Големият тенисист Анди Мъри днес празнува своя 36-и рожден ден.
Упорит и издържлив играч, понякога с буен темперамент, той казва, че в ежедневието си не е такъв.
„Хората, които ме гледат по телевизията, мислят, че съм много избухлив и имам тежък характер. Това обаче не е така. Извън корта съм много спокоен. Не крещя, не чупя неща, не удрям стените. Но когато съм на корта, понякога го правя“, разказа Мъри преди няколко години пред британския вестник "Телеграф".
Той обаче има обяснение за това - невинаги е вярвал в успеха си и не е стигнал лесно до върха, по пътя към който през годините хората са му „казвали ужасни неща". Един от тези случи е точно след загуба от Рафаел Надал на полуфинала на Уимбълдън през 2011 г.
"С жена ми вървяхме по улицата, когато една кола мина покрай нас и хората вътре ми изкрещяха „Скапан загубеняк!“. Това се случи в момент от кариерата ми, в който вече бях започнал да се съмнявам в себе си. Много ме заболя“, споделя двукратният олимпийски шампион.
"Кошмар, който ще ме преследва винаги"
Андрю Барън Мъри е роден в Глазгоу, Шотландия, на 15 май 1987 г. Двамата с година по-големият му брат Джейми обаче израстват в градчето Дънблейн и учат в местното начално училище. Детството им е белязано от една от големите трагедии във Великобритания, взела най-много жертви – когато на 13 март 1996 г. 43-годишният Томас Хамилтън нахлува в сградата с четири пистолета. Той убива 16 деца и учител и ранява още над 10, преди да се застреля.
Мъри и брат му успяват да се скрият и оцеляват. По-късно Анди не е склонен да говори много за това, но в автобиографията си "Да отвърнеш на удара" той пише, че е познавал Хамилтън, който е водил младежка група в училището, и дори майка му го е возила с колата им.
През 2022 г., провокиран от масова стрелба в Тексас, САЩ, при която бяха убити 19 деца и две учителки, той разказа повече за преживяното:
"Бяхме в час и чухме силен шум и писъци от далечния край на етажа. Учителката ни отвори вратата, за да види какво се случва и моментално беше ударена от куршум в рамото. Тя ни извика да бягаме. Няма да забравя паниката. Тичах и плачех. Около мен свистяха куршуми".
Успява да се скрия в помещение на чистачките. Когато е безопасно, напуска убежището си.
"Минах покрай няколко детски трупа. По тях още имаше прясна кръв. Това е кошмар, който ще ме преследва винаги", каза още Мъри.
Той добави, че е бесен и попита колко още деца трябва да умрат в подобни инциденти, за да се предприеме инициатива срещу притежанието на оръжие в САЩ.
"Голяма жертва", която се превръща в смисъл
Дядо на Анди Мъри му по майчина линия - Рой Ърскин, е професионален футболист в края на 50-те години на миналия век. Затова той от малък е изкушен от футбола, но отказва кариера в този спорт, защото голямата му страст е друга.
Започва да играе тенис още на 3-годишна възраст, когато майка му Джуди го завежда на местните кортове. Участва в първия си състезателен турнир едва на 5 г. и до 8-годишна възраст се състезава с възрастни в Централната тенис лига.
По-големият му брат - Джейми, също е професионален тенисист, играе на двойки и става многократен победител в Големия шлем.
Джейми разказва, че като малки са се били неведнъж и между тях винаги е имало съперничество.
"Не бих искал да видя как той губи, но знам, че това по някакъв начин отваря шанс за мен. Нямам никаква представа как Винъс и Серена Уилямс са играли една срещу друга на толкова финали от Големия шлем", казва той.
Родителите им се разделят, когато Анди е на 10 години, и двамата остават да живея с баща си, но майка им продължава да ги наставлява в тениса. Той вярва, че въздействието, което това е имало върху него, може да е причината зад състезателния му дух.
На 15 той поканен да тренира във футболен клуб Рейнджърс, но отказва заради тениса. Дори се мести в Испания. В Барселона учи в Международното училище на Шилер и тренира на клей кортовете на академията Санчес-Касал. Мъри описва това време като "голяма жертва". Родителите му трябва да намерят £40 000, за да платят 18-месечния му престой. По-късно в Испания той тренира с Емилио Санчес - бивш световен номер 1 на двойки.
Първият му голям успех е през 2004 г., когато става първи в света сред младежите, печелейки US Open Junior. Професионалният му дебют е само година по-късно, когато постига прави неочакван фурор - побеждава световния първенец Роджър Федерер във втория кръг на турнира в Синсинати. През 2008 г. затвърждава успеха си с победа над испанската звезда Рафаел Надал и се класира за финала на US Open. Там губи от Федерер, но това не го отказва.
През следващите няколко години печели различни турнири, а през 2010 и 2011 г. е записан под номер 2 на Australian Open.
На турнира Уимбълдън през 2012 г. той пак е на финал срещу Федерер и пак губи, но успехът е огромен, защото става първият британски играч от 1977 година и мъж от далечната 1936 година, който печели единично титла на сингъл от Големия шлем.
