях за първи път въвежда солидно социално законодателство. Работниците получават правото да се обединяват в синдикати, заплатите им са увеличени, а впоследствие работната седмица е намалена от 48 на 40 часа и са въведени две седмици платен отпуск.

През 1968 г. друга демонстрация променя облика на Франция. Тя започва като протест на студентите заради прекомерното полицейско присъствие в Сорбоната. Впоследствие се превръща в битка на младите срещу остарелите социални ценности на Франция. Пътищата в столицата са окупирани. Калдъръмените улици са изкопани, а демонстрантите хвърлят павета по полицията. Гневът стига и до заводите. Този протест води до разпускане на националното събрание и свикване на парламентарни избори.

Два от най-мащабните протести, организирани през последните години, обаче не водят до желаните резултати. И двата са заради несъгласие с пенсионната реформа. Първият е през 2010 г. заради политиката, водена бившия президент на Франция Никола Саркози, с която пенсионната възраст е определена на 62 години. Вторият - заради решението на правителството на Макрон я да увеличи на 64 години.

  • 16x9 Image

    Павела Костова

    Павела Костова е журналистка в Свободна Европа от 2023 година. Завършила е бакалавърска степен "Журналистика" в Новия български университет. 

XS
SM
MD
LG