Той Започва актьорската си кариера на 15 години и така и не завършва училище. На 21-годишна възраст вече печели 6-цифрени сума седмично. На 29 е диагностициран с Паркинсон. Десет години по-късно той основава фондация, която търси лечение за болестта. Днес той е носител на няколко награди "Еми", а чрез фондацията си е събрал над 1,5 милиарда долара.
В събота холивудският актьор Майкъл Джей Фокс беше награден с почетен Оскар за дейността си по популяризиране на проблемите, свързани с болестта на Паркинсон. Средствата, които се събират от фондацията "Майкъл Джей Фокс", се използват за търсене на лечение на болестта.
Фокс получи хуманитарната награда "Жан Хершолт" от управителния съвет на Академията за кинематографично изкуство и наука, която раздава Оскарите. Наградена беше и авторката на песни Даян Уорън, която държи рекорда при жените за най-много номинации за Оскар без нито един спечелен такъв.
Майкъл Андрю Фокс се ражда в канадския град Едмънтън през 1961 г. По-късно второто му име - Андрю, се превръща в Джей в знак на почит към легендарния актьор Майкъл Джей Полард.
Като малък Фокс мечтае да стане състезател по хокей на лед, но е твърде дребен за целта. Затова се насочва към актьорството. На 15 получава първата си роля в канадския ситком "Лео и аз".
Две години по-късно напуска гимназията и отпътува заедно с баща си за Лос Анджелис, за да участва в друг сериал. През 1982 г. той получава и ролята, която му носи известност - тази на Алекс П. Кийтън в сериала "Семейни връзки".
"На 21 години вече печелех шестцифрена сума на седмица. На 23 години вече имах Ферари. Беше лудост", казва Фокс пред Американска асоциация на пенсионерите (ААП).
През 1985 г. Фокс влиза в ролята на Марти Макфлай в хитовата комедия "Завръщане в бъдещето", а впоследствие и продълженията ѝ през 1989 и 1990 г. По-късно изиграва главната роля в сериала „Шеметен град“, като през 2000 г. печели награда "Еми" за нея. Това е последната година, в която Фокс участва в продукцията.
Канадският актьор е и човекът, който озвучава говорещото мишле Стюарт Литъл в поредица от анимационни филми, базирани на героите от детската книга на Е. Б. Уайт.
Една сутрин през 1990 г. Фокс се събужда и забелязва, че малкият му пръст трепери, но той го отдава на махмурлук и прекомерна употреба на алкохол. Той посещава няколко лекари и година по-късно е диагностициран с болестта на Паркинсон. Тогава лекарите му казват, че в най-добрия случай ще може да играе още 10 години.
"Предполагаше се, че ще бъда в инвалидно състояние", казва Фокс пред ААП.
В продължение на 7 години той крие заболяването си от света от страх, че това ще намали предложенията му за работа. Държи на разстояние и семейството си.
"Жена ми искаше да ми помогне с това, но аз се съпротивлявах", казва той. В крайна сметка обаче болестта ги сближава. "Колкото повече проблеми решавате заедно и колкото повече преживявания имате, колкото повече се смеете заедно, толкова по-сплотени ставате", казва той за ААП.
През 2000 г., малко след оттеглянето си от "Шеметен град", Фокс създава фондацията "Майкъл Джей Фокс". Тя е посветена на намирането на лек за болестта на Паркинсон чрез финансирането на изследователска програма и осигуряването на подобрени терапии за хората, които живеят с Паркинсон.
По-късно въпреки болестта си участва в няколко телевизионни сериала. Сред тях са "Адвокатите от Бостън", "Спаси ме", за който получава още една награда "Еми" през 2009 г. За кратко участва и в "Шоуто на Майкъл Джей Фокс", комедия, в която играе водещ на новини с болестта на Паркинсон.
През 2020 г., 29 години след като е получил диагнозата Паркинсон, той казва, че прекратява актьорската си кариера. Той взима решението, тъй като по време на снимането на сериала "Определен да оцелее" се затруднява със запомнянето на репликите.
"Не можех да се съсредоточа върху една реплика... Не съм се укорявал. Не можех да го правя, така че не го правех повече", казва той за списание Пийпъл.
Актьорът неведнъж е минавал през трудни моменти. В мемоарите си той описва 2018 г. като най-лошата година в живота си. Тя започва с рискована операция на гръбначния мозък за отстраняване на тумор. Впоследствие чупи лявата си ръка.
2022 г. обаче се оказва с още повече предизвикателства. "Счупих си скулата, след това ръката, после рамото, сложиха ми заместващо рамо и си счупих [дясната] ръка, после си счупих лакътя", казва Фокс пред Пийпъл.
Въпреки всички трудности, с които се сблъсква, Фокс намира начин да остане позитивен.
"Беше трудно, но съм щастлив", казва той за Пийпъл. "Казвам това, защото се надявам, че на някакво ниво хората могат да намерят щастие въпреки това, през което преминават".
Днес фондацията на Фокс е най-големият в света нестопански фонд за финансиране на разработване на лекарства за Паркинсон. Към 2022 г. тя е събрала над 1,5 милиарда долара. Същевременно Фокс съобщава пред Пийпъл, че работи по нов проект - документален филм, който се очаква да бъде излъчен през 2023 г.
