12 хиляди камери с висока резолюция трябва да бъдат инсталирани в изборните секции на 2 април и да излъчват на живо броенето на бюлетините. Изискаването за това беше прието с последните поправки в Изборния кодекс, гласувани в края на 2022 г.
„Това е нечувано“, каза за Свободна Европа Стоил Цицелков, член на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (ЦИК). „Идеята е, че цялото броене трябва да се случва пред камерата така, че да е записано по начин, по който да се вижда резултатът“, каза Цицелков.
Все още устройствата, с които трябва да се снима и излъчва броенето на бюлетините, не са поръчани и доставени. "Бройката е огромна. Те няма да могат да бъдат сертифицирани", каза Цицелков. Все още не е ясно дали инсталирането на подобни камери може да представлява риск за националната сигурност. "Тук думата е в полето на ДАНС“, каза Цицелков. "Всички знаем един телефон колко е достъпен, как програмистите могат много лесно да създават апликации за него, които са невидими на пръв поглед, които създават спящи процеси, които се активират само в определени ситуации", коментира Цицелков.
Според него по-добрия начин за гласуване е с машина. "Тя не обърква редове, не маркира грешен номер за преференция. И няма възможност някой после да каже, че е невалидна, защото тя е автоматично произведена", каза Цицелков.
Според него една от целите на идеята на ЦИК за смесване на бюлетините от хартия с тези от машина при отчитане на изборния резултат е да не стане ясно колко хора са гласували машинно. "Това е подготовка към премахване на машините", каза Цицелков. По думите му причината е, че „много по-лесно се контролират хартии“.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
- В края на миналата година казахте, че с промените, които бяха направени в Изборния кодекс, вървим към „контролиран хаос“. Въпросът е дали това наистина ще бъде контролиран или само хаос?
- Моето предположение тогава беше, че действително имаме някакъв сценарий, който много силно ни водеше към един процес, който е труден за контролиране, но все пак вярвах, че тези, които го правят, имат някаква идея какви дивиденти биха извадили. На този етап, с всичките събития и решения в последния момент дали да обжалват или не решения на съда, вече се съмнявам, че може би не е контролиран. Но хаос ще има.
- Когато правихме уговорката за този разговор, решението на ЦИК за едната графа в протоколите, все още беше в сила. То беше отменено след това. Но дали това означава точка на този спор, защото ЦИК все пак трябва да одобри някакъв протокол, в който да реши как точно да се записват резултатите?
- Би следвало да означава. Ако се чете внимателно Изборния кодекс, има няколко разпоредби, които коалицията, която се опита да заличи машинния вот, не можа да заличи. Там все още пише, че машинният и хартиеният протокол се носят отделно в РИК. Още повече в мотивите на съда има един тълкувателен текст, който обяснява защо това е добрата практика. Базират се и на решения на Конституционния съд. Би следвало ЦИК да приеме тези аргументи, защото те са железни.
- Другото, което ще е различно на тези избори, е видеозаснемането. Какво точно ще се случва на 2-ри април?
- В много държави може да се снима, когато е позволено, не се снимат лични данни, дори и гласоподавател може да заснеме.
- Да правим разлика между видеонаблюдение и видеозаснемане, защото в случая говорим за показване на бюлетините.
- Точно така. Подобно централизирано..., където честността на вота е натоварена на технологията, т.е. това, което ние ще видим на едно пикселирано екранче, в някакво неясно устройство, заснето кой знае как, монтирано кой знае къде, защото тези спекулации тепърва ще започнат, това е нечувано.
- Нека да обясним какво ще се случва. Свършва изборният ден, отваря се кутията и какво трябва да започнат да правят членовете на СИК? Да включат камерата и какво правят пред камерата?
- Още протокол не съм видял какво точно трябва да се случи. Не са публикувани методически указания. Още не се знае какви са устройствата. Идеята е, че цялото броене трябва да се случва пред камерата така, че да е записано по начин, по който да се вижда резултатът. Трябва да има време да фокусира технически.
Ще се отпечатва една бележка, като касова бележка
- Вади се бюлетината и ...
