"Разходите са разход, приходите са приход, а печалбата е концепция."
(Счетоводителска шега)
Служебното правителство се договори с ръководството на рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" тя да започне да плаща данък печалба в България, а в замяна кабинетът да отмени забраната за износ на горива, произведени от руски петрол.
Тази договорка предизвика вълна от несъгласие. То се дължи на обществения облик на правителството и "Лукойл", както и на начина, по който то представи предимствата на договаряното.
Привилегиите, които компанията е получавала през вече 23 години, общественият ѝ облик, политиката на поредица правителства за поддържане на изключителни права на "Лукойл" върху петролната инфраструктура, политически неприемливото поведение на управители на компанията и славата на президента и правителството като проруски, според мен предопределиха отрицателната реакция спрямо целия замисъл.
Въпросът е ще наруши ли износът на горива, произведени от руски петрол в България, условията на ембаргото на ЕС върху руския петрол.
Служебното правителство твърди, че няма. Някои политици казват, че точно това ще стане. Реалността е, че до момента категоричен отговор няма.
В тази обстановка има смисъл да се прочетат и разтълкуват както духа и буквата на регламента, така и аргументите на различните страни в спора.
Ембаргото на ЕС и изключенията
Основният аргумент на забраната на внос на суров петрол от Русия е агресията ѝ спрямо Украйна. Преамбюлът на съответния регламент на ЕС от 3 юни 2022 г. се позовава на 29 фактически и правни основания за ембаргото. Нито едно от тях не буди подозрения в несъстоятелност.
Разпоредбата на чл. 3m от регламента категорично се забранява "закупуването, вносът или трансферът, пряко или непряко, на суров нефт или на нефтопродукти, … ако те са с произход от Русия или се изнасят от Русия". Това е казано в параграф 1.
Тук точка 18 се позовава на особеното географско положение на България, за да въведе "специална дерогация от забраната за внос на суров нефт с морски транспорт ("суров нефт, превозван по море") и на нефтопродукти". Единствената друга страна, която може да внася по море от Русия, е Хърватия - и то само един конкретен нефтопродукт.
С параграф 5 на "компетентните органи на България" се разрешава да запазят стари (отпреди приемането на регламента) договори "или допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, … с произход от Русия или изнасяни от Русия."
Параграф 7 гласи, че "стоките, внасяни вследствие на дерогация, предоставена от компетентен орган съгласно параграф 5, не се продават на купувачи, разположени в друга държава членка или в трета държава."
За мен това значи, че забраната се отнася само до внесени от Русия петрол и продукти.
Говорител на Европейската комисия каза, че целта на дерогацията от петролното ембарго е България "да се снабдява с петрол поради специфичната ѝ ситуация, а не да го продава на други държави членки или на трети страни, включително ако е преработен".
Говорителят се позовава насоките на Европейската комисия за прилагането на ембаргото от началото на ноември.
В него точка 3 потвърждава забраната на вноса, а точка 7 предопределя, че:
- държавите от ЕС трябва да извършват подходяща надлежна проверка, преди да закупят такива стоки от държавите, които са получили дерогации;
- когато купуват такива стоки, те трябва да "направят необходимите проверки, за да се уверят, че тези стоки не произхождат от Русия, не се изнасят от Русия или не са петролни продукти, които са получени от суров петрол с произход от или изнесен от Русия".
Очевидно в тези отговори има известно двусмислие. Но контекстът си остава вноса от и изнася на Русия.
В европейския регламент има изрична забрана след 5 февруари 2023 г. от държавите, които внасят руски суров нефт нефт по тръбопровод, да се трансферират,транспортират и продават нефтопродукти, получени от такъв суров нефт, на други държави от ЕС или трети страни.
България обаче внася нефт по море. Никъде в регламента не е записано изрично, че има забрана за износ на горива, произведени в рафинерията в България от руски нефт.
Преди седмица вицепремиерът Христо Алексиев заяви, че "в регламента няма изрична забрана за износ на продукти, на нефтопродукти, произведени от преработения суров руски нефт" и че "забрана има за суров нефт, който е получен по нефтопровод, по морски транспорт няма забрана, а България внася нефт с морски транспорт".
Друг аргумент на служебното правителство гласи, че горивата, произведени от руски нефт в България, придобиват произход България. А митническите правила на ЕС позволяват безпрепятствена търговия със стоки с произход ЕС.
"Лукойл" и войната
Общата цел на регламента остава непроменена от 2014 г. Той санкционира Русия в отговор на нарушаването на международното право с анексирането на Крим. Промяната в регламента засилва тези санкции, за да ограничи средствата, достъпни на Кремъл за финансиране на войната срещу Украйна. Като по този начин даде възможност на Украйна, при допълнителна европейска и международна подкрепа (която е факт, макар и далеч от съвършена), да се защити и отблъсне агресора.
