Служебният кабинет внесе в парламента проект на решение за второ удължаване на действието на миналогодишния бюджет. Без такова след 10 юни правителството няма да може да прави плащания и трансфери.
Причината е, че на тази дата ще спре действието на сега действащия удължителен закон на бюджет 2022, който позволява на правителството да се разплаща, докато няма нов.
Преди седмица финансовият министър Росица Велкова напомни, че ако след тази дата няма приет бюджет за годината или ново удължаване на миналогодишния, държавата ще може да харчи само толкова, колкото събира
Междувременно на сайта на Народното събрание е публикувано проекторешение за определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, извършване на разходи и за предоставяне на трансфери. С него държавата ще може да прави плащания след 10 юни, докато се приеме бюджет за 2023 г. или новия удължителен закон.
Проектът на служебния кабинет не е за удължаване на удължителния закон, а за приемане на решение на парламента за "определяне на допълнителен срок за събиране на приходи, за извършване на разходи и предоставяне на трансфери".
В проекторешението е записано, че държавата ще продължи да може да прави разходи и трансфери, които са равни на миналогодишните плюс всички нови разходи, приети със закон. Например такова ще е индексирането на пенсиите от 1 юли с 12%. От същата дата ставката на ДДС ще се върне от 9% на 20% за парното и доставката на природен газ.
Поредността на плащанията предвижда първо да се погасяват вноските по обслужване на държавния дълг и към ЕС. След това се предоставят трансферите за съдебната власт, социалноосигурителните фондове (включително за пенсии), общините, сметките за средства от ЕС за Националния фонд и Държавен фонд "Земеделие", БТА, БНТ и БНР. Чак на трето място са лимитите за плащания на бюджетните организации.
В проекта обаче не е решен въпросът с невъзможността да се тегли нов дъл. Не е напълно ясно и какви са последствията за дефицита.