- Вади се. Нека да не я наричаме бюлетина. Бюлетина е едно нещо... в закона си пише какво е бюлетина. То си има сериен номер. Отрязък за контрол. В масовия случай предполагам, че много хора ще гласуват с машина и ще се отпечатва една бележка, като касова бележка.
- Вадим листчето и какво правим с това листче пред камерата?
- Показваме го по начин, по който да стане ясно какво пише в това листче, включително преференцията, освен партията.
- Взимаме листчето, задържаме го пред камерата и казваме: имаме листче един глас за партия Х и преференция за някой от номерата в листата. Бюлетината е валидна. Броим я. И това се случва с всяка отделна бюлетина.
- С всяка отделна бюлетина. Едно листче. Вместо да могат, както досега, да си ги сортират по партия. След това да видят само преференцията. Сега така е предвидено. Което е куриозно, странно и малко обидно за представителите на партиите по места. Защото те са доверени представители на партиите, обучени от партиите. Хора, които са изпратени там от партиите и индирекно са платени от партиите. Защото, макар, че парите за СИК-овете идват от бюджета, партиите решават кой да получи тези пари.
- Ако изхождаме от дължината на един стандартен кадър, за да се възприеме нещо, минимумът е между 3 и 4 секунди. Отделно имаме горе-долу толкова от взимането, до слагането, до четенето. Стават към 10 секунди. Което означава, че за един час, максимумът, при много добра организация, който може да мине, е изчитането на 100 бюлетини.
- Това е абсолютният максимум според мен. По-скоро, ако са по 10 секунди, значи 6 на минута.
- Между 60 и 100.
- Това е при положение, че е някой, на когото не му трепери ръката, пил си е хапчетата. Трудно е. Затова не навлизам в тези детайли, защото изборите не са технологиите. Много ни карат да се вглеждаме. Аз не съм убеден, че това ще се случи. Не съм убеден, че ще има 12 хил. устройства. Не съм сигурен, че те ще бъдат поставени по подходящия начин – с добро осветление. Това не е нещо, което може да вмените на някого – на възрастен човек, който може да няма такъв телефон.
Председател на СИК подписва документи, които дори не разбира разбира добре
Ние нямаме образователен ценз за хората, които работят в СИК-овете. Масово те в България не говорят български. Нашите наблюдатели в Хасково докладваха такъв случай. Ние нямаме съмнение за честността на вота – напротив. Останалите членове на комисията говорят български и те се познават и си имат доверие. Проблем има в това, че председател на СИК подписва документи, които дори не разбира добре.
- В смисъл?
- Не говори добре български. Не може да чете на български. Номиниран е от партия, но няма такова изискване на какво ниво да му е българският. Никой не го е проверил. Нямаме изискване и за образование. Как можем да накараме тези хора да произвеждат добър видеоматериал, на който да се вижда много специфичен текст на гланцирана хартия. Не съм сигурен, че това ще стане и трябва да успокоим хората, че не това гарантира вота. И да не е заснето някъде нещо, това не означа, че е станало кой знае колко фрапантно нещо, защото досега никъде не сме снимали.
- Това означава ли, че минимум между един и няколко часа те само ще показват листчета на камерата?
- И то, ако вървят на конвейр. А хората ще се уморят.
- И чак след това сядат да попълват протокола.
- Който е достатъчно усложнен в България. Има различни показатели, които оценяват изборите в България. Ние по някои сме зле. По някои сме по-добре. Но по отношение на контролите, България се класира на едно от най-високите места в света. Това е нещо позитивно, което трябва да кажем за нашия изборен процес. След всичките ни наблюдения на избори, препоръки, Венециански комисии... те изключително много са усложнили нашите протоколи. И макар че те дават една много голяма сигурност, ако са попълнени правилно, те затрудняват адски много хората в СИК. За тях са доста сложни, доста объркани.
Ние от отдавна апелираме това по някакъв начин да се облекчи и някои от тези калкулации да се извършват директно в Районните избирателни комисии (РИК) или в „Информационно обслужване“. Спокойно можем да им изпратим двете [числа от хартиеното и машинното гласуване] отделно и те да си ги събират.
