Филмите му понякога са неразбрани, а друг път стават световен хит само за няколко седмици. Един от тях е оценен като шедьовър десетилетия по-късно и то от най-големите му конкуренти. Едно е сигурно за всеки негов филм обаче – ще е уникален и ще има еротични сцени.
Той е холандският режисьор Пол Верховен, който тази седмица навърши 84 години. Роден е в Амстердам през 1938 г., като баща му е учител, а майка му прави шапки. Не е навършил и 8 години, когато за първи път се сблъсква с ужаса на Втората световна война, когато бомби падат върху германска база в близост до семейния дом. В интервюта разказва, че помни картини на насилие с горящи къщи, трупове по улицата и усещането за опасност.
Любовта му към филмите започва като тийнейджър, когато баща му го води често на кино или взима училищния проектор у дома и всяка вечер прожектира филми. Той обаче обръща страстта си в професия едва по-късно.
Първо завършва магистратура по математика и физика в Университета в Лайден. След това постъпва във военноморския флот, където, абсолютно неочаквано, прави първите си стъпки като режисьор. Всъщност се заема да прави рекламни късометражни филми за морските пехотинци и това колко е весело, забавно и полезно да се служи.
След като напуска флота, кариерата му продължава в телевизията – прави сериали и документални филми. Първият му голям успех идва през 1973 г. с филма „Локум“ (Turkish delight), който е номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм. Печели множество награди в Нидерландия, където сексуалните сцени, в които малко е прикрито, не притесняват никого. Отново привлича вниманието на Холивуд с „Soldier of Orange” през 1980 г. и няколко години по-късно се мести в САЩ.
В Америка той променя стила си и започва да режисира филми с големи бюджети, в които има много насилие, специални ефекти и фантастични сюжети. Такива са "Робокоп" и "Зов за завръщане", които и двата печелят Оскар за специални постижения.
През 1992 г. прави еротичният трилър "Първичен инстинкт", който е смятан за един от най-големите му шедьоври. Тук той се връща към темите, с които се занимава в холандските си филми, а заради еротичните сцени, на които се виждат женски гърди, се налага да направи две различни версии – една по-цензурирана за американския пазар и тази, която харесва, за европейския.
„Когато бях в гимназията в Холандия, учителят ми по изкуство каза: „Женската гръд е най-красивото нещо в света“. Никога няма да забравя това“, казва Верховен.
Верховен решава да го последва с още по-еротичния и изпълнен с много голи женски тела "Стриптизьорки" през 1995 г., който обаче се оказва абсолютен провал по кината. Това вероятно от части се дължи на факта, че режисьорът настоява филмът да е с рейтинг NC-17, тоест само за възрастни над 17 години, за да няма ограничения как снима стриптийзьорките, които са главните героини. Но за голямо облекчение на продуцентите му, филмът се оказва огромен хит във видеотеките и генерира над 100 милиона долара от наем на видео касетки за домашно гледане.
Самият Верховен смята "Стриптизьорки" за един от най-добрите си филми. „Вероятно това е най-елегантният филм, който някога съм правил“, казва той пред Rolling Stone.
В следващото десетилетие Верховен се отдава на научната фантастика и режисира "Звездни рейнджъри" (1997) и "Човек без сянка" (2000) до 2006 г., когато се завръща в Нидерландия след около 20-годишно отсъствие. Тук заснема "Черната книга", който обира редица европейски награди. В родината му обявяват, че се е завърнал „герой“ и получава рицарско звание през 2007 г. През последните години Верховен участва в журито на много от големите международни фестивали като този в Берлин, в Кан и други.
През 2021 г. излезе последният му филм „Бенедета“, който разказва историята за една забранена любов между монахини. В момента, отново в САЩ, работи по нов филм на име “Young Sinner”, който се занимава с корупция, власт и, разбира се, секс.
