След по-малко от месец влиза в сила европейското ембарго върху руския петрол. България обаче ще продължи да внася по-евтин петрол от Русия, който ще се преработва в рафинерията в Бургас. Въпросът е ще паднат ли цените на горивата на бензиностанциите.
„Само при добра воля на „Лукойл“, казва икономистът Красен Станчев.
Петролната рафинерия „Лукойл Нефтохим“ в Бургас и сега преработва руски петрол, който поевтинява, но цените на горивата по бензиностанциите в България не падат. Причината е, че разликата между цената на суровината и на крайния продукт отива при доставчика, т.е. "Лукойл".
Може ли тази разлика да не отива като печалба за доставчика, а да води до по-ниски цени за потребителите? Политиците имат идея как да стане това. Даже не една, а цели три идеи. В българския парламент ще се обсъждат три проекта за това.
Служебното правителство предлага облагане на свръхпечалбите на „Лукойл Нефтохим“, а събраните пари да отиват за компенсации за потребителите. Депутати от „Продължаваме промяната“ (ПП) предлагат същото, но и забрана за износ на горивата, произведени в България от преработка на руски нефт. Депутати от ГЕРБ предлагат мито върху нефта, внесен от Русия в България, а събраните пари да се използват за компенсации за потребителите на горива.
В България влиза предимно руски нефт, който е много по-евтин на международните пазари.
Цените на най-масовите горива - бензин А95 и дизел, рязко се покачиха след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари и достигнаха съответно над 3,40 и 3,55 лева за литър през юли. После леко спаднаха, както се случи и в останалите европейски страни. В България влиза предимно руски нефт, който е много по-евтин на международните пазари. Това обаче не се усеща от крайните клиенти.
Сега идеята на Министерския съвет и на ПП е да се съберат повече данъци от "Лукойл", които да се върнат на хората под формата на помощи. Идеята на ГЕРБ е същата, но тези пари да се съберат от допълнително мито. ПП също така предлага "Лукойл" да няма право да изнася преработено в Бургас гориво, за да може повишеното предлагане да натисне цените в България надолу.
Всички казват, че целта е накрая хората да дават по-малко пари за гориво. Може ли обаче това да се случи или ще остане само обещание? Отговорът е в следващите редове.
Кой печели от изключението от ембаргото
След 5 декември България ще остане единствената държава в Европейския съюз (ЕС), която ще получава руски нефт по море, т.е. с танкери. Тогава влиза в сила европейското ембарго върху руския петрол, което беше въведено заради руската агресия срещу Украйна. Бившето правителство на Кирил Петков заплаши през лятото, че ще наложи вето на ембаргото, ако страната не получи изключение.
Тогава рафинерията “Лукойл Нефтохим” в Бургас твърдеше, че не може да замени руския нефт и да преработва друг. Експерти казаха, че това не е вярно.
Сега рафинерията в Бургас, която е руска собственост, преработва руски петрол и ще продължи да го прави и след 5 декември.
Цената на руския суров петрол от сорта „Уралс“ е по-ниска в сравнение с тази на други сортове като „Брент“. По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „Лукойл Нефтохим“ не търгува директно с тях, а само преработва петрола „на ишлеме“. Разликата в цените се губи в сложната схема от свързани руски фирми, чрез които горивата в България стигат до крайния потребител.
Швейцарската "Литаско“ е дъщерна фирма на „Лукойл“. Тя е собственик на руския петрол, който преработва рафинерията в Бургас.
Регистрираната в Швейцария „Литаско“ е дъщерна фирма на „Лукойл“ и е неин изключителен търговски представител за международния пазар. Тя е собственик на руския петрол, който преработва „Лукойл Нефтохим“.
Фирмата купува от руския „Лукойл“ суров петрол и го продава на рафинерията в България. След това купува обратно преработения петрол и го продава на потребителите. Зад трите фирми на практика стои един собственик.
Няма публични данни на каква цена фирмата търговец „Литаско“ купува и след това калкулира цената на суровината. При тази схема на работа пазарната цена на горивата се плаща от българския потребител. Евентуалната разлика, заради по-евтиния руски петрол, е печалба за търговското дружество на руската „Лукойл“, но не и за рафинерията в България. Така печалбата отново се изнася от България за Русия.
