След изборите: София, Варна и Пловдив избират 6 депутати повече в следващия парламент

БСП и “Български възход” обсъдиха бюджета за 2023 г. на среща в Народното събрание. Разговорът е по инициатива на левицата.

Лидерът на “Български възход” Стефан Янев каза, че партията му ще подкрепи всяко предложение, което “решава проблемите на хората”. Той каза, че трябва да се търси “балансиран подход” в бюджета. Янев добави, че разговорите за бюджета трябва да вървят паралелно с такива за съставяне на мнозинство, което да подкрепи правителство.

Председателката на БСП Корнелия Нинова отново изброи предложенията на БСП за социални мерки, които да залегнат в новия бюджет. Тя се събласи, че би било добре разговорите за бюджета да се водят паралелно с преговори “за съставяне на трайно и стабилно мнозинство”.

“Тези плаващи мнозинства са изключително опасни какво ще се приеме в крайна сметка. Но както виждате, тези разговори не вървят успешно”, каза още Нинова.

БСП проведе поредица разговори, на които представи приоритетите си за бюджета за следващата година. Такива срещи проведе и “Продължаваме промяната”.

ГЕРБ няма да се откаже от хартиената бюлетина, но е готова на отстъпки по свои предложения за изменения в изборното законодателство. “Демократична България” (ДБ) и “Продължаваме промяната” (ПП) искат оттегляне на целия законопроект за промени в Изборния кодекс. БСП обаче няма да оттегли законопроекта си.

Всичко най-важно от позициите на партиите за измененията в изборния закон е тук.

Вижте също

ГЕРБ, ДПС и БСП не се отказват от хартиените бюлетини. ПП и ДБ искат оттегляне на целия проект

БСП няма да оттегли законопроекта си за връщане на хартиената бюлетина като алтернатива на машинното гласуване. Това каза от парламентарната трибуна председателката на партията Корнелия Нинова.

“Не приемаме диалог с ултиматум”, каза Нинова. Тя защити законопроекта с думите, че на избирателите трябва да се даде възможност сами да решат дали да гласуват на машина или с хартиена бюлетина.

Повод за изказването ѝ е призивът на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” за оттегляне на проекта за промени в Изборния кодекс и създаване на временна комисия, която да обсъди промените в изборните правила.

“Продължаваме промяната” и “Демократична България” искат оттегляне на проекта за промени в Изборния кодекс и създаване на временна комисия, която да обсъди промените в изборните правила. Това казаха лидерите на двете партии на брифинг в Народното събрание.

Формациите гласуваха против предложението на БСП за връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване и против предложението на ГЕРБ за закриване на обществения съвет към Централната избирателна комисия за премахване на район “Чужбина”. Тези промени бяха подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП и бяха приети на второ четене в правната комисия на Народното събрание. Предложи гласуването им в пленарна зала.

“БСП, ГЕРБ и ДПС избраха да отворят Изборния кодекс. Имат фиксация, защото искат да направят подмяна на вота на българските граждани”, каза Кирил Петков от “Продължаваме промяната”.

“Ако целта е да разговаряме и да търсим решение, това е формат. Ако целта е, да има параване, димна завеса, зад което пак да върши това, което е решено някъде, няма да участваме в това нещо”, каза Христо Иванов от “Демократична България”.

ГЕРБ няма да се откаже от връщането на хартиената бюлетина, каза на брифинг в петък лидерът на партията Бойко Борисов. Той каза още, че ако проектът за промени в Изборния кодекс влезе в пленарната зала, формацията му ще оттегли предложението си за закриване на обществения съвет към Централната избирателна комисия за премахване на район “Чужбина”.

Борисов каза също, че депутатите от ГЕРБ няма да участват в заседания на Народното събрание до окончателното гласуване на промените в изборните правила. Те не се регистрираха на пленарното заседание в петък първите два пъти, но накрая го направиха и заседанието започна.

Борисов критикува “Продължаваме промяната” и “Демократична България” за решението има да бойкотират заседанията на Народното събрание. Двете партии по-рано съобщиха, че го правят като знак на протест срещу промените в изборния закон, приети от правната комисия за една нощ между първо и второ четене. Те предвиждат връщане на хартиените бюлетини като алтернатива на машинното гласуване и бяха подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП.