Друг вариант е да използваме машини, които правят калкулациите автоматично. Но по начина, по който сега е направено, подобно нещо се случи през 2019 г. (да ги събираме на ниво СИК от едни уморени хора) – имахме безпрецедентно много грешки. Тогава обаче с машини се гласуваше ограничено. В много малко секции. 2020-а още не беше дошла тази партия, която ги направи задължителни.
Сега обаче ще има машини навсякъде и много хора ще изберат да гласуват с машини. Даже аз ги призовавам да гласуват така. Все пак това е по-коректният начин. Очакваме страшно много грешки. Не са само 3-4 часа [броене пред камера]. За всяко едно разминаване и неизлизане те ще трябва да ги прехвърлят отново. И тук в момента, понеже нямаме методически указания от ЦИК и не знаем и кога ще имаме, за да започнем обучение, както на журналисти, така и на нашите наблюдатели, на застъпници, представители на партии. Докато няма методически указания, всякакви хипотези са възможни. Може да ги накарат отново да ги преброят пред камера.
- Правим клапа и продължаваме.
Как ще убедите после непредубедения зрител, че не е станала някаква шашма
- Да, защото, ако на камерата един път е казано едно, как ще убедите после непредубедения зрител, че не е станала някаква шашма. Когато товарим технология и то толкова неясна и непризната за доказателство в българския съд като видеозаснемане, когато товарим честността на изборите върху всичко това, трябва да сме много внимателни. И наистина трябва се предвиди, че може би няма да има заснемане.
- Откъде ще дойдат 12 хил. устройства? Знаем колко е трудно човек да си вземе нов модел телефон. Чака се много, защото има забавяне на доставките. За камери се чака много време. И то за една. 12 хил. откъде ще дойдат или те вече са купени от някого?
- Предполагам, защото от доста време тече процесът, вероятно някъде вече е ясно как би се случило, кой би ги доставил, защото бройката е огромна. Те няма да могат да бъдат сертифицирани очевидно, но предполагам, че ще се направи някакво удостоверение за съответствие, т.е. едно-две устройства ще бъдат разглобени и тествани и ще се гарантира, че другите ще работят по същия начин. За това те трябва да абсолютно еднакви по спецификация. Това е почти невъзможно. Вие, ако влезете в един магазин за техника, два телефона от еднакъв модел, малката спецификация отзад е различна, защото за едната партида са доставени един вид чипове, а за другата – друг. Така че това е невъзможно като упражнение.
Или ние трябва просто да кажем – това ще бъдат мобилни телефони, който с каквито се сдобие. Тогава всички ще трябва да минат през някакъв процес на проверка. Или ще трябва да намерим абсолютно еднакви устройства. На мен второто ми се струва невъзможно.
- Какви са рисковете за националната сигурност в една такава ситуация от гледна точка на това, че имаше съмнения и подозрения за камерите в градския транспорт в София, които са китайски, за това, че би могло да има нерегламентиран достъп и пробив в тази система?
- Тук думата е в полето на ДАНС. Те имат много добри специалисти. Надявам се да имат достатъчно време, за да излязат със становища и препоръки и аз затова допускам, че можем да се откажем от тази авантюра, която ни беше заложена от отиващия си парламент – да заснемаме броене. Защото аз не виждам начин. Спомнете си какви сериозни притеснения имахме за тези машини, които използваме, дали в България те не са вързани с интернет, дали някой бях хакер не ги джурка, дали някой не бърка кодовете. Всякакви истории чухме по темата.
Всички знаем един телефон колко е достъпен, как програмистите могат много лесно да създават апликации за него, които са невидими на пръв поглед, които създават спящи процеси, които се активират само в определени ситуации. Не знам как ще убедиш някого. И за подобна сертификация, както за машините, са необходими няколко месеца, за да бъде направена от независими одитори. Две-три фирми го правят това в България. Например в Брюксел преди избори тези машини минават един много сложен одит. Това в България не е правено все още никога. Много е сложно, много е трудоемко и нямаме време преди изборите.
