Евгений Пригожин, 62-годишният бивш дребен престъпник, превърнал се в ресторантьор-милиардер и военачалник, се е заемал с много трудни задачи през годините като вербовчик на наемници за Кремъл: от подкрепата на клептократични, авторитарни африкански управници до разграбването на украинския град Бахмут.
Сега обаче, след краткия бунт, който предизвика руската армия и доведе до голяма политическа криза за президента Владимир Путин, Пригожин стои пред пропастта на най-плашещата си задача досега:
Да остане жив. Или да остане на свобода. Или и двете.
Няколко дни след като частната му армия „Вагнер“ се впусна в поход към Москва и се оттегли след сделка, сключена с посредничеството на Александър Лукашенко, местонахождението на Пригожин все още не е ясно.
Пригожин е пристигнал в Беларус, каза Лукашенко на 27 юни, но засега няма независимо потвърждение за това.
Путин официално заяви, че единственото нещо, което не може да прости, е предателството. Той е доказвал това свое твърдение през годините чрез насилие, понякога смъртоносно, насочено към онези, за които смята, че са се обърнали срещу него или руската нация.
Поведението на Путин
Сутринта на 24 юни, след като силите на Пригожин превзеха щаба на Южния военен окръг на Русия в Ростов на Дон, Путин заклейми бившия си съюзник като „предател“ и отправи строго предупреждение за предстоящи последствия.
„По правило Путин не позволява на предателите да се измъкнат с лека ръка. Така че бих си представил, че дните на Пригожин са преброени“, коментира пред Радио Свободна Европа Томас Греъм, бивш експерт по Русия в Съвета за национална сигурност на Белия дом от средата на 2000-те години.
Ако бях на мястото на Пригожин, щях постоянно да се оглеждам през рамо.
„Ако бях на мястото на Пригожин, щях постоянно да се оглеждам през рамо“, добави Греъм, според когото „Беларус не би било най-безопасното място“.
Под ръководството на Путин руските специални служби са извършвали в миналото опити за убийство на „предатели“ на чужда територия, включително и в западни държави.
Два от най-известните примери са случаите с бившия офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Литвиненко, който почина в Лондон, след като беше изложен на силно радиоактивен изотоп, и с бившия двоен агент Сергей Скрипал, който почти беше отровен с Новичок в Солсбъри, Великобритания.
На този фон, ако Пригожин остане в Беларус, който е съюзник на Русия, там би било дори по-лесно за руски агенти да проникнат, ако бъдат изпратени.
Засега обаче намеренията на Кремъл и на руските разузнавателни агенции, в които се смята, че Пригожин има съюзници и поддръжници, остават неясни.
ФСБ вече заяви на 27 юни, че оттегля наказателните обвинения за „въоръжен бунт“ срещу Пригожин и бойците от „Вагнер“.
Като се има предвид острата реторика на Путин и неговото традиционно осъждане на предателите, някои експерти разглеждат този развой като признак на слабост от страна на руския президент.
Близки до Кремъл кръгове обаче лансират тезата, че евентуалното смазване на бунта на „Вагнер“ би било много по-лошо за Русия и за президента, чиято обществена подкрепа започна да намалява на фона на проточилата се инвазия в Украйна.
Пригожин не се е появявал на публично място от вечерта на 24 юни, когато се снима със свои поддръжници при изтеглянето на частната му армия от Ростов на Дон. На 26 юни той публикува аудиообръщение в канала си в Телеграм, в което каза, че Лукашенко е протегнал ръка, за да „намери решения, които да позволят на групата „Вагнер“ да продължи работата си по законен начин“. Пригожин обаче не съобщи къде се намира.
Ден по-късно беларуският държавен глава каза пред военни в Минск, че лидерът на „Вагнер“ вече е пристигнал в страната.
Същия ден частен самолет, използван преди това от Пригожин, кацна във военна авиобаза извън беларуската столица Минск. Радио Свободна Европа не можа да потвърди дали лидерът на наемниците е бил на борда му.
„Последното нещо, което [Пригожин] иска да направи, е да отиде в Беларус и да се откаже от контрола над „Вагнер“, каза на 26 юни Дмитрий Алперович, експерт по Русия и председател на Silverado Policy Accelerator, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.
Напред и нагоре?
Дори ако присъствието на Пригожин в Беларус бъде потвърдено, по-големият въпрос е дали той ще остане там, или ще се премести в друга държава. Например - в една от няколкото африкански републики, където неговите компании и бойци имат бизнес операции от години.