Вижте също

"Машинният вот се обезсмисля". ГЕРБ, ДПС и БСП връщат хартиената бюлетина и отменят район "Чужбина"

ГЕРБ и "Български възход" се обединиха, че трябва да се състави редовен кабинет в рамките на това Народно събрание..

Партията на Бойко Борисов се срещна с формацията на Стефан Янев като част от разговорите, които провежда, за да търси консенсус по конкретни теми преди да получи първия мандат.

Десислава Атанасова каза, че кабинет на малцинството би могло да бъде избран "с оглед на заявките на някои политически сили", но няма да устойчиво и дълготрайно. Затова от ГЕРБ-СДС търсят мнозинство, което да стои зад определени решения за програма за управление.

От "Български възход" казаха, че за тях е основен приоритет да има правителство, защото когато се формира мнозинство, парламентът ще се успокои и ще започне да функционира нормално. Формацията e съгласна с ГЕРБ, че не трябва да се внася нов бюджет, а да се внесе проект на закон за удължаване на сегашния. И би подкрепила предложения разходите да съответстват на приходите, дефицитът да не надхвърля 3% и помощите да не са "на калпак". От формацията приветстваха и предложените от ГЕРБ-СДС мерки "енергетиката".

Двете политически сили се разбраха да продължат срещите по секторни политики като здравеопазване, социална политика, публични финанси, правосъдие, Плана за възстановяване и устойчивост, европроектите.

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ организират протест под надслов „За честни и свободни избори“. Събитието ще се проведе в петък 18 ноември от 18:30 ч. пред сградата на Народното събрание.

Причината за протеста са гласуваните в правна комисия промени в Изборния кодекс, с които се връщат хартиените бюлетини, беше премахнат изборен район „Чужбина“ и др. Предложенията бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП, а в петък се очаква да бъдат гласувани в пленарна зала.

„Хартиената коалиция“ прегази Изборния кодекс. Посред нощ ГЕРБ, ДПС и БСП извършиха буквално атентат срещу свободните и честни избори. Без аргументи и без дебат занулиха дългогодишни усилия за честни и свободни избори. Нека покажем непримиримата си воля да избираме свободно и при честни правила“, пишат организатори в обявата за събитието, която се разпространява във Фейсбук.

Заради действията на ГЕРБ, ДПС и БСП от ПП и ДБ няма да участват в заседанията на парламента, докато не започне окончателното гласуване на промените в Изборния кодекс.

Вижте също

"Това му харесва". Защо Радев не връчва мандата повече от 45 дни?

"Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) съобщиха, че няма да участват в заседанията на парламента, докато не започне окончателното гласуване на промените в Изборния кодекс. Те организираха и протест срещу връщането на хартиената бюлетина и отмяната на район "Чужбина".

ПП съобщиха още, че ако БСП отново подкрепи измененията, партията няма да води разговори за правителство с втория мандат. От ГЕРБ казаха, че са склонни на отстъпки при гласуването в зала.

Вижте също

Бойкот, протест, контрапротест. Промените в Изборния кодекс разделиха парламента

ГЕРБ-СДС поиска президентът без отлагане да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради бъдещето на въглищните централи в Маришкия басейн. Според партията заради Плана за възстановяване ще се наложи страната да спре износа на електроенергия от 2026 г. Записаният ангажимент обаче е за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40%.

Заради тази тема в сряда се стигна до сблъсък между ГЕРБ и "Продължаваме промяната", които подписаха плана.

"Износът на ток е рекорден през тази година и възлиза на 10,8 млн. мегаватчаса до 13 ноември 2022 г.", каза в четвъртък Делян Добрев в декларация от парламентарната трибуна.

Междувременно "Възраждане" отправи в четвъртък покана към останалите парламентарни формации за среща по темата. Според Костадин Костадинов приходите от централите са по-големи от средствата, които ще получим по ПВУ.

За да се постигнат целите на декарбонизацията в енергетиката, България или трябва да затвори част от ТЕЦ-овете на въглища до края на 2025 година, или те да преминат в работа на сезонен режим, обясни в сряда енергийният министър Росен Христов пред депутати. Той добави, че ЕК твърдо отказва да се предоговори както базовата година, така и процентите.

Планът за постепенно прекратяване на използването на въглища ще включва стъпки до 2024, 2026, 2030, 2035 и 2038 г. Проучването и изграждането на геотермални източници на енергия както и на съоръжения за съхранява ще направят възможна плавната декарбонизация чрез намаляване на емисии, а не чрез затваряне на въглищни мощности.