„Лукойл Нефтохим“ не декларира печалби в продължение на години в България и не плаща данък печалба. До 2020 г. рафинерията декларираше, че работи на загуба, а през 2021 г. отчете печалба от 67 млн. лева.
Изключението за България от петролното ембарго ще доведе до това, че "Лукойл" ще може да продължи да работи с познатата схема.
„Всички останали страни в ЕС вече няма да внасят руски петрол и не се облагодетелстват от разликата между руския „Уралс“ и „Брент“, каза пред Свободна Европа икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
„Те [„Лукойл“] хем печелят повече, защото търсенето е много високо, а преработващият капацитет е нисък, хем втори път ще спечелят, защото само за тях и още няколко компании се позволява да си купуват евтиния петрол.“
Какво предлага служебното правителство
Заради повишението на цените на енергийните суровини на световните пазари през последните месеци, ЕС въведе нови правила. Те целят да регулират свръхпечалбите на компаниите, които преработват и търгуват с нефт и други енергийни суровини.
Приетият през октомври регламент предвижда дружествата, които извършват дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, да плащат т. нар. солидарна вноска. Идеята е тази вноска да бъде най-малко 33% от свръхпечалбите на тези фирми. Като свръхпечалби се определят тези печалби, които надвишават с повече от 20% средните през последните четири години.
Мярката е временна – предвижда се да действа само за 2022 и 2023 г.
Българското служебно правителство използва тези европейски правила като основа, за да предложи въвеждането на солидарна вноска върху свръхпечалбите на регистрираните в България дружества, които преработват суров нефт. Министерският съвет вече внесе проект за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане в парламента, а три комисии го одобриха на първо четене.
Кабинетът, назначен от Румен Радев, твърди, че от събраните с тази солидарна вноска пари ще се изплащат компенсации на потребителите на горива.
„Идеята е да бъдат иззети свръхпечалбите от компаниите в сектор горива. Те де отиват в специален фонд, от който ще се изплащат компенсации“, каза служебният министър на икономиката Никола Стоянов пред Нова телевизия.
По думите му идеята е компенсацията да се изплаща на същия принцип като отстъпката от 25 стотинки на литър, въведена от предишните управляващи. Размерът на отстъпката ще зависи от това колко пари ще се съберат във фонда, добави Стоянов.
Защо това е „просто абсурдно“
В България има само една голяма рафинерия – „Лукойл Нефтохим“ в Бургас. Тя обаче не декларира печалби в продължение на години в България. От 1999 г., когато беше купена от руската „Лукойл“, рафинерията е декларирала печалби само през 2007, 2016, 2017 и 2021 г.
„Когато рафинерията не декларира печалба, няма как да се обложи свръхпечалба, просто защото такава няма“, каза икономистът Калоян Стайков. Той добави, че дори „Лукойл Нефтохим“ да декларира печалба за следващата година по-голяма от тази за 2021 г., солидарната вноска върху нея не би била достатъчно голяма, за да се изплащат компенсации за потребителите от нея.
Цялата идея на това да обложиш свръхпечалба на някой, който не декларира печалба, е просто абсурдна.Калоян Стайков
„Цялата идея на това да обложиш свръхпечалба на някой, който не декларира печалба, е просто абсурдна“, добави той.
Предложението на служебното правителство дойде, след като ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ внесоха в Народното събрание проекти за решения, които да задължат правителството да приложи новите европейски правила. Нито едно от тези решения не е гласувано до момента.
„Продължаваме промяната“ предложи също парламентът да задължи правителството да забрани износа на горива, произведени от руски нефт. Такава забрана беше въведена през лятото от кабинета на Кирил Петков с аргумента, че така България ще изпълни условията на изключението от петролното ембарго – само да се снабдява, а не да препродава. Тя трябваше да влезе в сила на 5 декември, но служебното правителство иска да я отмени.
Депутатите от „Продължаваме промяната“ смятат, че забраната за износ „следва да осигури в максимална степен ценово предимство за българския пазар“. Според икономиста и преподавател в Софийския университет Красен Станчев обаче цените няма да паднат заради забраната за износ.
„Забраната за износ би имала ефект върху цените за потребителите тогава, когато се запази обемът на производството“, каза той.
