Българските власти имат неясна преценка за същността на режима в Русия, а част от тях прикриват пред Западна Европа престъпления на този режим. Това е основният извод от изслушването на Христо Грозев от разследващия сайт "Белингкат" пред депутати в София.
Той каза, че би се чувствал притеснен за своята сигурност, ако се върне в България.
Христо Грозев е български гражданин, който живее в чужбина и работи в медия, базирана в Нидерландия. Веднага след Коледа, на 26 декември, той беше обявен за издирване от Русия. Три дни по-късно стана известно, че най-малко три западни държави са му предложили закрила от руско преследване, но сред тези страни не е България.
Това доведе до предложение на „Демократична България“ (ДБ) Грозев да бъде изслушан пред парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, което се проведе в четвъртък следобед. Грозев участваше по видеовръзка. Разговорът с него продължи 1 час и 40 минути.
Христо Грозев потвърди, че нито една българска институция с изключение на ДАНС не се е свързвала с него. Представители на изпълнителната власт не са го осведомили за срещата във външно министерство с руската посланичка Елеонора Митрофанова по неговия случай.
Митрофанова беше повикана за обяснения с тридневно закъснение. Тя каза, че не знае по какво обвинение Грозев е бил обявен за издирване, но предположи, че това е предупреждение да не отива в Русия, където не е добре дошъл.
Този аргумент на руската посланичка е невалиден, каза Грозев и напомни, че той има забрана за влизане в Русия още от 2016 г. и няма нужда да получава същото послание 6 години по-късно. Той потвърди, че и до днес адвокатите му не могат да разберат в какво го обвиняват руските власти.
Неговото лично предположение е, че е бил обявен за издирване заради последното голямо разследване – за екип руснаци, които дистанционно насочват ракетите, убиващи украински цивилни. Това разследване доведе дотам, че ЕС наложи персонални санкции на тези хора преди около две седмици, каза той.
Грозев беше помолен да отговори дали българските власти са се свързвали с него, за да работят по предишни негови разследвания, които обхващат и България. Основното сред тези разследвания свързва в едно три големи сюжета:
- отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев и негови близки в София през 2015 г.;
- отравянето на семейство Скрипал в Солсбъри, Великобритания, през 2018 г.
- взривовете в оръжейни складове и заводи, избухвали години наред в различни държави като Чехия, България и Украйна.
Тези събития са предизвикани от едни и същи хора, които работят за руските служби, сочат разследванията на „Белингкат“. Заради това Грозев е свидетел по дела, заведени в други държави по тези инциденти.
„Моето общуване с тези [чуждестранни] органи показва, че информацията, споделена с тях от българските служби, е подвеждаща“, каза Грозев пред парламентарната комисия в четвъртък.
Той поясни, че българските следствени действия са открили данни за участието на руското военно разузнаване, наричано ГРУ, във взривовете в България. „Но навън [тези взривове] се представят като нарушаване на правилата за безопасност“, каза Грозев.
„Аз знам, че в [българските дела] го има това твърдение [за ролята на ГРУ]. Значи България не помага на други страни, прикрива ролята на ГРУ“, добави Грозев.
10 минути по-късно той каза, че в България не би се чувствал в безопасност. Наши разследвания показват значителна инфилтрация на руски агенти в страната, добави той.
Запитан дали е в течение на това кои български журналисти получават пари от Русия, Грозев произведе две новини. Според него тези пари минават през хора от Северна Македония. Той посочи едно име – на Дарко Тодорович, като вероятно имаше предвид Дарко Тодоровски – автор в някои проруски сайтове и работещ в институция, подчинена на руския президент, пише „Дневник“.
Тезата за български журналисти, получаващи пари от Русия, съществува от години, но през 2022 г. тя беше подсилена от научно изследване и от изказвания на Лена Бориславова, шефката на кабинета на премиера Кирил Петков. Бориславова стана обект на подигравки и сексистки обиди.
В изслушването на Грозев в четвъртък не се чуха въпроси от три политически сили, които обаче присъстваха в залата: БСП, ДПС и "Български възход".
ГЕРБ, ПП и ДБ се интересуваха предимно от въпроса с личната сигурност на Грозев, като ГЕРБ търсеше повече информация за бездействието на служебното правителство, а ДБ - за бездействието на разследващите органи.
Най-активно участваше партия "Възраждане" - чрез четирима свои депутати. Един от тях,
Николай Дренчев от "Възраждане" зае позиция още преди да започне изслушването: "Русия има право да издирва престъпници, които са извършили престъпления", каза той и добави: "Ние по-скоро трябва да предаваме такива хора на Русия".
Ивайло Чорбов от "Възраждане" повтори над 10 пъти, че Грозев не е разследващ журналист, а "агент на САЩ" и "агент за влияние", след като се е интересувал от области, засягащи руското военно разузнаване. "Какво очаквахте", питаше реторично той.
Грозев отговори, че работи като разследващ журналист от 2015 г., има и друг бизнес, а преди това е бил "просто журналист".
Разговорът идва седмици след като "Възраждане" внесе в парламента свой проектозакон за обявяване на журналисти и общественици за "чуждестранни агенти". Текстът повтаря руския закон за чуждестранните агенти, който доведе до закриване на медии и прогонване на журналисти.
Според Грозев Москва преследва около 150 руски журналисти, а други изпраща в затвора. Има и един украинец, който е обявен за чуждестранен агент. Но единственият човек, който не е от района на военния конфликт, а е издирван така, сякаш е местен, остава самият той.
"Това е правен абсурд, значи всеки чуждестранен журналист може да се озове в списък за такова издирване", каза Грозев. Той призова България да изиска информация за обвинението срещу него и да защити не просто него, но и всеки друг журналист, към когото могат да се приложи подобен подход на руските власти.