На инициирана от ГЕРБ-СДС среща с "Демократична България" (ДБ) в сряда в парламента двете партии изразиха готовност за съдебна реформа. Те обаче не успяха да очертаят общо разбиране за статута на главния прокурор.

Двете формации казаха, че обсъждането на политики не означава разговор за евентуален бъдещ кабинет. Обсъждането е част от поредица от срещи в търсене на по-широки парламентарни мнозинства и базов консенсус, инициирани от ГЕРБ. Такива вече бяха проведени с представителите на "Продължаваме Промяната", БСП и "Възраждане".

“С вас нямаме червени линии”, каза председателят на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова на ДБ, цитирана от БТА. Тя изброи теми, по които двете партии мислят единодушно, сред които даване на оръжие и военнотехническа помощ за Украйна.

ГЕРБ обаче не одобрява идеята на ДБ главният прокурор да се избира от парламента и иска да се намери друго решение.

"Трябва да търсим вариант за ефективен контрол над актовете на главния прокурор. Желаем да се случи, но не да се фокусира върху някого, а да търсим възможност гражданите да получат справедливо и бързо правосъдие", каза Атанасова.

По думите й изпълнителната власт не бива да “арестува с есемеси”, а за главния прокурор да се казва, че е нечия “бухалка”.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов каза, че без конституционна реформа не може да се очаква да има и реформа в статута на главния прокурор и борбата с корупцията.

"Така че да не е ничия бухалка, да бъде деполитизирана, равноотдалечена от всички центрове на власт и политически играчи, да е ясно, че никой не може с есемеси да се намесва в работата на правоохранителните органи”, каза той.

На среща в парламента "Продължаваме промяната" (ПП) и "Български възход" (БВ) не постигнаха съгласие по темата за държавния бюджет за 2023 година. ПП настоява служебното правителство да внесе нов бюджет, докато за БВ това е рисковано предвид очакваните поредни парламентарни избори.

"Без внасяне на нов бюджет трудно може да продължим политиките си за увеличаване на пенсии и на минималната работна заплата до 850 лв.", каза съпредседателят на ПП Кирил Петков на инициираната от партията му среща.

По думите продължаване на съществуващия бюджет е допустимо при инфлация от 1 - 2%, но при двуцифрена инфлация "това би нанесло щета на голям брой хора".

"Една процедура за бюджет минава за около месец, което означава, че ако не призовем в най-скоро време служебния кабинет да внесе този бюджет, шансът да ни стигне времето започва да се ограничава при хипотезата, че правителство не се формира", каза Петков.

БВ изрази неразбиране защо ПП се опасява от прилагането на "техния бюджет с техните приоритети". Партията на Стефан Янев предпочита новият бюджет да бъде съсставен от редовни правителство. "Държавният бюджет не е счетоводната сметка на държавата, а политиката на едно управление за следващите една, две, три, четири години", каза Янев.

Предвидената за по-рано в сряда среща между ПП и ДПС за бюджета беше отложена за четвъртък.

Парламентарната група на ГЕРБ-СДС се срещна с депутати от „Възраждане“ в сряда. Това е част от серия от срещи, които най-голямата партия в Народното събрание провежда тази седмица. По думите на председателя на парламентарната група Десислава Атанасова целта е търсене на по-широки мнозинства и базов консенсус.

По време на срещата тя каза, че един от важните политически закони, които предстои да се обсъждат в парламента, е Законът за удължаване на държавния бюджет.

„Всички ние си даваме сметка, че решенията, които би следвало да вземем по отношение на удължаване на срока на действие на закона за държавния бюджет за 2022 г. ще засегнат всички български граждани, без значение избиратели на коя политическа партия са те,“ каза още Атанасова.

Петър Петров посочи, че от „Възраждане“ винаги са се отзовавали на покани за срещи, отправени от другите парламентарни групи по важни и съществени теми за НС и за българското общество.

„Възраждане“ сме в позиция да обсъждаме и да търсим консенсус по различни законодателни предложения и по важната тема, засягаща закона за удължаване на закона за държавния бюджет“, каза още Петров.

По време на срещата от "Възраждане" се съгласиха със становището на Кирил Ананиев, че не трябва да се допуска голям бюджетен дефицит, съобщава Дневник.

Двете партии се обединиха и в оценката си срещу затварянето на въглищните централи.

„Има теми, по които да си разчитаме взаимно", каза на края на срещата Атанасова, цитирана от Дневник.

