Елена Михайлова и партньорът ѝ Максим от руския град Питалово в област Псков край латвийската граница живеят заедно от 19 години. Имат двама сина на 13 и 17 години и досега не са мислели за сватба. Обявената на 21 септември от Владимир Путин мобилизация обаче променят това.
Семейството решава да се венчае по една основна причина - съпругите на мобилизираните руски войници имат повече гарантирани права от жените, които нямат сключен брак със своите партньори.
Всичко може да се случи на Максим, а законните съпруги имат повече права
"Живеехме като всички останали, по обичайния начин. Но сега започнаха не толкова щастливи моменти. А мобилизацията е страшна. Всичко може да се случи на Максим, а законните съпруги имат повече права. Затова решихме да узаконим връзката си", разказва Елена в репортаж на сибирската служба на Радио Свободна Европа за бумът на сватби в Русия напоследък.
В случай на смърт на военнослужещ, законната му съпруга получава финансово обезщетение от държавата, което може да достигне до около 7 милиона рубли (около 225 000 лева).
Освен парите, които съпругата получава, ако войникът бъде ранен или убит на фронта, държавата поема и разходите ѝ за транспорт, хотел и храна, ако мъжът ѝ бъде приет в болница. Само размерът на паричната помощ за мобилизация варира от 50 до 150 000 рубли в зависимост от региона. Путин обеща и бойно възнаграждение в размер на не по-малко от 195 000 рубли.
Досега мобилизираните в повечето случаи все още не са получили обещаните плащания и отиват на война за сметка на семейния бюджет. А разходите за сватба са на последно място в списъка.
"Никога не съм предполагала, че това ще се случи толкова бързо. Изобщо не се подготвяхме за сватбата. Веднага след като получихме призовката, отидохме и се оженихме. Всичко мина много бързо. Нямах бяла сватбена рокля", казва Елена, която се жени в сиво-син костюм.
Брак без халки
С Максим, който работи в автосервиз, не си разменят дори пръстени, защото нямат достатъчно пари. Надяват се той да се върне от фронта и с част от обещаните им пари да си купят венчални халки.
"Сега най-важното е да опаковам нещата за съпруга ми. Купих му топли чорапи и дрехи, за да има всичко, когато ги изпратят там", допълва Михайлова, докато подбира думите си в присъствието на областния зам.-началник по мобилизацията, който организира и спешните сватби.
Служителят, който предпочита името му да не бъде споменавано, определя бумът на сватби като голям проблем за местната администрация:
Никой не разбира, че организирането на такива бързи сватби е голям проблем
"Никой не разбира, че организирането на такива бързи сватби е голям проблем. Трябва да съгласуваме всичко с военната служба, да докладваме на началника на района и в службата по вписванията, където също има опашки. Женим ги на групи от по няколко двойки едновременно."
Различно отношение от властите
Спешните сватби се третират различно в различните региони. В Котлас, Архангелска област, отказват да регистрират бракове по ускорената процедура, докато в Кузбас дори осигуряват на булките транспорт.
"Синът ми получи вчера призовка. Двамата с годеницата му веднага отидоха в службата по вписванията. Но им отказали, трябвало да изчакат един месец и да си запишат предварително дата. Синът ми на пионерски лагер ли ще ходи? Той отива на война", разказва Лариса Соловьова от Котлас.
След настойчиви молби и обаждане от службата за военна регистрация бракът на сина ѝ все пак е регистриран.
Не мисля, че е младоженец, той вече има две деца, трябва да се нарича по друг начин
"Не мисля, че е младоженец, той вече има две деца, трябва да се нарича по друг начин, но не и младоженец. Много се притеснявам за него", добавя Соловьова.
Други мъже, които не са успели да изчакат реда си в местната служба по вписванията, заминават там, където са призовани, но след това молят командира на поделението за възможност да се оженят. Антон Пинежанинов, жител на Котлас, изпратен във военна част в Ленинградска област, прави точно това. Оставил е вкъщи двама сина на 6 и 14 години.
