Един от тези мъже е 27-годишният Кирил Березин - дърводелец от Санкт Петербург. След като е мобилизиран и му е отказана гражданска служба, той е изпратен принудително на украинската граница, където му се налага да спи на земята. Отказва да вземе картечница и на 25 октомври бяга обратно след заплахи за убийство от своя командир.
В момента Кирил се намира във военно подразделение, където очаква съдбата си. В интервю пред кореспондента на Sever.Realii той разказва, че преди "изобщо не се е интересувал от политика", а сега за първи път в живота си мисли за емиграция от Русия.
Той не е единственият, който прави този избор, а за тези, които са имали късмета досега да не бъдат мобилизирани, не може да има спокойствие. Макар да обяви край на "частичната" мобилизация, руският президент Владимир Путин отказва да издаде указ за това. Според експерти това означава, че всеки момент тя може да бъде задействана отново.
"Просто си събрах багажа и си тръгнах"
В събота сутринта на 24 септември, само три дни след обявяването на мобилизацията, Кирил Березин намира под вратата си уведомление за военна регистрация, което разрушава предишния му живот.
Той има постоянна работа, приятели, приятелка, която обича, и баба си Екатерина Владимировна - единственият член на семейството, който го отглежда от дете. Сега той се грижи за нея.
Кирил отива във военната служба и така и не излиза оттам. Още същия ден се озовава във военното поделение в село Каменка. Веднага подава молба за алтернативна гражданска служба, като обяснява, че никога през живота си не се е сражавал и не е способен да стреля по друг човек. Но комисията по проектите му отказва, като дори не прилага документа към материалите по делото.
Березин е изпратен във военно поделение в Белгородска област близо до границата с Украйна, където подава повторен рапорт до командира си, подполковник Анатолий Смердов. Той обаче не само пренебрегва този доклад, но и започва да заплашва Кирил, като му обещава да му "избие зъбите", да го "вкара в яма" или да го "удари с приклада по главата".
Правозащитници и роднините на Кирил не успяват да го измъкнат. На 18 октомври Невският районен съд в Санкт Петербург му отказва правото на алтернативна служба. Той не присъства на изслушването, тъй като се намира във военно поделение. В отговор на доводите на адвоката, че Березин не може да вземе оръжие и да убие човек, представител на службата за военна регистрация казва, че хората в армията се обучават не да убиват, а да защитават родината си.
Решението е обжалвано, но дата за заседание все още не е насрочена.
На 25 октомври, след като научава, че палатковият лагер край Хохлово, в който се намира, променя местоположението си, Кирил се уплашва, че ще бъдат изпратени в Украйна. В паника се обажда на приятелката си Марина: "Това е всичко, сбогом! Просто се грижи за баба ми, моля те, не забравяй!".
Това беше трезво, съзнателно решение
Само ден по-късно обаче той звъни по интеркома в Санкт Петербург, където е успял да се върне.
"Това беше трезво, съзнателно решение. Оставих военната униформа, която ми бяха дали в поделението, и се преоблякох с тази, която си бях купил. Не исках да ходя никъде с човек, с когото съм имал такива отношения (с Анатолий Смердов). Така че просто си събрах багажа и си тръгнах. Намерих един таксиметров шофьор и се договорих с него", разказва Березин за бягството си.
Когато вижда млад мъж във военна униформа, шофьорът не задава въпроси и се съгласява да го закара до дома му срещу 35 000 рубли (около 1100 лева). По пътя към дома единствената мисъл на Кирил е да стигне дотам. Той няма паспорт и всичко би могло да приключи на всеки пост на пътната полиция. Но за щастие никой не спира колата.
На следващия ден той отива да се предаде на Разследващата комисия, след като се е консултирал с адвокат.
"Все още не мога да заспя добре. Не спя достатъчно, откакто ме мобилизираха. Събуждам се посред нощ и не мога да заспя, чудейки се какво ще се случи по-нататък", разказва Кирил.
Сега той се намира във военно поделение в Санкт Петербург и ще трябва да премине през военномедицинска комисия, каквато не е имало при мобилизацията му. От различни части на Русия масово имаше оплаквания за липса на медицински прегледи, както и че военните комисариати на практика си затварят очите за болести и оплаквания.
Никифор Иванов, адвокатът на Березин, все още не може да каже дали той ще успее да получи право на алтернативна гражданска служба и да има наказание за подп. Смердов.
"Кирил не е арестуван при пристигането, тъй като срещу него не е образувано наказателно дело. В момента се провежда разследване, след което ще бъде взето решение дали да се наложат някакви мерки", обяснява Никифоров.
Що се отнася до вероятността Кирил отново да бъде изпратен обратно в палатковия лагер в Белгородска област, а оттам - в Украйна, адвокатът казва:
"След всичко, което се случи, след изявлението за заплахите от страна на началника на щаба, е ясно, че връщането му там може да има много сериозни последици. Тук дори не става въпрос за това дали ще бъде подведен под отговорност или не, а за неговия живот".