- Друг проблем е мястото, където това нещо ще се излъчва. Това са 12 хил. камери с висока резолюция, предаващи в реално време. Знаем как забива системата при един телефон, при една камера. Какъв обем от информация представляват 5-10 мин. с висока резолюция кадри. Тук говорим за нещо, което е много голямо. Как се случва това?
Тук някой джурка кодовете
- Не мога да ви кажа. Ние със сигурност ще натоварим нашата мобилна мрежа много с това. Със сигурност знаем, че има места в България, около 10 на сто от секциите вероятно са без добър обхват или такъв, който не позволява живо предаване. Само отваря подводни камъни, за да може после да дойде някой и да каже: вижте, тук някой джурка кодовете, тук някой нещо е направил. Това не гарантира сигурността на изборите. Не можем да разчитаме, не можем да го натоварим. Нека да го има като един коректив.
Някой, ако има намерение да прави някакви големи манипулации, като тъпчене на бюлетини, може би това ще го възпре. Като една превантивна мярка, щом като е решено да се изхарчат тези пари, явно ще се случи. Но да очакваме, че всяка една бележка ще се показва, че ще произведем по 5-6 часа видеоматериал в 12 хил. секции и някъде ще можем да го качим на някакъв облак и че някой изобщо ще го гледа... За мен това е много нереалистично.
- Но ние един месец преди изборите говорим именно за това. Аз започвам да се обърквам как ще се гласува чисто технически. Къде ще е разликата?
- Понеже предполагам, че гласувате в голям град и в с над 300 избиратели, ще ви посрещне една машина за гласуване такава, каквато я познавате. Само че сведена до калкулатор. Вече няма да се взима тази контролна памет, която има. Това ще става само в случай на съдебно решение при оспорване на резултат. Но тази машина все още ще произвежда бележката, която произвежда. В закона записахме, че това е бюлетина от машинно гласуване, но то все още си е касова бележка. Вероятността в тази бележка да има нещо неточно е много по-малка, отколкото ако дори сами попълваме бюлетина. Тя не обърква редове, не маркира грешен номер за преференция. И няма възможност някой после да каже, че е невалидна, защото тя е автоматично произведена.
Докато с хартията сме виждали всякакви тълкувания – била е нацапана. Често цялата бюлетина е инвалидирана, защото някой е избрал две преференции. Това съм го виждал с очите си. И като наблюдател нямам право да се намеся по време на броене, чак по-късно мога да изпратя сигнал. Все още ще бъде по-лесно да гласуваме с машини за нас като избиратели, но ще усложним живота на хората в СИК-овете. Първо, че по-трудно ще го покажат на камерата в четим вариант. Просто по-добре се вижда визуално, когато е по-голямо. Масово преференциите отиват за един или двама кандидати, които са по-популярни. Човек много по-лесно може да се ориентира дали е първа, втора или последна преференция и да ги сортира.
- Съветът ви е хората да продължат да използват машини като по-добър вариант за гарантиране на максимална честност?
Това е подготовка към премахване на машините
- Със сигурност. И не само. Една от причините да искат да смесим хартиения с машинния вот е да не стане ясно колко хора са избрали машината. Това е подготовка към премахване на машините. Първо ги лишаваме от основни функции, които са да произвеждат електронен протокол. После правим тяхна допълнителна функция, която е да дава контролна разписка, която е само за гласоподавателя в случай, че не е сигурен дали не се объркал за кого е гласувал. Може да види какво е гласувал. Решихме да ги събираме тези бележки. В света практиката е човек да си тръгне с тези бележки. В България ги събираме, за да правим контролно преброяване. Решихме да броим 100 процента от случаите 100 процента от разписките. Разминаване сериозно няма, но ние сега сме натоварили разписката да бъде носителят на резултата, а не това, за което е направена машината. Ние спокойно можехме да си купим касови апарати с калкулатори с един малък принтер, които да вършат същата работа.
- С каква цел се прави вкарването на шум в системата? С цел да се демотивират хората да гласуват, да се объркат, да имаме ниска избирателна активност и тежестта на контролирания вот да е по-голяма?