Страницата на "Лукойл" в интернет изброява осем вида петролни продукти за износ, но не дава информация за къде се изнасят те. Очевидно е обаче, че това може да стане в страните от Черноморския регион, през Босфора, с железница и/или автомобилни цистерни – за балканските страни, Армения, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Северна Македония и Украйна. Това са страни, които не само категорично осъждат, но и търпят загуби от агресията на Русия. Не само Украйна, но и Молдова и Грузия са с отнети от агресора територии.
Спиране на доставка на петролни продукти за Украйна е в явна полза на Русия – и през тази зима, през цялата 2023 г. и след това. Остава въпросът, поставен месец преди войната от Валери Рачев и Тодор Тагарев, дали България е съюзник на НАТО или на Русия. В отговора на този въпрос "Лукойл" има особено място.
Пряко участие във финансирането на войната на Кремъл има данъка върху износа на петрол. За последните пет години той е най-висок в края на 2018 и 2019 г. и през януари тази година. Сегашната му ставка е 43 щатски долара и повече от три пъти по-ниска от октомври 2018 г. (40% по-ниска от януари тази година). Това ще рече, че приносът на българското подразделение на "Лукойл" към тази война не надвишава 302 милиона при сегашния данък или около 7% от оборота на компанията в добри години като 2019 г. например.
Ако наруши ембаргото, "Лукойл" ще загуби многомилиарден бизнес и активи в цял свят.Красен Станчев
"Лукойл" бе първата и засега единствената голяма руска компания, която се обяви решително против войната на 3 март. Новината тогава бе разпространена първо от Таймс ъф Израел, но остана почти незабелязана в България. Засега компанията не е включена в нито един списък на санкционирани фирми или личности. Ако наруши ембаргото, компанията ще загуби многомилиарден бизнес и активи в цял свят.
Един законопроект на ГЕРБ предполага, че целият преработен руски петрол може да бъде продаден в България и да понижи значително цените на бензина и дизела на дребно. Той не забранява износа на петролни продукти за трети страни.
Костанца Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) смята, че забраната за износ на продуктите ще има същият ефект върху цените, придържайки се към мнението че тази забрана е факт. Такъв ефект би бил възможен, ако пазарът би могъл да поеме или складира 50-60% повече от сегашното потребление на дизел и бензин.
Илюзорни приходи
Не може да се мисли, че пазарните условия ще се запазят непроменени през следващата година и по-нататък. Развитията им дадат разпознаваеми външни и вътрешни поледици.
Във външен план още сега се вижда, че посредниците от Турция печелят: вносът на руски петрол от тях се е увеличил с 85%. Увеличават се таксите и времето за преминаване през Босфора. Доставките на суров петрол от други производители през Босфора ще е скъп за преодоляване логистичен проблем. Цените на танкеро-ден вече не са 20 както през февруари, а 100 хиляди щатски долара.
Тази конюнктура и невъзможността засега да бъде продадена рафинерията на "Лукойл" в Сицилия мотивираха правителството на Италия също да потърси дерогация (въпреки безпроблемните алтернативни доставки на суров петрол).
Във вътрешен план следствие на конюнктурата ще е пълната несигурност на обещаните приходи от т.нар. данък печалба от "Лукойл Нефтохим", независимо от намеренията на компанията, правителството, вижданията за употреба на "златната акция", особения надзор или национализацията на фирмата със закон. Такива са решенията на казуса, които се обсъждат в момента.
Между другото, работата на рафинерията на "Лукойл" на "ишлеме" и съответно пестенето на данък печалба е напълно законно и доста разпространено. Отгоре на това този данък изобщо не толкова важен, колкото изглежда в очите на широката публика. Отчетите на компанията са публични. От тях се вижда, че допреди пандемията от COVID-19 бюджетните постъпления от ДДС, акцизи, мита, осигуровки и данък върху личните доходи са стабилно над 1 милиард лева (а в някои години и над 2 милиарда).
Да се представя целият замисъл с илюзорни приходи от данък печалба е напълно неразбираемо. Но основните причини за несъгласие с намеренията на правителството по този казус са другаде.
България (президентът, правителството и поне две парламентарни фракции) засега се държи като застъпник на интересите на Кремъл. Правата, които българските правителства имат първоначално със съществения държавен дял в собствеността, а после са осигурени от "златната акция", не са упражнявани от шест редовни и пет служебни правителства.
Много е трудно някой да повярва на добрите на намерения на България сега, но има достатъчно основания страната да се опита да убеди ЕС.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