"По-добре в затвора, това не е нашата война"
Кирил Березин не е единственият войник, който напуска частта си и отказва да се бие. В самото начало на мобилизацията друг жител на Санкт Петербург - Михаил, войник на трудов договор, напуска територията на Украйна. Служил е по договор, бил е офицер и командир на група. Преди началото на мобилизацията му съобщават, че ще напусне военното поделение край Санкт Петербург и ще замине в командировка за Белгород.
Както офицерът, така и подчинените му веднага разбират, че ги изпращат на война и отказват да отидат, но командването ги заплашва с наказателно дело. Те пристигат в Белгородска област и само след три дни срещу тях започва силен обстрел.
Войниците молят командирите си да ги преместят на по-безопасно място, но вместо това се озовават на украинска територия, където командирите просто ги изоставят за 11 дни без храна и подходящи униформи. Тогава ставаш все по-студено и те имат само тънки камуфлажни наметала.
Михаил взема решение да напусне. С кола, наета със собствени средства, той стига до военното поделение в Белгород. Там той предава оръжията си срещу подпис и се явява в подразделението си.
Искам да отида в лудницата, защото имам чувството, че полудявам
Вече трети месец Михаил е в отпуск по болест, между затвора и войната. В поделението му казват, че има само две възможности: или да се върне на война, или да получи криминално досие. Пристъпите на паника, тежките нарушения на съня и повишената тревожност го водят при психиатър.
"Искам да отида в лудницата, защото имам чувството, че полудявам", казва Михаил. - "Онзи ден не можах да вляза в асансьора, защото скърцаше, когато се издигаше. Започнах да чувам гласовете на убитите си другари. Отидох при психиатърката, разказах ѝ всичко. Сега съм на силни успокоителни, за да се чувствам малко по-добре".
Един ден върви по улица "Невски" и усеща миризма на "трева". Отива при момчетата и ги моли за цигара. Чувства малко по-добре. След това отива и си прави кръвен тест. Предполага, че не искат наркоман в армията и му казват, че може да го уволнят от поделението.
"Готов съм да работя няколко години. Ако съм оцелял във войната, съм сигурен, че ще оцелея и в затвора", казва Михаил.
Друг военнослужещ на договор, 23-годишният Егор Т. (името е променено), бяга от Украйна по време на отстъплението на руските войски към Харков и се връща в своя 33-ти мотострелкови полк, разположен в град Камишин, Волгоградска област. Той успява да премине границата с Русия, без да бъде задържан, само благодарение на помощта на правозащитници от Санкт Петербург.
Егор казва, че в Украйна не открива нацистите, за които са му разказвали по телевизията, но научава как командирите се отнасят към войниците в действителност - например, че ги хвърлят в ями, защото отказват да продължат службата си. Подобно на Березин, той имал конфликти с началниците си и постоянно е заплашван, унижаван и обиждан.
Затова Егор категорично не иска да се върне на фронтовата линия.
"С такова отношение, с такова командване, с такова ръководство всички ние просто ще загинем там. Предпочитам да отида в затвора, отколкото да се бия. Това не е нашата война", казва младият мъж.
Липсващият указ
На 28 октомври министърът на отбраната Сергей Шойгу докладва на президента Владимир Путин, че частичната мобилизация е приключила, но правозащитниците веднага обърнаха внимание на липсата на съответен президентски указ и посъветваха всички, които биха могли да бъдат засегнати от мобилизацията, "да не се успокояват".
На 1 ноември на пресконференция в Сочи на въпрос кога ще се появи указ за прекратяване на мобилизацията Путин отговори, че не е обмислял дали е необходим такъв документ и че трябва да се консултира с юристи. По-късно Андрей Клишас, ръководител на Комисията по конституционно законодателство и изграждане на Съвета на федерацията, каза, че няма нужда от отделен документ за прекратяване на мобилизацията.
Според Павел Чиков, ръководител на правозащитната организация "Агора", докато няма указ на Путин за прекратяване на мобилизацията, тя все още е в сила. Междувременно Телеграм каналът "Санкт Петербург срещу мобилизацията" съобщи, че продължават да се раздават призовки както след съобщението на Беглов, така и след изявлението на Шойгу.
В коментар за ситуацията правозащитникът Алексей Табалов заяви, че нежеланието да се издаде указ за мобилизация е начин да се остави възможност за допълнително набиране на хора, ако се наложи. Освен това указът гласи, че срокът на военните договори се удължава за времето на мобилизацията и ако тя приключи, военнослужещите по договор имат правна възможност да заявят напускането си, а властите се опасяват, че това ще стане масово явление.
