Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) публикува анализ за финансирането на политическите кампании в последните парламентарни избори. Поводът е скандалът, който избухна около криптобанката „Нексо“ и даренията за политически партии, които са направили нейни служители.
По-малко от 400 хил. лв. от физически лица са получили 22-те партии, явили се самостоятелно на изборите. Това представлява 14 на сто от всички техни приходи в общ размер на над 2,7 млн. лв., показва анализът на ИРПС.
Приходите на 6-те коалиции в кампанията за парламентарните избори през октомври са общо около 6,5 млн. лв., а даренията за тях възлизат на около 1,5 млн. лв. или 21.9 на сто.
Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, такива на кандидатите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на кандидатите и дарения от физически лица, пишат от ИРПС.
Даренията от физически лица нямат таван, но всички получени от участниците суми трябва да се декларират до седем дни получаването им. Всички дарители на суми над стойността на минималната работна заплата са длъжни да подават декларация за произход на средствата. Даренията на стойност над 1 000 лв. се проверяват от Сметната палата за произход на средствата.
Според анализа и в последната кампания явен остава проблемът с прозрачността на фондонабирането, отчитано в категорията “непарични средства”. „Така например в тази графа от коалицията ГЕРБ-СДС са отчели привлечени около 850 хил.лв. За публиката обаче, не става ясно какво всъщност представлява това финансиране – дарено преди кампанията недвижимо имущество, остойностен доброволен труд или пък друго“, пишат от ИРПС.
В последната кампания прави впечатление, че една трета от участвалите партии деклариратприходи само от медийни пакети. „Това следва сериозно да повдигне въпроса за дейността на политическите партии у нас. Защото не малка част от тях не успяват да привлекат членски внос или средства на кандидати“, пишат от ИРПС. Според анализа в последните две години партиите не развиват дейност извън кампании, „но пък участват във всички избори и получават медийни пакети, за да се рекламират в предизборни периоди“.
Според ИРПС даренията имат значение основно за кандидати, издигнати от инициативни комитети, или за новосформирани политически проекти. Те дават пример с журналистическите разследвания за финансирането на кампанията на България без цензура (ББЦ) за изборите за Европейски парламент през 2014 г. и на първата кампания на президента Румен Радев през 2016 г.
Близо 50 на сто от всички 364 дарения за ББЦ бяха на стойност над минималната работна заплата и нямаха декларации за произход на средствата. Част от дарилите за кампанията на Радев „нямаха представа, че са подпомогнали кампанията. Някои от тях живееха под линията на бедност, други бяха безработни и пенсионери“, пише в анализа.
Непосредствено преди президентът Румен Радев да обяви на кого ще връчи третия мандат за съставяне на правителство прокуратурата влезе в офиси на "Нексо". Представители на ГЕРБ започнаха да публикуват справки от публични регистри за дарения към политически партии, според които служители на "Нексо" са дарявали за кампаниите на "Демократична България" и "Продължаваме промяната". От партия "Да, България" оповестиха точни данни за всички дарения, за които има информация и в Сметната палата. Според тях обаче са били атакувани, за да не получат третия мандат за съставяне на кабинет.
Скандалът беше използван и като повод да бъде освободен от длъжност председателя на Сметната палата Цветан Цветков. Това се случи по инициатива и с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“.
