Като дете той тича два пъти по три километра всеки ден. Но не защото се подготвя да стане шампион, а защото няма как по друг начин да стигне до училище. Сега обаче той е непобедим състезател и световен рекордьор в маратона.
Кенийският лекоатлет Елиуд Кипчоге подобри собствения си световен рекорд и постигна време от 2 часа 1 минута и 9 секунди на маратона в Берлин в неделя.
Предишният рекорд също е негов – Кипчоге го постави преди четири години отново в германската столица. Освен това 37-годишният състезател е двукратен олимпийски шампион и е спечелил 15 от 17-те маратона, в които е бягал. През 2019 г. става първият човек, пробягал 42 километра и 195 метра за под два часа, макар постижението му да не е признато за световен рекорд.
Някои го определят като най-великия състезател в дисциплината в историята. Самият той казва, че тича, защото това го прави щастлив.
„В атлетиката не става въпрос толкова за краката. Става дума за сърцето и ума“, казва Кипчоге.
И самият той влага и сърцето, и ума си в тичането. Всички признават физическите му качества, но според неговите треньори, мениджъри и другите състезатели, с които се подготвя, това, което го отличава, са неговите дисциплина и методичност.
„Елиуд е човек с много бистър, организиран и стабилен ум“, казва мениджърът на Кипчоге Валентин Троу.
„Това го кара да се откроява. Разбира се, той иска да успява, да печели и да чупи рекорди, но фокусът му е върху това, което е необходимо всеки ден.“
Кипчоге става всяка сутрин в 5 часа. Откакто се състезава, води дневник на подготовката си и всеки ден описва тренировките си, режима си на хранене и постиженията си.
„Така, когато отиде на маратон, той може да погледне към последните четири месеца и да знае, че е направил всичко. Това му дава увереност“, казва Троу.
Състезателят има жена и три деца, които живеят в голяма къща в Елдорет, Кения. Самият той обаче прекарва повече време в тренировъчен лагер на около 30 км от града, където живее и тренира заедно с по-млади състезатели.
Условията в лагера, който се намира на 2500 метра* надморска височина, са скромни и всеки състезател има задължение да го поддържа. Така след сутрешната си тренировка Кипчоге, чието състояние се оценява на милиони, коси ливадата, помага в кухнята или почиства тоалетните.
„Да съм далеч от децата е трудно“, казва Кипчоге. „Но оставам в тренировъчния лагер, защото там съм мотивиран. Споделяме идеи и показваме на младите състезатели, че е хубаво да живеем заедно.“
Кипчоге прави всичко това, защото вярва, че именно дисциплината го прави добър състезател.
„Само дисциплинираните са свободни“, казва той, цитиран от Ню Йорк Таймс. „Ако си недисциплиниран, ти си роб на своите настроения и своите страсти.“
Елиуд Кипчоге е роден през 1984 г. в Капсисива, Кения. Той е най-малкото от четири деца и е отгледан само от майка си. Баща му умира, когато Елиуд е още бебе. Когато пораства, започва да носи в града млякото от семейната ферма, за да го продава и така да помага на роднините си.
Тогава за пръв път среща Патрик Санг – кенийски лекоатлет, роден в същия град и спечелил сребърен медал в бягането на 3000 метра на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. По молба на Кипчоге Санг му подготвя програма за тренировки. Тогава 16-годишният Елиуд започва да тренира сам и прави впечатление на Санг, който му става треньор.
Първите големи успехи идват, когато Кипчоге е на 18 години. Той печели златния медал в бягането на 5000 метра на Световното първенство в Париж. Година по-късно печели бронз в същата дисциплина на Олимпийските игри в Атина. През 2008 г. на Олимпиадата в Пекин печели сребро.
След неуспешно представяне на квалификациите обаче той не успява да се класира за отбора на Кения в бягането на 5000 м за Олимпиадата в Лондон през 2012 г.
Тогава решава да се насочи към маратона. И печели още от първия опит – през 2013 г. на маратона в Хамбург, Германия. Няколко месеца по-късно остава втори на маратона в Берлин. Оттогава обаче е практически непобедим. През 2018 г. подобрява световния рекорд. А на 25 септември тази година подобри собственото си постижение.
През 2019 г. на събитие във Виена успява да стане първият човек, пробягал маратон за под два часа. Постижението му обаче не е признато за световен рекорд, защото не е направено по време на състезание. Но за Кипчоге това няма голямо значение.
„Когато тичам, се чувствам добре“, казва той. „Умът ми се чувства добре. Спя спокойно и се наслаждавам на живота.“
* Числото е коригирано след публикуването на текста.
