В продължение на 15 дни той всеки ден ставаше в 6:00 часа сутринта и тичаше по 18 км на ден. И това ставаше пред погледа на всички хора, които минават покрай Националния дворец на културата в София.
Ултрамаратонецът Красимир Георгиев доброволно се затвори в малка стъклена клетка само с пътека за бягане и легло в нея, за да демонстрира какви рискове крият дигиталната зависимост и изолацията. Той излезе от нея на 14 май и разказа, че този експеримент се е оказал изнеадващо тежък за него.
Като човек, оцелявал в екстремни атмосферни условия, граничещи между -48 и +55 градуса, ултрамаратонецът призна, че е подценил последствията, които подобни условия биха имали върху психиката му. По думите му най-трудно се е справил с липсата на всякакво лично пространство – три от четирите стени на клетката бяха от стъкло, през което той можеше да бъде наблюдаван от всеки минувач.
Добре, че не ми се вързаха на акъла от екипа ми – да ме оставят един месец.
„Аз съм правил какво ли не, аз съм тичал къде ли не, справял съм се с абсолютно всичко, но тази изолация... Добре, че не ми се вързаха на акъла от екипа ми – да ме оставят един месец. Аз бях решил в началото да съм един месец там. [...] Надцених се много и наистина щях да изляза с добро психическо разтройство със сигурност“, каза Георгиев пред Нова телевизия малко след края на експеримента.
Той благодари на всички хора, които са минавали покрай клетката, за да го подкрепят, но сподели, че постоянните погледи, които са търсели неговото внимание, са се оказали „изключително натоварващо“ преживяване. С това той си обяснява и повишаването на нивата на стрес в организма му около средата на 15-дневния период.
„Идеята на екипа ни беше да покажем какво става с някой в изолация, защото става все по-изолиран. Ако отидеш навънка видиш някой от 35 години надолу без слушалки, ще е много рядко. Постоянно със слушалки, на телефона, прибираме се вкъщи, говорим си по компютрите, използваме социалните мрежи“, добави ултрамаратонецът.
По думите му в някои моменти той е изпадал в „тотална меланхолия“, а е имал и две паник атаки, при които за кратко е загубил чувство за ориентация и дишането му силно се е учестило. Георгиев разказа, че е успял да се справи с тези състояния, съсредоточавайки вниманието си върху силуета на Витоша в далечината.
Изолацията не е шега работа, страшно нещо е.
И обобщи посланието на експеримента по следния начин: „Изолацията не е шега работа, страшно нещо е. Нека не оставяме децата ни да се изолират“.
Подобен социален експеримент на е правен в световен мащаб. Основната му цел беше да изследва промените, които изолацията може да предизвика както на психологическо, така и на физическо ниво и да насочи общественото внимание към превенцията сред децата между 11 и 18-годишна възраст.
Красимир Георгиев е бивш готвач, който започва да тренира активно и да се храни здравословно след 30-тата си година. Тогава за три месеца сваля около 25 кг от теглото си. Участвал е в десетки класически и ултрамаратони по света. Той е първият българин, завършил успешно най-трудния ултрамаратон в света - „Бадуотър“ (Badwater), чието трасе е с дължина 216 км.
