Служебното правителство отново увери, че няма пряка заплаха за България от ескалацията на войната в Украйна, която Русия започна. В същото време Киев отново е поискал оръжие, но отново му е отказано, както реши парламентът още преди няколко месеца.
"Няма промяна в обстановката. Преки заплахи за националната сигурност и опасност от въвличане на България в този конфликт няма", каза министърът на отбраната Димитър Стоянов преди началото на Съвета по сигурността, свикан от служебния премиер Гълъб Донев.
Повод за това стана ескалацията на войната след обявената частична военна мобилизация на руски граждани и провеждането на незаконни референдуми в четири окупирани украински области за присъединяване към Русия.
На 30 септември Владимир Путин официално ще подпише в Кремъл договорите за анексиране на Донецк, Луганск и превзетите части от Херсонска област и Запорожието. Той вече заплаши, че след това ще разглежда атаките срещу тях като пряко нападение срещу Русия.
„Всяка промяна в геополитическата обстановка води до съответните притеснения. Ако има обрат, ще дойде от мобилизацията, но много важно е колко човека ще бъдат мобилизирани. Ако са 300 000 души, не очаквам съществен обрат“, коментира министър Стоянов. Нека да изчакаме и да видим", каза още Димитър Стоянов пред журналисти.
Той потвърди, че българи, които са в Русия и са с българско и с руско гражданство, може да бъдат мобилизирани. По-рано външният министър каза, че заедно с руския си паспорт те са получили и военна книжка, затова имат военни задължения и може да бъдат спрени да напуснат страната.
Министърът каза още, че няма промяна и в ситуацията в Черно море – "линиите на комуникации работят, отворени са, единственият риск, който продължава да съществува, е от свободно плаващи мини".
В отговор на въпрос за срещата си с посланика на Украйна у нас Виталий Москаленко, Стоянов каза, че отново е бил повдигнат въпросът за предоставяне на конкретен вид въоръжение на Украйна.
"Отговорът ми беше кратък и ясен – има решение на парламента, ние няма как да го погазим", добави той.
Министърът отказа да уточни какво точно въоръжение иска украинската страна, каза само, че става въпрос за тежко въоръжение, не за леко стрелково или боеприпаси.
"Позицията ми е, че тежко въоръжение, докато аз съм министър, няма как да дам, докато няма съответно и промяна в позицията на парламента", категоричен беше Стоянов, цитиран от БТА.
Още през юни украинският посланик у нас поиска с официална нота до Външно министерство с конкретно искане за тежки гаубици, ракетни системи за залпов огън, както и тежки миномети от 120 милиметра.
"Имаме необходимост от съветско старо въоръжение, с което можем да боравим", каза тогава Москаленко.
България потенциално може да осигури бройки от базовия танк Т-72, 152 мм гаубици, минохвъргачки, системите за залпов огън "Град", зенитни ракетни комплекси С-300 и Бук-М1, а също и тактически ракетен комплекс "Точка-У".
С решение на парламента от 4 май обаче беше решено, че страната може да окаже само военнотехничаска помощ, която се изразява в ремонта на украинска военна техника в заводите "Терем".
