Да шолцваш (от немското scholzen) – да се колебаеш, дълго време да отлагаш решение, да избягваш ясните и еднозначни позиции. Или именно нещата, в които е обвиняван канцлерът на Германия Олаф Шолц. Новата дума може да се намери в иронични коментари за Шолц още от времето преди той да застане начело на германското правителство. През последните дни тя отново стана актуална – този път заради колебанието на германския канцлер дали да изпрати на Украйна бойни танкове.
Седмици наред Олаф Шолц отказваше да даде ясен отговор каква е позицията му по въпросa. Повтаряше единствено, че всяко решение трябва да бъде тясно координирано с останалите западни съюзници.
Тази нерешителност беше остро разкритикувана не само от опозицията, но и от коалиционните партньори на Шолц – „Зелените“ и Свободната демократическа партия (СДП). Те определиха поведението му за „срамно“ и го обвиниха, че с колебливостта си нанася сериозни щети на репутацията на Германия пред света.
Вътрешните спорове накараха медиите в страната да заговорят за криза в управляващата коалиция. Някои дори нарекоха дебата за танковете „стрес-тест“ за оцеляването ѝ.
Въпросът беше решен едва в сряда, когато Шолц най-накрая съобщи, че Германия ще изпрати на Украйна 14 от своите бойни танкове „Леопард“. Това ще се случи в координация със САЩ, които също ще предоставят бойни танкове на Киев. Освен това Берлин ще позволи и на Полша и Финландия да дарят тежки бойни машини от същия вид, с които разполагат.
Какви са причините решението да се забави толкова? И означава ли то, че управляващата коалиция все пак запазва стабилност?
Германското "нито да, нито не"
Според германската обществена телeвизия ARD Украйна e изпратила първото си официално искане за германски бойни танкове още в началото на март миналата година - само седмица след началото на руската инвазия на 24 февруари. Призивите се увеличиха през последните седмици, като Киев посочва, че танковете са му необходими, за да предприеме ново контранастъпление и да си върне завзетите от Русия територии.
Няколко европейски държави, сред които Полша и Финландия, казаха, че са готови да изпратят на Украйна своите танкове „Леопард“, закупени от Германия. За целта обаче е нужно изричното съгласие на страната производител. От офиса на канцлера така и не казваха дали такова ще бъде дадено.
„Дори и да не получим това одобрение, пак ще прехвърлим нашите танкове заедно с други в Украйна“, заплаши премиерът на Полша Матеуш Моравецки, след като в продължение на седмици Олаф Шолц избягваше ясен отговор какво смята да предприеме.
По време на Световния икономически форум в Давос, на който Шолц изнесе просторна реч за ситуацията в Украйна, той изобщо не спомена въпроса за бойните танкове. А в останалите случаи, когато беше запитан по темата, той повтаряше твърде общата си позиция, че държи Германия да не предприема никакви „солови акции“ и всички действия да са координирани с останалите западни партньори.
По време на срещата на НАТО в петък липсваше ясна позиция и от страна на министъра на отбраната Борис Писториус, който също като Шолц е от Германската социалдемократическа партия (ГСДП).
Берлин трябва да прецени „всички предимства и недостатъци, преди да вземе подобно решение. Убеден съм, че ще има решение в скоро време, но не знам как ще изглежда то“, каза Писториус след срещата.
"Германия се провали"
В опит да оправдае неясната комуникация говорителят на правителството Щефан Хебещрайтер посочи, че „колкото по-непублични“ са преговорите и обсъжданията, толкова по-успешни ще са те.
Това обяснение не беше приветствано нито от германската общественост, нито от останалите членове на управляващата коалиция. В събота председателка на парламентарната комисията по отбрана Мари-Агнес Щрак-Цимерман, която е от най-малката партия в коалицията - тази на свободните демократи, нарече поведението на Шолц като „катастрофа“.
Историята ни гледа, а Германия за съжаление се провали
„Историята ни гледа, а Германия за съжаление се провали. Трябваше да има поне някакъв сигнал, за да се даде зелена светлина на нашите партньори“, каза тя.
