През своята 70-годишна кариера той участва в над 150 филма и спечелва няколко награди "Оскар", БАФТА, "Златен глобус", а накрая и рицарско звание от кралица Елизабет Втора. Майкъл Кейн, една от най-големите икони на британското кино, във вторник навърши 90 години.
Той е роден като Морис Микълуайт през 1933 г. в бедно семейство в Лондон. По време на Втората световна война баща му е мобилизиран, а останалата част от семейството се евакуира в близко село на север. По това време той е на шест, а малкият му брат - на три.
"Вместо да стене и плаче, [майка ни] направи мъже и от двама ни с едно изречение. Обърна се, погледна ни и каза: "Баща ви си отиде, така че сега вие двамата трябва да се грижите за мен." И цял живот съм такъв – гледам всички", казва Кейн пред Гардиън. "От нея се научих да понасям бедността с усмивка."
Като дете харесва литературата, а в киното се влюбва в от първия филм, който гледа в малък киносалон. Оттогава ходи на няколко прожекции седмично, когато може да си го позволи.
След като баща му се връща от войната, семейството е настанено в сглобяема къща, тъй като много жилища в Лондон са разрушени при бомбардировките на нацистите.
"Сглобяемите къщи, както ги наричаха, бяха предназначени за временни жилища, докато Лондон бъде възстановен, но в крайна сметка ние живяхме там осемнайсет години и за нас, след тесния апартамент с външна тоалетна, това беше лукс", признава Кейн в автобиографията си.
През първите години от кариерата му бедният му произход често е пречка да получава роли, които не отговарят на неговата класа. Той обаче остава бунтар.
"Защото това беше единственият начин, по който можех да бъда [себе си], след като бях израснал такъв, какъвто бях, където бях и каквото правех. Винаги трябваше да се бунтувам срещу нещо", казва Кейн пред Ескуайър.
Актьорът започва да играе малки роли в театър преди точно 70 години. Малко по-късно си избира псевдонима Майкъл Кейн, който впоследствие се превръща и в негово име по документи. Фамилията взима от филма "Бунтът на Кейн".
"Какво му имаше на Морис? Ами, никой не го познаваше. Беше разорен. Нямаше работа. И в момента, в който станах Майкъл, получих работа и ми потръгна", казва той пред британското издание.
Някои от най-емблематичните филми, в които е участвал, са от 60-те години на миналия век, когато става едно от лицата на новото "безкласово общество" в Лондон, пише Ескуайър.
През 1966 г., когато получава главната роля в "Алфи", той вече е звезда. За тази роля за пръв път е номиниран за "Оскар". Други успешни ленти с негово участие от този период са "Зулу", "Погребение в Берлин", "Гамбит" и "Италианска афера".
Други значими филми, в които участва, включват комедията на Уди Алън "Хана и нейните сестри" и драмата на Ласе Халстрьом "Правилата на дома", за които печели двата си "Оскар"-а за поддържаща роля. По-късно е номиниран и за ролите си в "Без следа", "Да образоваш Рита" и "Тихият американец".
През последните години той все още играе, ако сценарият го впечатли достатъчно, въпреки че смята себе си за пенсиониран и че вече е трудно подвижен. "Харесва ми толкова, че просто не мога да спрa", казва актьорът. Именно постоянството е една от най-характерните му черти.
"Това, което забелязах, като се върнах назад във времето, е, че винаги е имало три-четири провала и точно когато всичко отиваше по дяволите, се появяваше хит, огромен хит. Така че се чувствам голям късметлия".
Кейн често описва себе си като ляв консерватор и десен социалист, почитател е на Маргарет Тачър и отстоява позицията си, че Брекзит е добра идея. Днес актьорът е женен близо 50 години за втората си съпруга Шакира Бакш, която е неразделна част от живота му.
"Със съпругата ми сме равни във всичко. Няма малка жена, омъжена за голяма филмова звезда, или подобни глупости. Тя ръководи целия бизнес и сме равноправни партньори в него."