„Продължаваме промяната“ (ПП) и „Възраждане“ проведоха работна среща във връзка с предложенията, свързани със Закона за държавния бюджет. Представителите от партията на Костадин Костадинов заявиха готовност да подкрепят някои от идеите на ПП, но не поеха ангажимент за това да подкрепят искането им служебното правителство да внесе нов бюджет за 2023 г.

На срещата от страна на ПП присъстваха съпредседателите на формацията Кирил Петков и Асен Василев, както и депутатът Искрен Арабаджиев. Представители на „Възраждане“ бяха Иво Русчев и Димо Дренчев.

„Като цяло ще подкрепим всякакви решения, стига да има средства за тях, да не се увеличава безкрайно много дефицитът. Смятам, че е по-добре да се придържаме към по-балансиран бюджет“, каза Дренчев.

Асен Василев посочи, че изготвянето на нов бюджет за 2023 г. е необходимо, за да се осигури предвидимост на бизнеса и да бъдат преизчислени част от плащанията, както и да бъде променена минималната работна запалта заради инфлацията от февруари 2022 г. досега.

ПП вече проведе подобни срещи с ГЕРБ, „Демократична България“ и БСП. За сряда са предвидени и срещи с ДПС и „Български възход“.

Вижте също

"Започна се със сватбарското наддаване". ГЕРБ и "Продължаваме промяната" не се разбраха за бюджета

Президентът Румен Радев ще проведе консултации с БСП в сряда от 15 ч. Това стана ясно от съобщение от пресслужбата на Президентството.

Въпреки че от изборите минаха над 40 дни президентът все още не е приключил със срещите си с парламентарните групи от всички партии. Досега той приe за консултации само ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Възраждане“.

Радев все още не е връчил и първия мандат за съставяне на правителство, който по закон се пада на победителя в изборите ГЕРБ.

Вижте също

"Имаме готов кабинет". Костадинов поиска от Радев да даде третия мандат на "Възраждане"

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) не предвижда затварянето на въглищни централи. Това каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков по време на брифинг в парламента във вторник.

Изказването му дойде след среща на депутати със Селин Гауер, Генерален директор на Работната група за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия.

Думите на Петков заради обвиненията, че правителството, в което той беше премиер, е изготвило план за възстановяване, в който въглеродните емисии на страната трябва да се намалят с 40%, а това да доведе до затваряне на въглищните мощности.

„Тази „опорка“ и „политическа дъвка“ на ГЕРБ-СДС и „Възраждане“ беше разбита“, каза още Петков във вторник. Той добави, че трябва да бъде постигнат баланс между производството на енергия от възобновяеми източници и въглища в зависимост от сезонната натовареност. Според него това ще доведе до намаляване на емисиите без да има нужда от затваряне на централи.

Последната версия на ПВУ на България беше изготвена от кабинета „Петков“ и одобрена от Европейската комисия през април. Всяко от плащанията по механизма е обвързано с изпълнение на реформи, за част от които се изискват и законови промени.

Първият транш в размер на 1,37 млрд. лв. се очаква да бъде получен от България през декември.

Вижте също

"Зелената сделка", която не може да се случи, както е замислена

„Демократична България“ (ДБ) покани депутати от останалите парламентарни групи, Централната избирателна комисия (ЦИК) и представители на неправителствения сектор на дискусия около предложенията за изменения на Изборния кодекс.

От обединението искат да бъде обсъдено предложението им, с което се предвижда създаването на преброителни центрове. Предложената от ДБ поправка идва заради приетите на първо четене промени за връщането на хартиените бюлетини. Предложението беше на БСП и беше подкрепено от ГЕРБ и ДПС.

Срещата е насрочена за вторник в 13 ч. и ще се проведе в Народното събрание.

Вижте също

"Седене до късно, нерви, грешки." Какво ще стане, ако се върнат хартиените бюлетини

Продължаваме промяната (ПП) ще проведе публични разговори с ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“ за бюджета за 2023 г. Това стана ясно от съобщение на партията.

Първата среща ще бъде с „Възраждане“ в „Огледалната“ зала на парламента във вторник от 16 ч. Срещите с ДПС и „Български възход“ са предвидени за сряда.