„При забрана за износ вие намалявате приходите на предприятието и няма как да го накарате да поддържа обем на производство, което да се продава в България.“
Може ли да има мито върху руския петрол
ГЕРБ публично подкрепи проекта на служебното правителство, но посочи, че той е недостатъчен. Затова партията на Бойко Борисов предложи свой собствен законопроект.
ГЕРБ предлага изцяло нов закон, който да въведе вноска от дружествата, които преработват руски нефт на територията на България. Проектът предвижда тази вноска да се плаща на всеки килограм суров нефт, внесен в България от Русия или с произход Русия.
Размерът ѝ трябва да се определи от правителството на базата на разликата в цените на петрола от сорта „Брент“ и руския „Уралс“ и да се отнася само за количествата преработен нефт, които се продават на вътрешния пазар. Парите от вноската ще се събират във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и ще се използват за компенсации за потребителите на горива, предвижда проектът.
Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев каза, че по изчисления на партията вноските ще са над 100 млн. лева на месец и ще стигнат за компенсации за хората и фирмите, които ще са по-високи от сегашните 25 стотинки на литър гориво.
„Ние въвеждаме вноска не само от „Лукойл Нефтохим“, а и от всички компании, които преработват. Тоест собствениците на руския петрол – било то „Литаско“ или някоя друга компания, която преработва руски петрол в рафинерията – ще са длъжни да правят вноска“, каза Добрев на 4 ноември в парламента.
„Ако този закон не бъде приет и не успеем да прехвърлим ползите от дерогацията към българското общество, няма смисъл от тази дерогация“, каза още Добрев и добави, че ако проектът не бъде приет, ГЕРБ ще внесе предложение България да се откаже от изключението от европейското ембарго върху руския петрол.
Според икономиста Красен Станчев това, което ГЕРБ предлага, по същество е мито върху вноса на руски нефт в България. Предложението, ако бъде прието, би довело до по-големи приходи в сравнение с идеята на правителството. То обаче повдига няколко въпроса, добави Станчев.
Първият е може ли България да въведе мито, без да е получила съгласие на европейско ниво. Според Станчев страната трябва да получи специално разрешение от Европейската комисия, ако иска да въведе такава мярка.
Вторият въпрос е може ли изобщо страната да наложи мито, което е насочено към конкретен играч на пазара и какво ще последва от това. Правилото е към всички компании в даден сектор да се прилага едно и също облагане.
„Като потенциален риск би следвало да се анализира възможността „Литаско“ да поиска арбитраж спрямо българското правителство, което е въвело това мито като изключение спрямо всички останали“, каза още Красен Станчев.
Според него решението би било рафинерията в Бургас да бъде поставена под специален надзор от българската държава. Тази възможност вече се обсъжда в други европейски държави, където има компании с руско участие.
„Очевидно е, че има привилегия за „Лукойл“. Очевидно е, че тази привилегия се поддържа много дълго време“, каза икономистът.
Какво казва „Лукойл Нефтохим“
Всички тези предложения биха се отразили на печалбите на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Свободна Европа се свърза с компанията с въпроса как ги оценява и доколко ще ѝ повлияят. В писмени отговори фирмата посочи, че и трите предложения ще имат негативен ефект върху печалбите ѝ.
По повод предложението на служебното правителство за прилагане на европейските правила за облагане на свръхпечелбите на нефтопреработвателните компании, „Лукойл Нефтохим“ каза, че това е класическа мярка за подпомагане на населението в условията на криза.
„Естествено подобна мярка не може да ни радва, защото ще отнеме значителна част от печалбата в нефтопреработването“, отговори компанията.
„Лукойл Нефтохим“ твърди, че не може да работи без да изнася продуктите си извън България и ако бъде наложена забрана за износ, работата на рафинерията ще спре.
Фирмата оценява идеята на ГЕРБ за мито върху вноса на руски нефт като противоречаща на „принципите на пазарната икономика, регулациите на ЕС и интересите на държавата“. Според „Лукойл Нефтохим“ предложения от партията закон не отчита редица фактори, а приемането му ще доведе до "недостиг на горива, ръст на цените и задълбочаване на икономическата криза".
Акционери в „Лукойл Нефтохим Бургас“ са регистрираната в Швейцария компания „Литаско“ и българската държава, която има една т.нар. златна акция. „Литаско“ от своя страна е собственост на руската „Нефтяная Компания Лукойл“.
