"Сега това не е краят. Дори не е началото на края. Но може би това е краят на началото."
Уинстън Чърчил, 10 ноември 1942 г.
Хронологията на марша на скок на армията на Евгений Пригожин към Ростов на Дон и сетне Москва до предполагаемото ѝ връщане на фронта, и спасението на самия Пригожин от Лукашенко, е известна на българската публика. Но за познавачите и непредубедените наблюдатели на Кремъл този опит за метеж беше очакван и неизбежен.
Какво знаехме преди бунта
Историческите бунтове на подобни армии и приближени на автократи военни и други силови групи са безчет. „Вагнер“ прилича на османската еничарска каста – изключително важна при завоюването на нови територии от султана, но от определен момент нататък – и люпилня за метежници.
Наемниците от „Вагнер“ са част от завземането на Крим през 2014 г., имитират опълчение в двете източни „народни републики“ на украинска територия, инсценират поводи за агресия и „работят на терен“ със забранени оръжия и похвати в Сирия, седем страни в Африка и във Венецуела. Частната армия е финансирана от бюджета на Руската федерация. Съществуването ѝ помага на Кремъл да заобикаля международните закони, по които Русия е страна и гарант – като учредител на ООН (заедно с Украйна) и член на Съвета за сигурност.
В икономиката на политиката отдавна е известно, че смяната на автократични режими става с преврат от приближените на владетеля. Той е обречен на затъпяване, склероза и династичност на управлението поради характера на стимулите и неизбежно неадекватната информация, която му се поднася от създадената от самия него линия на подчинение.
Такъв е случаят с обществената промяна в почти всички страни от Варшавския договор през втората половина на 1980-те години. Още по-ярка е склерозата на диктатурите в бившия СССР. Без балтийските страни, Украйна, Грузия и вече Молдова.
Очакваната съдба на Путин беше описана от Пиер Лемю още на 3 март 2022 г. По-подробно тя беше анализирана от колегата Володимир Дубровский по повод годишнината от войната в Украйна. Статията му е публикувана на английски, френски и български.
През януари тази година Едуард Лукас, един от най-добрите познавачи на постсъветския свят, предвиди със завидна точност „гражданската война“, която започна „Вагнер“. На 9 юни Уолстрийт Джърнъл разпространи документален филм за Пригожин. В него са описани с изключителна точност деянията на „Вагнер“ в Украйна, връзката с режима в Кремъл и вероятността от въоръжено предизвикателство.
Българският цирк
Ако изключим някак интровертния брифинг на премиера и министъра на външните работи, на който беше заявено, че „няма непосредствена опасност за България“, както и че София ще продължи да подкрепя украинската съпротива, българските политически реакции са по-скоро свидетелство за фундаментално неразбиране на случващото се в Руската федерация.
Почти пълната липса на задълбочени коментари на бунта на „Вагнер“ ще създава проблеми на правителството. Самотните трезви оценки само подчертават общото отсъствие на политическа воля дори само за разбиране на случващото се от т.нар. „евро-атлантическо мнозинство“.
След бунта на „Вагнер“ най-елементарният въпрос, който не получава необходимия отговор в България, е: кого всъщност подкрепят президентът Румен Радев, „Възраждане“, БСП и прочее русофили - Путин, Пригожин, Рамзан Кадиров, КГБ, Александър Лукашенко или „Газпром“?
За онези, които не знаят, „Газпром“ е в списъка, защото разполага с недържавна армия, чиято численост е не по-малка от тази на „Вагнер“. Компанията загуби половина от приходите си, но досега е на пряко подчинение на Кремъл.
Епизодът с Пригожин разкри инсценировките, довели до анексията на Крим и „народните републики“, послужили като повод за агресията срещу Украйна от февруари миналата година. Твърдения от рода на „Крим е руски, чий да е“ не отчитат, че той първо е на Пригожин и „Вагнер“.
„Амнистията“ на Пригожин и „убежището“ му при беларуския президент Александър Лукашенко ще травмират и руската армия, и нацистките бунтовници като Пригожин, и общественото мнение в Русия. Къде точно ще се паркира криминалният контингент на „Вагнер“ в момента, никой не знае.
Ескалацията на разрушенията в Украйна е една от малкото стратегии на разположение на Путин, от която той очаква да обедини разпадащата се йерархия (а и обществената подкрепа) около себе си. При липса на други възможности, разрушенията от рода на Нова Каховка, са напълно вероятни.
Подкрепящите агресора в България ще стигнат до дълбокомисления извод, че Пригожин си е получил заслуженото, след като се е опълчил срещу ръката, която го храни. Не бих се изненадал, ако епизодът с бунта на „Вагнер“ подхрани опити за възвеличаване на Путин. А престъпленията срещу човечността ще бъдат приписани на Пригожин.
Краят на началото
В България посочените настроения не могат да си представят, че Руската федерация в този ѝ вид се разпада.
Но по всичко изглежда, че точно това е вече очакването на хората около Путин. Ще последват опити за овладяване на процеса на разпад. Както и за спасяване на собствената им кожа. Надеждата, че колапсът може да бъде предотвратен, сама по себе си ще поражда конфликти.
Това е така, защото…
Бунтът доказа, че режимът на Путин е неизлечимо болен. Предотвратяването на хаоса, ще изисква допълнително засилване на диктатурата и репресиите.
Украйна вероятно печели и тактическо, и стратегическо предимство във войната. Подкрепата на НАТО за нейната кауза ще бъде спокойна, но решителна. Опитът за ескалацията на разрушенията от руската армия е неизбежен, но вече и травмиращ за изпълнителите.
Кремъл ще загуби влияние в онези части на света, където „Вагнер“ беше негов военен инструмент на влияние. Бившите съветски републики в Централна Азия все повече ще се отдалечават от Русия. Но засега ще опитват да изсмукват от нея ползи през Евразийския икономически съюз.
За страните, подкрепящи независимостта и освобождението на Украйна, които и без друго са по-развитата и по-богата част от човечеството, ще бъде вече по-лесно за изолират явните и не толкова явни поддръжници на Путин в Китай, Турция, Индия и другаде.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
