През 1976 г. от корабостроителницата в Гданск е уволнен 33-годишен електротехник, който си е позволил да критикува ръководството и комунистическия режим в Полша. Всички мислят, че проблемът е решен и никой не очаква да го види отново в завода.
Няколко години по-късно, на 14 август 1980 г., той прескача оградата същата корабостроителница, за да участва заедно с работниците в стачка. Той вече е станал известен синдикален активист и работниците бързо го издигат за лидер на стачката.
Тогава никой не предполага, но това е началото на края на комунистическия режим в Полша. А човекът, който става водач и символ на промяната, е Лех Валенса – съосновател и водач на независимия профсъюз „Солидарност“ и първи демократично избран президент на Полша. На 29 септември той навърши 79 години.
„Имах една победа. Разрушаването на стария ред, една лоша система“, казва Валенса през 2014 г. в интервю за Ню Йорк Таймс. „Победата дойде от тази корабостроителница.“
„Какво си мисли, че прави?“
Лех Валенса е роден през 1943 г. в село Попово, централна Полша. Тогава страната е окупирана от Нацистка Германия. Бащата на Лех Болеслав е в концентрационен лагер, а майка му Феликса отглежда сама четири деца, от които Лех е най-малък. Баща му се завръща след края на Втората световна война, но умира само няколко месеца по-късно.
Лех Валенса учи в техникум и завършва за електротехник. От 1961 до 1965 г. работи като автомобилен механик, след това изкарва задължителната казарма и през 1967 г. започва работа в Ленинската корабостроителница в Гданск, която става арена на първите му политически акции.
През 1969 г. се жени за Мирослава Данута Голош, продавачка в цветарски магазин близо до корабостроителницата. Тя приема фамилията на Лех, скоро след брака им започва да използва второто си име вместо първото. Двамата имат осем деца.
Откакто започва работа в корабостроителницата, Лех Валенса е трън в петата на ръководството. Той участва в организацията на протест на работниците в завода срещу решението на комунистическата власт да повиши цените на храните през 1970 г. При потушаването на демонстрацията са убити 30 работници. В следващите години Валенса продължава да участва в стачки и да говори срещу властта. През 1976 г. е уволнен от корабостроителницата. Намира си нова работа, но и оттам е уволнен. Това се повтаря няколко пъти и той остава без работа за продължителни периоди, когато той и семейството му гладуват. През цялото време обаче Валенса не спира да поддържа връзка с работниците и участва в таен профсъюз.
„Накрая осъзнаха, че не става да ме уволняват, защото тогава имам повече време за саботажи“, казва той през смях в интервю от 2014 г.
„Прекарах три месеца да обикалям из града и да раздавам листовки. […] Казваха: „Какво си мисли, че прави? Имаме 200 000 съветски войници, които го гледат. Над 1 милион в цяла Полша. Ние имаме ядрени оръжия, а той иска да ни свали с листовки?“
Началото на „Солидарност“
На 14 август 1980 г. в корабостроителницата започва стачка и Лех Валенса става неин водач. Стачката вдъхновява други такива прояви в други заводи в Гданск, а след това и в цяла Полша. Валенса оглавява стачен комитет, който подготвя списък с 21 искания на работниците.
Накрая комунистическата власт приема тези искания и това довежда до т.нар. Гданско споразумение между стачкуващите работници и властта. Един от най-важните резултати е признаването на правото на работниците да имат независим профсъюз. Такъв е основан още през август, а негов лидер става Лех Валенса.
„Солидарност“ бързо се разраства и в него влизат близо 10 милиона души – една четвърт от полското население.
През декември 1981 г. обаче комунистическият лидер на страната Войчех Ярузелски обявява военно положение. Лех Валенса и други лидери и активисти на „Солидарност“ са арестувани. На 8 октомври профсъюзът е забранен. Самият Валенса е пратен в затвора, където прекарва близо година – до ноември 1982 г.
Заради приноса си към борбата за човешки права в Полша през 1983 г. Лех Валенса получава Нобелова награда за мир. Отличието е прието от съпругата му.
През следващите години той пак работи като техник и едновременно с това поддържа дейността на тайните структури на „Солидарност“. Отново организира стачки от средата на 1988 г. Комунистическите власти решават да преговарят с работниците през 1989 г.
През юли същата година в Полша се провеждат първите частично свободни избори. Кандидатите на „Солидарност“ печелят всички места в долната камара на парламента, които не са запазени за комунистическата партия, и всички без едно места във възстановения Сенат. В резултат се създава първото некомунистическо правителство в Полша начело с Тадеуш Мазовецки.
Заради приноса на Валенса към падането на комунизма той е избран да събори първата плочка от голямо домино, което символизира Берлинската стена, на церемония по случай 20-ата годишнина от падането ѝ през 2009 г. в Берлин.
„Имаше два фактора. Първият беше вярата ми в Бог“, отговаря той на въпрос как е успял да постигне каузата си в интервю от 2014 г. „Другият беше вярата ми в моята кауза. Нищо друго.“
Първият демократично избран президент
Следващата година Лех Валенса се кандидатира за президент. Той печели изборите на 9 декември 1990 г. и става първият демократично избран президент на Полша след комунистическия режим.
По време на управлението на Валенса в Полша се провеждат първите свободни парламентарни избори, страната преминава съм пазарна икономика и прави завой във външната си политика. Валенса договаря изтеглянето на съветските войски от Полша, подкрепя членството на страната в НАТО и ЕС, което става факт след края на неговия мандат като президент.
Като държавен глава той взима и решения, които не се оценяват еднозначно от мнозинството поляци. През 1993 г. той подписва закон за ограничаване на правото на аборт в Полша. По-късно той продължава да се изказва срещу абортите, а няколко години по-късно съпругата му е един от инициаторите на петиция за пълната им забрана.
Подкрепата за Валенса през последните години от мандата му намалява. Основаната от него партия има слаб резултат на парламентарните избори през 1993 г., а самият той губи вота за президент през 1995 г.
И досега обаче Валенса продължава да участва в обществените процеси в страната си. Той е критик на управляващата партия „Право и справедливост“ заради погазването на принципите на правовата държава. В интервю от 2016 г. той предупреждава, че опитите за поставяне на съдебната система под контрола на изпълнителната власт ще доведат до „разрушаването на Полша“ и казва, че според него Полша трябва да бъде изгонена от ЕС.
Въпреки ролята на Валенса за падането на комунистическия режим в Полша, има подозрения, че като млад той е сътрудничил на комунистическата тайна полиция. През 2000 г. специален държавен орган за лустрацията излезе с решение, че Валенса не е бил сътрудник на коминистическата полиция. През 2016 г. обаче въпросът отново беше повдигнат след публикуването на документи на тайната полиция, които според полски държавен институт са подписани от него. Самият Валенса отрича да е сътрудничил на комунистическите власти.
