Механизъм, който предвижда директорът на Националната следствена служба (НСлС) да отговаря за проверката на всеки сигнал за престъпление, касаещ главния прокурор, не е в състояние да осигури практическа и институционална независимост. Това е становището на Комитета на министрите към Съвета на Европа за миналите на първо четене от предишния парламент изменения в Закона за съдебната власт. Тези поправки предвиждащи директорът на НСлС да ръководи разследването срещу главния прокурор бяха предложени от "Възраждане".
Един от аргументите на Комитета на министрите срещу тази идея е защото тя предвижда шефът на НСлС да бъде избиран, назначаван и подвеждан под отговорност от прокурорската колегия или пленума на Висшия съдебен съвет. Така които главният прокурор пак може да упражнява решаващо или значително влияние въргу този, който трябва да го разследва.
Комитетът на министрите подкрепя правителствения законопроект внесен от министъра на правосъдието Крум Зарков. В доклада се констатира, че дългоочакваната реформа не е разгледана на второ четене, а законопроектът е минал само на първо четене. Призовава се властите да продължат необходимата законодателна работа, за да осигурят приемането на важните изменения, както и да се отговори на изразените опасения и допълнително да укрепят механизма за разследване. Българските власти се приканват и да направят анализ дали е необходимо да се усъвършенства допълнително законодателството с конституционни изменения.
Министрите очакват Народното събрание незабавно да избере нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), като следи за ефективно намаляване на влиянието на главния прокурор върху новия ВСС. Отправен е призив властите да избягват приемането разпоредби за автоматично отстраняване от длъжност на председателите на върховните съдилища, което би могло да застраши тяхната независимост.
В сряда правителството направи минимални промени на законопроекта си. Остава идеята наказателен съдия от Върховния касационен съд, апелативен съд или окръжен съд, но с ранг на върховен съдия да може да ръководи разследване срещу главния прокурор, ако възникнат предпоставки за това. Идеята е човекът, който разследва главния прокурор, да не е негов подчинен.
При предишния опит за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор се стигна само до гласуване на първо четене. Първо обсъждането в правната комисия беше отложено по предложение на ГЕРБ. След това законопроектът беше приет с гласовете на „Продължаваме промяната“, БСП, „Демократична България“ и част от ГЕРБ. ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“ се въздържаха.
До второ четене в правната комисия на парламента така и не се стигна, след като нейният председател Радомир Чолаков от ГЕРБ отказа разглеждането им да мине по-бързо, а само няколко дни след това президентът Румен Радев разпусна Народното събрание.