По думите ѝ ако Шолц вижда аргументи против това страната да предостави танкове на Украйна, той трябва да ги обясни.
„Всеки ден там умират невъобразимо много хора, Украйна е днес големият губещ [от липсата на германско решение] и това е просто срамно“, добави още Щрак-Цимерман.
Остра критика се чу и от другия коалиционен партньор на Шолц – партията на „Зелените“. В понеделник съпредседателят на движението Омид Нурипур също поиска да чуе аргументите на канцлера да бави решението.
Стигна се и до и противоречия между Шолц и Аналена Бербок, министърката на външните работи от партията на „Зелените“. В неделя тя съобщи, че Германия „няма да попречи“ на други държави да изпратят „Леопард“ на Украйна. Това обаче беше отречено от говорителя на Шолц, който каза, че няма съгласувано правителствено решение и всяко евентуално искане за изпращане на германски танкове първо трябва да бъде обсъдено и прието от кабинета.
Какви са причините за колебанието на Шолц
Вътрешните разногласия в управлението на Германия не останаха незабелязани от наблюдателите. Журналистът Томас Райхарт от обществената ZDF определи дебата за танковете като „стрес-тест за коалицията“ и посочи, че той я е поставил в „тежка криза“.
Хора, нашият враг се казва Путин
„Хора, нашият враг се казва Путин“, наложи се да напомня на колегите си председателят на външната комисия в бундестага Михаел Рот в опит да прекрати спор между представители на своята партия – ГСДП, и коалиционните партньори от СДП.
Разногласия обаче има не само между отделните партньори във властта, но и сред самите социалдемократи (ГСДП). По-лявото крило в ГСДП продължaва да се противопоставя на военната помощ за Украйна. Негови представители често заплашват с евентуалната опасност това „да въвлече Германия във война“.
„Г-жа Щрак-Цимерман и други ни вкарват във военен конфликт. Същите хора, които днес призовават да действаме сами с тежките бойни танкове, утре ще крещят за [изпращане] и на самолети или войници“, каза председателят на парламентарната група на ГСДП Ролф Мютцених в отговор на своята колежка Щрак-Цимерман от партията на либералите.
Друга причина за забавеното и колебливо решение на Олаф Шолц - въпреки преките отражения върху стабилността на коалицията му - са настроенията в германското общество. Социологическо проучване от последните дни показа, че 46% от германците подкрепят изпращането на танкове на Украйна, а 43% са против. Това беше използвано като аргумент и от самия Шолц, който посочи, че обществото подкрепя „спокойното и балансирано поведение на правителството“.
Имидж на "спирачка"
След като в сряда канцлерът все пак съобщи окончателното решение страната да изпрати свои "Леопард" на Украйна, последваха предимно позитивни реакции. Както „Зелените“, така и либералите приветстваха новината, а думите им оставиха впечатлението, че кризата в коалицията е поне временно преодоляна. Критиката за колебливото поведение на Шолц обаче остава, както и съмненията в способността му да взима бързи решение в напрегнати ситуации.
„Решението беше трудно, отне твърде много време, но в крайна сметка беше неизбежно“, коментира представителката на либералите Щрак-Цимерман.
Антон Хофрайтер от „Зелените“ също приветства новината, но с умерена нотка на критика. „Естествено, щеше да е по-добре, ако решението беше взето по-бързо, особено за репутацията на Германия в Европа“, каза той.
В интервю за ZDF в сряда вечерта Шолц отхвърли обвиненията, че е действал твърде бавно и нерешително, и опита да даде ново значение на думата scholzen. Според него тя всъщност означава: „приносът на Германия е най-голям“.
Едва ли обаче това тълкувание ще бъде възприето. Дългото колебание на канцлера ще има своята цена, написа журналистката Никол Конерт. По думите ѝ дори и след историческото решение на Шолц да изпрати на Украйна бойни танкове имиджът му на „спирачка“ няма да избледнее.
