Общото събрание на ООН в Ню Йорк подкрепи с огромно мнозинство резолюция, която осъжда нахлуването на Русия в Украйна преди една година.
В нея се призовава за изтегляне на руските войски от Украйна и прекратяване на бойните действия. Предложението беше подкрепено от 141 държави, 32, сред които Китай, се въздържаха, а само 7, сред които Русия, както и Беларус, Северна Корея, Еритрея, Мали, Никарагуа и Сирия - гласуваха против.
Рано сутринта на 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин обяви военно нахлуване в Украйна от север, изток и юг. Той каза, че това е "специална военна операция", както в Русия и досега наричат войната. Тогава Путин уточни, че целта е "демилитаризация" и "денацификация" на Украйна, както и защита на рускоезичното население в Донбас.
Западът от самото начало осъди този акт на агресия, който доведе до хиляди жертви, милиони бежанци и унищожени градове и села.
Резолюциите на Общото събрание на ООН не са правно обвързващи, за разлика от тези на Съвета за сигурност, който е блокиран от правото на вето на Русия.
В резолюцията се потвърждава подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, като се отхвърлят всякакви претенции на Русия към окупираните от нея части на страната. През септември парламентът в Москва гласува за незаконно анексиране на четири региона в Украйна - Донецка, Луганска, Херсонска област и Запорожието.
ООН също така поиска "Руската федерация незабавно, напълно и безусловно да изтегли всичките си военни сили от територията на Украйна в рамките на нейните международно признати граници".
Изразът "международно признати граници" означава, че Русия трябва да се изтегли и от полуостров Крим, който анексира през 2014 г. и оттогава го смята за своя територия.
Украинският външен министър Дмитрий Кулеба каза, че гласуването "ясно показва, че Русия трябва да прекрати незаконната си агресия, териториалната цялост на Украйна трябва да бъде възстановена".
"Една година след като Русия започна пълномащабната си инвазия, глобалната подкрепа за Украйна остава силна", написа той в Туитър.
Външни министри и дипломати от повече от 75 държави направиха изказвания по време на продължилите два дни дебати.
"Западът не искаше и не избра войната и предпочиташе да насочи цялата си енергия и финансови средства към ремонти на училища, борба с климатичната криза или оказване на подкрепа на социалната справедливост", каза германският външен министър Аналена Бербок.
Според нея истината е, че ако Русия спре да воюва, тази война ще приключи. "Ако Украйна спре да воюва, Украйна ще свърши", добави тя.
Върховният представител на ЕС по външна политика и сигурност Жозеп Борел каза пред журналисти, че агресорът и жертвата не могат да бъдат поставени при равни условия и че не може да се иска от Украйна да не се защитава.
"Русия не е изпратила никакъв положителен сигнал за минимално желание да работи за постигане на мир”, допълни той.
По-рано на срещата на ОССЕ във Виена решението да се дадат визи на руската делегация предизвика гняв. Украйна и Литва бойкотираха изцяло сесията заради решението на Австрия да покани официални лица от Москва, въпреки че някои от тях са под санкции на ЕС. Голям брой делегати напуснаха по време на руско обръщение на парламентарна сесия на европейски орган за сигурност.
Австрийското правителство каза, че е задължено да направи това съгласно международното право, тъй като там е седалището на ОССЕ.
Междувременно Китай заяви позиция във войната, като призова за деескалация на конфликта. В петък Пекин разпространи план от 12 точки, който предвижда отмяна на западните санкции срещу Русия, въвеждане на мерки, с които да се гарантира сигурността на ядрените обекти в Украйна, отваряне на хуманитарни коридори за евакуация на цивилни и действия за възобновяването на износа на зърно.
Украйна нарече документа "добър знак", но каза, че очаква Китай да бъде по-активен в подкрепата си, като призове Русия да спре войната и да изтегли войските си.
