Лех Валенса - той, народът

„Ние, народът…..” – с тези думи на полски през 1989 г. в Конгреса на САЩ започва реч на Лех Валенса, електротехникът, който с помощта на Бог, папа Йоан-Павел II, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, прати Желязната завеса на боклука на историята.

И после започва още веднъж, само че на английски: „Ние, народът” - с тези величави думи от конституцията на САЩ, Валенса се обръща към конгресмените и благодари на американския народ за подкрепата на демокрацията по света. Макар да не е официално лице, той наистина говори – и има естественото право да говори – от името на полския народ, събран тогава в една огромна „Солидарност”.

Лех Валенса е роден през 1943 година, Полша е окупирана, баща му е в концлагер, осем деца са на ръцете на майката. Будният Лех завършва за електротехник, но, вместо в университет, постъпва в автомобилен сервиз. През 1967-ма става електротехник в корабостроителните заводи в Гданск, мястото, което е сцена за най-знаменитите роли на този човек – упоритата му съпротива срещу комунизма и раждането на профсъюза „Солидарност”.

Истински католик и човек, закърмен с дух на съпротива, Валенса се проявява още през 1968 г. Тогава, вдъхновени от Пражката пролет, полските студенти организират протести и срещат известна подкрепа от работниците - събития, в които Валенса участва. После, през 1970 пък, режимът на Гомулка вдига цените и в Гданск започва стачка, потушена безмилостно – убити са поне 30 души, около 1 000 са ранени, над 3 000 арестувани. 27-годишният Валенса отървава кожата и се забърква в нелегални дела.

Но тайната полиция не спи, през 1976 той е уволнен и стои без работа, с Данута и осемте си деца често гладуват. Когато през 1980 в Гданск отново започва стачка обаче, Валенса прескача оградата на завода и е сред лидерите на протеста.

В резултат, властта подписва черно на бяло ред отстъпки, а Координационният комитет на стачката става ръководно тяло на новия независим профсъюз „Солидарност”. 10 милиона души от 40-милионна Полша се записват. Но на комунистите им писва да гледат как губят властта и на 13 декември 1981 генерал Войчех Ярузелски обявява извънредно положение. Хунтата въвежда ред забрани, включително на „Солидарност”. Валенса и активистите са арестувани, той е интерниран за 11 месеца, а после върнат в Гданск.

Там през 1983 го заварва новината, че получава Нобелова награда за мир. За Стокхолм заминава Данута, а в речта, която чете от негово име, се казва: „На този тържествен ден моето място е с тези, сред които израснах и на които принадлежа – работниците от Гданск.”

После на власт в Москва идва Горбачов, мъртвата хватка малко отслабва, съветската система се руши. На кръгла маса през април 1989 се договарят първите истински промени в Полша. Тадеуш Мазовиецки прави кабинет, Балцерович започва „шокова терапия” и извежда страната от икономическото блато.

Валенса, който трудно издържа в Парламента повече от час, печели президентското кресло през 1990 със слогана: „Не го искам, но нямам избор”.

А ето как описва времето, когато екипът му управлява: „Половината ден вземахме решения, през другата половина излизахме на улицата да протестираме срещу тях”.

Трудностите на прехода подриват популярността му, след мандата той вече не се връща в активната политика, но продължава да си е чешит и да внася смут.

Първо, не мина без дебат бил ли е Валенса сътрудник на комунистически тайни служби. Второ, прочу се с позицията си против абортите и гейовете. После заяви, че Турция трябва да е член на ЕС, а ЕС да стане единна държава с централно управление. Най-шокираща е идеята му Полша да се обедини с Германия.

Колкото и противоречив да е сега образът му обаче, сигурно е едно - мястото на Лех Валенса в човешката история на ХХ век отдавна е запазено.