- Точно така. Подготовка за местни избори. Ако можем да кажем, че никой не харесва тези машини. Просто да ги обезсмислим. Ние на практика ги обезсмисляме – правим ги калкулатори. Хората в един момент ще си кажат: ще си гласувам с хартия, аз съм грамотен, мога да държа химикал, не ми трябва да натискам екрана.
- Защо подготовка за местните избори?
Много по-лесно се контролират хартии
- Защото много по-лесно се контролират хартии и повечето изборни схеми са чрез хартиени бюлетини. Българската нишка, която тук все още наричаме „индианска нишка“, тъпченето на бюлетини. Ние все още не сме изяснили как изглежда този параван. Понякога две партии, които са с най-силно влияние в определен регион, са много далече в листа, човек може много лесно да се ориентира за кого гласува някой. Дори без да вижда неговата бюлетина. Той може да види дали той маркира високо или ниско. Това увеличава контролирания вот – хартията. С машината е много по-трудно.
- Другата причина да се прави каква е?
- Това не е само български феномен. Политическата класа се опитва да ни убеди, че те решават. Това се случва сега и в България. Те решават как ще гласуваме. Някой друг решава какво и как ще броим, как ще се отчита, кой ще го снима. Това всичко води до едно усещане у избирателя, че „от мен не зависи толкова много“. Едно чувство за непредставеност остава и все повече българи се отказват да гласуват. Това е умишлено действие.
Ако нашият глас не беше важен, нямаше да го купуват за по 100 лева
Ако нашият глас не беше важен, нямаше да го купуват за по 100 лева. Един глас, купен за 100 лева, струва минимум 300 лева. Този, който купува вашия глас и ви дава 50 или 100 лева, той е получил повече. През последните избори партиите поизхарчиха парите си за купуване на гласове или се отказаха изцяло от практиката, или се наложи на дилърите на гласове да делят част от печалбата си. Но те нямат и особен риск – разкриваемостта е малка, ефективни присъди има малко, но с всичките предупредителни протоколи и акции за купуване на гласове, цената отново се вдигна.
Искам хората да се замислят – ако някой е готов да плати 300 лева за вашия глас, ако през цялото време изкривява правилата.. Разбирате ли колко е важен вашият глас! Един изборен експерт беше направил разбивка с какъв бюджет за 4 години разполага всеки един депутат и с колко гласа е избран депутата и беше сметнал колко много с всеки наш глас овластяваме тези, които ни представляват. Това са важните неща, а не технологията.
- Но тя е важна.
- Важна е много, защото те се опитват чрез нея да изкривят. Под „те“ имам предвид всеки един, който е на власт.
- Какви ще са целите и задачите на Организацията за честни избори (ОЧИ), която беше учредена? Кои са основните рискове, които набелязахте?
- Организацията е безпрецедентна. Казва се ОЧИ. Тя е най-голямото обединение за честни избори, за което аз знам, в България. Рисковете са известни. Антикорупционният фонд е писал много, Институтът за развитие на публичната среда също.
Ние се борим чрез демонстрация на данни, визуализация на данни. Данни, които са публично достъпни, те са трудни за осмисляне. Когато видя таблици, много лесно мога да се объркам. Когато обаче някой ги направи цветни и види, че на едни и същи избори 100 процента от хората са гласували за една партия за кмет, но диагонално различни за общински съветник, човек разбира, че тук има нещо. На избори след един месец те 100 процента сменят ш от една синя партия, гласуват за една червена партия отново на 100 процента.
Подобни данни, дори без коментар, ще покажат на хората по места какво се случва там и колко важен е гласът им. Идеята на ОЧИ е чрез всички тези демонстрации на данни и обучения, да се стигне към едно – да накараме хората да гласуват. Да излязат и да гласуват масово. Да гласуват за бъдещето си. Да гласуват за себе си. Това не е клише. Това е нещо, за което сме се борили като общество – за равно право на глас, да сме представени, сами да избираме кой да ни представлява. Това е нещо, което най-много притеснява партиите – силният преференциален вот, силна гражданска мобилизация. Независимо за кого ще гласувате. Високият процент гласуване ви гарантира, че голям процент от нас ще бъдат представени в парламента. А това е, което всички искаме.