Майката на децата му Мария отива в поделението и регистрират брака си в една от службите по вписванията в Санкт Петербург. Местният губернатор Александър Беглов е наредил тези бракове да бъдат регистрирани в рамките на 24 часа.
Колегата му в Кузбас Сергей Цивилев дори е решил лично да контролира транспортирането на булките на местните жители. За целта регионалното правителство отпуска специален автобус за целта.
"Вие отивате не само с мисията да регистрирате връзка, но и с мисията да повдигнете духа на нашите момчета", обръща се той към младоженките.
"Промиват мозъците"
Анна Василиева и съпругът ѝ Алексей от карелския град Костомукша имат различни възгледи за войната, но това не им пречи спешно да узаконят връзката си. През септември в Костомукша 34 двойки са сключили брак, а още 57 са подали молби - рекорд за града от 80-те години насам.
След като получи призовка, нещо се случи и двамата разбрахме, че се обичаме
"Всеки от нас винаги е търсили любовта, но не му се е получавало. Той има неуспешен брак, а аз се омъжих два пъти и съм разведена. Когато започна тази мобилизация, аз още не знаех, че го обичам. Но след като получи призовка, нещо се случи и двамата разбрахме, че се обичаме", казва Анна.
Тя отива в Твер, където е мобилизиран. В деня на сватбата им има дълга опашка от младоженци. Двамата се женят в черни дрехи, защото са увлечени по рокерството и старите мотори.
"След сватбата отидохме в един мотоклуб в Твер, където има немски трофеен мотоциклет. Поръчахме си пушена наденица. Изпихме по една бира. Опитах се да разубедя съпруга си да не отива на война, че трябва да избяга в Грузия или да се скрие за известно време, но той отказа", продължава разказа си младоженката.
И допълва, че инструкторите от частната военна компания "Вагнер" "промиват мозъците" на Алексей и останалите мобилизирани в тяхното подразделение.
"Казват им да се взривят с граната, ако има опасност да бъдат пленени, защото пленничеството е "ужасно, бавно ще режат ръцете и краката ви". Но аз го убеждавам, че ако се взриви с граната, ще загуби и най-малкия шанс за живот. Ако го пленят, има поне някакъв шанс да се върне жив."
По думите на Анна мъжът ѝ е твърдо убеден, че иска да се бие, въпреки че "почти не са били обучавани": "Излязоха на стрелбището само веднъж, стреляха с две картечници и това беше всичко. Единственото нещо, на което са ги научили много добре, е да се подреждат в редица."
Най-много войници Далечния изток и Сибир
Данните от местните администрации за броя на сватбите, сключени след обявяването на мобилизацията в Русия, дават допълнителна храна за анализи на наблюдателите.
Основният извод на икономистката Татяна Михайлова от Пенсилванския държавен университет в САЩ е, че най-много руснаци са призовани на фронта от Далечния изток и Сибир.
Властите се страхуват от братоубийство
"Хората от Новгородска и Мурманска области и други северни региони са мобилизирани по-често, отколкото тези от южните. Властите се опитват да призоват по-малко хора в регионите, които са по-близо до украинската граница, където са се оформили роднински и бизнес връзки. Властите се страхуват от братоубийство - няма как да се каже със сигурност, но това е една от хипотезите", смята Михайлова.
От статистиката за сватбите може да се направи и друг извод - властите се опитват да привлекат хора от икономически изостанали региони като Бурятия, Тува, Амурска област.
"В по-бедни региони се мобилизират повече хора. Мурманска област е по-богата от Карелия и от статистиката за сватбите се вижда, че в Карелия са мобилизирани най-много хора и следователно има най-голям брой бракове: в Карелия има 2400, в Мурманск - 1900, а в Псков - 800 двойки", добавя Михайлова.
Настроението на хората също играе важна роля. Руските власти правят анкети, които не са публично оповестени, и анализират резултатите. От Новгородска област, например, са отведени много повече хора, отколкото в съседната Псковска, където още живее споменът за местните десантчици, загинали през 2014 г. в Украйна.
