Служебният министър на външните работи Николай Милков е изпратил поздравително писмо до иранския си колега Хосейн Амир Абдолахиан по повод 44-ата годишнина от Ислямската революция в Иран. Това става ясно от съобщение на сайта на министерството на външните работи на Иран.
За писмото първи съобщиха от Офнюз. Свободна Европа изпрати запитване до българското външно министерство във връзка с писмото, но отговори не бяха получени.
Министър Милков е сред малкото представители на страни членки на Европейския съюз (ЕС), които са изпратили подобен поздравителен адрес. В края на януари ЕС и Великобритания наложиха санкции срещу Техеран заради "бруталния" начин, по който ислямският режим потуши масовите протести в страната.
На среща на външните министри от ЕС по-рано през декември беше обсъден и въпросът дали страните членки да се въздържат от поздрави към Иран по повод годишнината от Ислямската революция. Тогава не се стигна до официално решение за бойкот. Официален представител на ЕС обаче потвърди пред Радио Свободна Европа, че министрите са обсъждали да участват в събитията "под ниво посланик".
В съобщението на сайта на иранското външно министерство се казва, че министър Николай Милков е честитил годишнината от Ислямската революция и националния празник на Иран в специално обръщение към своя ирански колега Хосейн Амир Абдолахиан . Освен Милков подобен поздравителен адрес са изпратили и външните министри на Русия, Беларус, Северна Корея, Монголия, Сирия, Малайзия и други.
Единствените други страни членки на ЕС, за които иранското външно министерство посочва, че са изпратили поздравление, са Румъния, Хърватия и Унгария. По информация на изданието Политико Унгария и Полша са единствените държави от ЕС, които са изпратили своите посланици да присъстват и на церемонията по случай годишнината в офиса на иранския президент Ебрахим Раиси.
През есента на миналата година в Иран избухнаха масови протести с искания за равни права на мъжете и жените и отмяна на строгите религиозни ограничения, които прераснаха в искания за сваляне на ислямския режим изобщо.
Протестите бяха отблъснати със сила от иранската полиция. По данни на правозащитните организации силите за сигурност са убили повече от 500 души, включително 71 деца, а около 20 000 души са били арестувани във връзка с протестите.
Базираната в Норвегия Iran Human Rights изчислява, че около 100 от задържаните са заплашени от смъртни присъди.
В отговор на бруталното потушаване на протестите ЕС и Великобритания наложиха санкции на Иран. Европейският парламент призова ЕС да отиде по-далеч и да включи Ислямски революционен гвардейски корпус като терористична организация. Корпусът има армия от около 125 000 души с армейски, флотски и въздушни части и командва религиозната паравоенна милиция "Басидж", често използвана за потушаване на протести.