"Първото нещо, което ме порази у него, бе напрежението, на което бе подложен. Когато се разхождах по улицата, хората ме спираха и ми казваха: “Надявам се Анди да успее!”, разказва по-късно неговият треньор Иван Лендъл.
През същата година на Олимпиадата в Лондон Мъри печели златен медал.
По-късно успява да стигне и до мечтаната първа победа и титла от Големия Шлем - с първо място на US Оpen срещу другия голям в тениса - Новак Джокович. Мачът - 4 часа и 54 минути, е обявен за най-дългия финал в лигата, заедно с този от 88-а година, който е със същото времетраене.
През 2013-та Мъри сбъдва още една мечта - печели титлата на турнира Уимбълдън, отново побеждавайки Джокович на финала. Това е първият подобен успех за британски състезател. Преди него последно го прави именитият Фред Пери през 1936 г.
"Като малък се ядосваше, ако загуби някоя игра. Мисля, че причината беше, че по-големият му брат бе по-добър от него във всичко. А Анди винаги искаше да победи Джейми. Почувствах огромно облекчение, когато спечели “Уимбълдън”. Помня колко разочарован беше в предишните години, след като загубеше", разказва по-късно майка му Джуди Мъри.
Три години по-късно - през 2016-а шотландският боец печели Уимбълдън за втори път, с което завоюва и третата си титла от Големия Шлем.
На летните игри в Рио де Жанейро пък успява да защити своята олимпийска титла и става първият човек в историята на тениса, който постига това.
На 7 ноември 2016 г. Мъри се изкачва на най-високата позиция в Световната ранглиста и остава № 1 в света 41 седмици.
"Познаваме се добре, имаме отлични отношения. Той е много чувствителен и има ясни приоритети в живота. Със сигурност заслужава огромно уважение за това, което направи. Мога само да кажа, че заслужено е №1 в момента", казва тогава за него Джокович.
Самият Мъри обаче не хвърчи в облаците и че си е мечтал за това отскоро, тъй като не си е представял да изпревари Федерер, Надал и Джокович.
“Най-доволен съм, че го направих в тяхната компания. Беше невероятно трудно да постигна точно това, защото момчетата около мен са много добри. По-точно те са тримата най-добри в историята”, каза тогава той.
Така Мъри се нарежда в топ 5 на тенисистите, спечелили най-много парични премии от турнири и състезания. Но в следващите години той претърпява много контузии и операции, което пречи на кариерата му. Оказва се, че е роден с двустранна патела - състояние, при което капачката на коляното остава като две отделни кости, вместо да се слеят заедно в ранна детска възраст.
Той не е диагностициран до 16-годишен. В годините по-късно често е виждан да държи коляното си заради болката, дори се е налагало да напуска състезания. По-късно претърпява и операция за смяна на дясна тазобедрена става.
И въпреки всичко, той успя да се завърне на корта и през юни 2019 г. спечели Уимбълдън на двойки заедно с Фелисиано Лопес.
А през януари тази година, във втория кръг на Откритото първенство на Австралия, 35-годишният Мъри победи Танаси Кокинакис в епичен мач, който продължи пет часа и 45 минути и завърши след 4 часа сутринта в Мелбърн.
„Беше невероятно, че успях да обърна мача, Танасис играеше страхотно.
Започнах да играя по-добре с напредването на мача и, да, имам голямо сърце“, каза тогава той.
Още през 2013 г. Анди Мъри получи Орден на британската империя от принц Уилям, след като спечели първата си титла на Уимбълдън.
През 2017 година, когато беше едва 29-годишен, той беше включен в новогодишната листа на заслужилите личности от британската кралица Елизабет II. Така Мъри беше удостоен със званието "рицар" и с титлата "сър" заради заслугите си към тениса и благотворителността.
Той е посланик на „Световния фонд за дивата природа“, както и основател на „Malaria No More UK“ и играе благотворителни турнири за набиране на средства.
Една любов, 4 деца
В личния си живот Анди Мъри е щастливо женен. Още през 2005 г. среща бъдещата си съпруга Ким Сиърс - дъщеря на играча и треньор Найджъл Сиърс, по време на US Open. 10 години по-късно двамата се венчаха в катедралата на Дънбейл, където той израства.
Анди и Ким вече имат четири деца – три момичета и едно момче, последното, от което се роди по време на пандемията от ковид през 2021 г. Двамата не обичат да говорят за личния си живот, но след това събитие той разкри пред медиите, че плановете им са били такива.
„Жена ми искаше четири деца, винаги е искала голямо семейство. Така че сега всичко е готово“, каза той и уточни, че няма да увеличават повече потомството си.
Двамата са щастливи и Ким винаги го подкрепя на корта.
Анди Мъри се самоопределя като феминист и многократно е защитавал жените жените играчи и треньори. През юни 2020 г. той подкрепи и движението Black Lives Matter. Поддържа и правата на ЛГБТ хората и еднополовите бракове.