Преди седмица от ПП се срещнаха по същата тема и с „Демократична България“ (ДБ), ГЕРБ и БСП. От партията проведоха и срещи с представители на синдикалните организации, които в петък протестираха с искане за внасяне на нов бюджет в парламента. Ден по-рано парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене предложението на служебния кабинет за удължаване на срока на настоящия бюджет с три месеца.

Въпреки исканията да бъде внесен бюджет за 2023 г., засега служебното правителство не предлага такъв. Президентът Румен Радев оправда това с липсата на консенсус по темата между партиите в парламента.

ПП и ДБ настояват за внасяне и гласуване на нов бюджет за следващата година. Против са ГЕРБ и ДПС, според които подобно решение ще доведе до „предизборен популизъм“. Макар, че заявиха готовност да подкпрепят ПП, от БСП казаха също, че че са склонни да подкрепят и удължаването на бюджета за 2022 г., но ако бъдат гласувани допълнителни средства за социални плащания.

До момента „Възраждане“ отхвърлят както удължаването на бюджета за 2022 г., така и внасянето на нов бюджет за 2023 г., а „Български възход“ подкрепи решението за удължаване на действието на бюджета за 2022 г. на първо четене.

Вижте също

Охлаждане на бюджетните страсти. Какво следва в парламента

Кабинет на малцинството с втория проучвателен мандат на “Продължаваме промяната” (ПП), подкрепен от “Демократична България” (ДБ) и други партии. Този вариант за съставяне на редовно правителство посочи като най-добър депутатът от ДБ Ивайло Мирчев пред бТВ в понеделник.

Той потвърди, че формацията му продължава да вижда естествен партньор единствено в лицето на ПП, но “121 гласа трудно могат да бъдат събрани, по-скоро говорим за правителство на малцинството, ако евентуално то получи такава подкрепа в Народното събрание”.

Мирчев изключи възможността за сключване на коалиция с БСП, подобно на ситуацията при предишния парламент, когато беше съставен кабинетът на Кирил Петков, който впоследствие беше свален с вот на недоверие от ГЕРБ, “Има такъв народ”, ДПС и “Възраждане”.

“Не мисля, че ще става дума за каквато и да е коалиция с БСП”, каза Мирчев, добавяйки, че социалистите “започват все повече да се отдалечават от разумността”. Като примери за задълбочаващите се различия между БСП и ДБ той посочи позициите им спрямо войната в Украйна, модернизацията на българската армия, еврото, хартиената бюлетина.

Той допусна, че евентуален кабинет на малцинството с мандата на ПП и подкрепата на ДБ е възможно да бъде подкрепен дори от ГЕРБ, ако партията застане зад идеите на другите две формации за съдебна реформа, оставка на главния прокурор Иван Гешев и т.н.

По-вероятно е ГЕРБ да подкрепи правителство с третия мандат, смята зам.-председателят на парламента от партията Росен Желязков. Пред БНР Желязков обаче не изключи възможността и ГЕРБ да подкрепи и кабинет с втория мандат на "Продължаваме промяната" (ПП).

По думите му "в политиката никога не трябва да се борави с никога".

"Ако ПП балансират своите виждания както в политически аспект към ГЕРБ, така и в аспект държавно управление, особено в сферата на публичните финанси, може да говорим за подкрепа на правителство с втория мандат. Така че чудеса стават, особено преди Коледа", каза Желязков.

Той обаче посочи, че подкрепа за кабинет с третия мандат все пак е по-вероятният вариант. Основните условия на ГЕРБ включват устойчивост на социалните политики, разумно управление на разходите и усилия за влизане в еврозоната и Шенген.

Това, което се случва между ГЕРБ и "Продължаваме промяната", е имитация на преговори, каза лидерката на БСП Корнелия Нинова. Пред Би Ти Ви Нинова коментира, че не вижда повод за оптимизъм за съставянето на редовно правителство заради факта, че първите две политически сили са провели разговори.

Причината според нея е, че тези разговори са протекли под формата на взаимни обвинения, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов многократно се е отметнал от думите си.

"Борисов надмина себе си в стила си сутрин да казва: „Ще правим с първия мандат мнозинство“, на обяд да казва: „Ще подкрепим ПП с втория“, вечерта да казва: „Експертно правителство с третия, на който председателите на комисии да са министри“. Това е абсурд и загуба на ценно политическо време", каза Нинова.

По думите ѝ случващото се е "абсолютно безумие" и нещата могат да тръгнат в смислена посока чак когато президентът връчи първия мандат и партиите са притиснати от краен срок, за да вземат решение.