Какво следва сега? Формалният отговор звучи така:
Опит за “кабинет на малцинството” с мандат на “Продължаване промяната”, в сътрудничество с “Демократична България” и с кандидат-премиер проф. Николай Денков.
За да се случи това, е необходимо достатъчно партии и депутати да поискат то да стане. Но не стига само желанието. Много по-важни се оказват на пръв поглед скучни неща като числа и процедури. И от тях също зависи какво следва.
А въпросът “какво следва” стана отново актуален, след като в сряда Народното събрание отхвърли номинирания за премиер проф. Николай Габровски. Той беше предложен за поста от ГЕРБ-СДС - партията победител от парламентарните избори на 2 октомври 2022 г.
В сряда гласовете на мандатоносителя, ДПС и “Български възход” не стигнаха за избора на Габровски за министър-председател, а с това и опитът за съставяне на редовно правителство в 48-ото Народно събрание с първия мандат се провали.
Този развой беше очакван - трите партии имат общо 115 от 240 места в парламента. Останалите 4 формации - “Продължаваме промяната”, БСП, “Демократична България” и “Възраждане” - имат общо 125 гласа и спазиха първоначалната си заявка за гласуват “против” мандат на ГЕРБ.
Гласуването в сряда беше първият случай, в който ДПС официално подкрепи съставяне на правителство, предложено от ГЕРБ. От създаването на партията на Бойко Борисов и влизането ѝ в парламента през 2009 г. това не се беше случвало.
Възможен ли е успех с втория мандат
Според конституцията по право вторият мандат отива в “Продължаваме промяната” (ПП) - или втората по големина парламентарна сила. Още в четвъртък от партията номинираха проф. Николай Денков за кандидат-премиер. Името му е консултирано с партньора за “правителство на малцинството” - “Демократична България”. В срещата са участвали още лидерката на БСП Корнелия Нинова и “Български възход” с лидер бившия служебен премиер Стефан Янев.
Проф. Денков е депутат от ПП, бивш министър на образованието в кабинета с премиер Кирил Петков, бивш служебен министър през 2021 г. и зам.-министър във второто правителство на ГЕРБ, от което подава оставка през 2016 г. заради несъгласие с политиките в образованието. Общото между него и проф. Габровски е, че и двамата са академици на Българската академия и науката.
Още по време на дебатите в сряда лидерката на БСП Корнелия Нинова каза от парламентарната трибуна, че вижда вариант за формиране на редовно правителство с “втория или третия мандат”. Стефан Янев в същия ден също видя опция за съставяне на правителство в 48-ото Народно събрание при втори или трети опит. Поставено беше условие - да е ясно кой носи политическата отговорност, да се подпише политическо споразумение и да има програма - по думите на Янев.
Какво означава правителство на малцинството
Кабинет на малцинството означава правителство, зад което не стои политическо мнозинство от 121 народни представители. Веднъж избрано с повече от половината присъстващи депутати при гласуването, то разчита на по-малък брой депутати и на “плаващи мнозинства” за реализация на политики. Такъв беше случаят с кабинета "Орешарски" през 2013 г., но тогава недостигна само 1 глас до 121 или до пълно мнозинство. Първият кабинет на Бойко Борисов през 2009 г. също е пример - партията имаше 91 депутати и управляваше с плаващи мнозинства в различни конфигурации.
"Продължаваме промяната”, “Демократична България”, БСП и “Български възход” имат общо 109 депутати.
"Продължаваме промяната” и “Демократична България” имат общо 73-ма народни представители. При вариант, че преговорите с БСП и “Български възход” бъдат успешни - вече четирите формации имат общо 109 народни представители. Подкрепа може да се очаква от независимия Явор Божанков - той беше изключен от БСП. С това не достигат 11 гласа до 121, колкото са необходими за избор на правителство, ако всички народни представители са в пленарната зала при гласуването. На ГЕРБ-СДС не достигнаха 8 гласа в сряда.
За подкрепа от БСП се очаква друго условие - приемане на ветото на Румен Радев над промените в Изборния кодекс. От “Продължаваме промяната” казаха, че запазването на машинното гласуване е приоритет и условие да предложат за гласуване правителство. Вносител на промените в изборните правила за връщане на хартиената бюлетина е БСП, които Радев върна, а за приемането на спорните изменения в Изборния кодекс и обезсмислянето на машинния вот партията на Корнелия Нинова беше в тематично мнозинство с ГЕРБ и ДПС.
До момента от БСП не са се отказали от измененията в Изборния кодекс, които гласуваха.
Кога президентът ще връчи втория мандат
Последователността и целият процес по връчване на проучвателни мандати са уредени в Конституцията. В нея няма срок, който да задължава държавния глава Румен Радев кога точно да връчи втори мандат за формиране на кабинет след провала на първия. Самият Радев до момента не е дал конкретен отговор кога ще извика номинирания за премиер проф. Николай Денков от “Продължаваме промяната”, за да му връчи официално папка.
“Първата политическа сила получи допълнително време. В тази ситуация е редно и втората политическа сила да получи някакво допълнително време, стига намеренията да са искрени и това време да се използва за преговори и приемане на закони”, каза Радев в четвъртък в Брюксел.
Проф. Денков на свой ред каза в четвъртък, че за преговори с останалите партии има нужда от "няколко седмици", за да реши ще предложи ли състав на правителство.
ГЕРБ-СДС като първи мандатоносител взе мандат на 5 декември - точно 2 месеца и 3 дни след проведените на 2 октомври 2022 г. предсрочни избори. От думите на Румен Радев от Брюксел се разбра, че държи през януари да има действащо Народно събрание - с цел да приеме два ключови закона, свързани с преговорите на България за Шенген и реализацията на Плана за възстановяване и устойчивост. Това са проектът за механизъм за разследване на главния прокурор и новият антикорупционен закон.
Още в края на ноември Румен Радев каза, че ако се стигне до трети и последен мандат, ще го връчи през 2023 г. Целта, която обяви, е да няма предсрочни избори през зимата и те да са най-рано през март. По Конституция при провал и на трети мандат държавният глава с указ разпуска Народното събрание и насрочва парламентарен вот в рамките на до 2 месеца. В това време продължава да управлява служебен кабинет, но без действащ парламент.
А ако се стигне до третия мандат?
Ако от ПП и ДБ не успеят с "правителство на малцинството", Румен Радев трябва да избере кога и на коя от останалите формации - ДПС, БСП, "Демократична България", "Български възход" или "Възраждане" - да връчи последния трети мандат.
От "Български възход" на Стефан Янев са казвали, че са готови на преговори "с всички" при такъв сценарий.
На тема "трети мандат" конкретни заявки до момента са дошли само от ГЕРБ. Една от тях е с автор депутата от партията и бивш министър на здравеопазването Костадин Ангелов, който каза в сряда, че ГЕРБ "може да подкрепи мандат на "Демократична България".
Другата дойде преди гласуването на първия мандат. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че партията му би подкрепила кабинет с третия мандат, ако кандидат-премиер е отново проф. Габровски, заедно със събрания екип за министри.
Всички останали политически сили оставят коментарите за след като е ясна съдбата на втория мандат.
"Ако ме питате дали съм оптимист има ли шанс мандатът на бъде реализиран - виждате ситуацията между политическите сили, но е поне с една партия по-голям, отколкото беше с първия мандат", каза в четвъртък Асен Василев от "Продължаваме промяната" при представянето на проф. Денков за кандидат-премиер.
Но броят депутати на тези 4 партии е по-малък от гласувалите "за" премиер "Николай Габровски".