Олга Романова, руски политически коментатор и бивш журналист, се съмнява, че Пригожин ще остане в Беларус, именно заради съображения за сигурност.
Не мисля, че Пригожин ще живее дълго.
„Мисля, че той [ще напусне Беларус] много тихо и внезапно ще се появи някъде в Африка, ако изобщо се появи“, каза тя пред рускоезичния телевизионен канал на Радио Свободна Европа Current Time. „Не мисля, че Пригожин ще живее дълго. Той определено няма да оцелее до края на годината.“
Как би могъл да стигне до Африка е друг въпрос.
САЩ вече санкционираха частната армия на Пригожин и множество други негови свързани компании за „намеса и дестабилизиране на страни в Африка, извършване на широко разпространени нарушения на човешките права и присвояване на природни ресурси“.
Самият Пригожин беше обвинен от Съединените щати през 2018 г. за предполагаема намеса в президентските избори там две години по-рано.
Всичко това би затруднило допълнително евентуален негов полет до Африка, дори с частния му самолет.
Бъдещето на „Вагнер“ също изглежда неясно. Вероятно, страхувайки се от растящата популярност на Пригожин покрай войната в Украйна, Путин се съгласи да постави наемниците му под прекия контрол на Министерството на отбраната от 1 юли. Много експерти казват, че именно това е бил основният фактор за предизвикване на бунта.
Пригожин вижда указа на Путин като „екзистенциална заплаха“ за неговата бизнес империя, смята Катрина Доксзее, експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания.
Министерството на отбраната съобщи, че бойците на групировката ще предадат военната си техника на армията. Путин пък се оплака публично, че частната армия е получила от държавата 80 милиарда рубли, или около 1 милиард долара, през последната година. Сигнал, че финансите на „Вагнер“ може да бъдат разследвани от властите.
Някои мъже, които са се сражавали за групировката, вече заявиха, че никога не биха се съгласили да служат под редовното командване на Министерството на отбраната.
Беларуската връзка
Въпреки че Лукашенко твърдеше, че се е намесил, за да прекрати бунта, експерти коментираха, че той може просто да е бил пратеник, активиран, за да спести на Путин неудобството да преговаря с бунтовник.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изглежда подкрепи твърдението на Лукашенко, като каза, че беларуският лидер и Пригожин се познават от 20 години.
Въпреки че през 2020 г. Лукашенко арестува и депортира над 30 членове на „Вагнер“, обвинявайки ги в опити за подклаждане на безредици, сега той може да иска да ги задържи за собствените си нужди, смятат експерти. Бойците на „Вагнер“, които може би наброяват около 25 000, се смятат за едни от най-опитните в руската армия.
„Ако техните командири дойдат при нас и ни помогнат [и] ни кажат какво е важно в момента, това е безценно“, каза Лукашенко на 27 юни, уточнявайки, че правителството все пак „ще следи отблизо“ наемниците.
Според Марк Кац, специалист по Русия в университета Джордж Мейсън, базиран близо до Вашингтон, Лукашенко „може да играе своя собствена игра“.
Да имаш Пригожин в Беларус дава известно влияние.
„Да имаш Пригожин в Беларус дава известно влияние“, каза той пред Радио Свободна Европа.
Кац прогнозира, че бързо постигнатото споразумение може лесно да се разпадне, при положение че Пригожин и Путин са толкова подозрителни един към друг. Той допусна също, че лидерът на „Вагнер“ е „много вероятно да бъде убит след няколко месеца“.
„Тук има смесица от алчност и страх у всички основни актьори. Никой от тях не може да се довери на другия“, каза още Кац.
Засега няма яснота дали силите на „Вагнер“ ще последват Пригожин в Беларус, ако лидерът на наемниците реши да остане там. Пригожин твърди, че само около 2% от неговите бойци са склонни да подпишат договор с Министерството на отбраната.
Говорейки по държавната телевизия на 26 юни, Путин направи ясен опит да ги привлече към руските въоръжени сили, които все още са изправени пред проблеми в Украйна. Има съобщения, че режимът на Лукашенко е започнал изграждането на лагер за до 8000 бойци на „Вагнер“ в Осиповичи в централната част на страната.
„Трудно ми е да си представя, че Путин ще позволи на Пригожин да се установи в Беларус със своите бойци“, обобщи Томас Греъм. „Защо Пригожин да не може да направи от Беларус това, което направи от Източна Украйна?“
Лукашенко „не може да го защити“, обобщи бившият съветник по национална сигурност в Белия дом.
