Мнозинството в парламентарната правна комисия от ГЕРБ, ДПС и БСП прие ключови решения за изборите - връщането на хартиената бюлетина и да няма многомандатен изборен район извън страната. Премахната беше и възможността за поетапно въвеждане на дистанционно електронно гласуване.
Това стана по време на разглеждането на второ четене на законопроекта за промени в Изборния кодекс на среднощно заседание, което продължи до 8 часа сутринта в четвъртък. Предстои окончателно гласуване в пленарната зала.
От "Демократична България", които бяха от гласувалите против, казаха, че с измененията, с които се връщат правилата от преди години, на практика машините ще се превърнат просто в принтери. А с липсата на район "Чужбина" българите зад граница не могат да упражнят преференциален вот.
С 12 гласа „за“ на ГЕРБ, ДПС и БСП и 11 „против“ на ДБ, "Продължаваме промяната", "Възраждане" и "Български възход", правната комисия потвърди на второ четене гласуването да се провежда и с хартиена бюлетина, с и машина. В началото на заседанието десните и ПП поискаха време да се запознаят с десетките предложения, направени между първо и второ четене, както и да работна група да изчисти несъответствията, но това не беше прието.
Хартия срещу машина
Както и на първо гласуване, трите формации от така наречената коалиция "Хартиена бюлетина“ подкрепиха предложението на левицата в секциите с над 300 избиратели да не се гласува само с машини, а и с хартиени бюлетини, както беше на вота през април 2021 г. В по-малките секции ще продължи да се гласува само с хартия.
Прието беше и предложението на ГЕРБ разписките от машините за гласуване да се считат за бюлетини и да се броят те, а не да се използват данните от устройствата. Освен това се премахва записването и преноса на данни от машинното гласуване на електронен носител. Връщането на броенето на ръка отново ще се увеличи времето за обявяване на резултатите от изборите.
Прието беше и предложението на ГЕРБ да има видеонаблюдение след края на изборния ден при броенето на бюлетините и попълването на протоколите, но то няма да се записва на електронен носител. Мотивът беше, че няма техническа възможност да се пазят данните. От Министерски съвет се готвят да осигурят около 12 500 камери.
Бившият министър на правосъдието - Надежда Йорданова от ДБ, коментира, че по този начин машинният вот се обезсмисля, защото превръща машините в отпечатващи устройства.
"Ще имаме хартиени бюлетини отпечатани в печатница и такива отпечатани от машина. Накрая все ще броим хартиени бюлетини", каза и Милен Матеев от ПП.
Въпреки, че от ГЕРБ, ДПС и БСП мотивираха връщането на хартиената бюлетина с това, че възрастни хора се притесняват да гласуват с машини и това, според тях, намалява допълнително ниската избирателна активност, не подкрепиха ДБ да има постоянно обучително звено, което да запознава гражданите как работят устройствата.
"Мнозинството е решило да обърне Изборния кодекс с хастара навън", каза Йорданова.
Беше елиминирана възможността и за електронно гласуване. Беше прието създаването на звено за управление на машинното гласуване към ЦИК, предложено ще на първо четене от ДБ. Но този път от ГЕРБ внесоха промяна - от него бяха премахнати думите "електронно гласуване".
Досега то още не е било организирано, а в Изборния кодекс беше записано, че до 31 март 2020 г. ЦИК трябва да приема пътна карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване. Това беше и мотивът да се приеме то реално да не се състои.
Без район "Чужбина"
Отново с 12 гласа "за" срещу 11 "против" комисията прие предложението на ГЕРБ-СДС да няма многомандатен изборен район извън страната, който беше одобрен с предишните промени и на практика предстоеше да бъде въведен. Гласуване беше да са необходими 100 заявления за откриване на секция за гласуване в чужбина, а не както досега – 40.
"Това е поредна стъпка назад в грешна посока, която не е в полза на честните избори", коментира Надежда Йорданова. Тя уточни, че когато няма такъв избирателен район българските граждани не могат да упражнят преференциален вот.
Хамид Хамид от ДПС отвърна, че няма методика, която да определи колко мандата и откъде ще бъдат взети, за да бъдат дадени на район "Чужбина". По думите му извън страната има около 2 млн. българи, което прави близо 80 мандата.
Асен Василев от ПП контрира, че има два подхода – да се ползват за база хората, гласували на последните избори в чужбина, или да се използват данни от МВР за напусналите страната.
От ГЕРБ-СДС също казаха, че за промяната няма готовност.
Повече членовете на ЦИК, но без Обществен съвет
Комисията прие и предложението на „Възраждане“ членовете на ЦИК да бъдат увеличени от 15 от 25 и съставът да бъде подменян, когато по време на мандата му се проведат нови парламентарни избори.
Идеята е комисията винаги да отразява състава на последно избрано Народното събрание. Според действащия закон ЦИК е независим държавен орган от 15 членове и обновяването му става веднъж на 5 години, като кандидати се предлагат от партиите, но ако междувременно има избори, вече избраният състав не се променя.
По предложение на ГЕРБ беше закрит Общественият съвет към ЦИК, без да дадат мотиви. Преди гласуването неговият председател Цветелина Пенева, каза, че не вижда причина, защото съветът не разходва държавни средства и представлява много и различни неправителствени организации.
