Тя е старши продуцент в разследващия отдел на Американското обществено радио (NPR) от 16 години. Отразявала е войната в Афганистан, миграционната криза в Европа, терористичните атаки в Париж, изборите в САЩ и много други важни международни събития.
Тя е Моника Евстатиева и на 19 и 20 юли участва в практическо подкаст обучение в София, организирано от Асоциацията на европейските журналисти в България заедно с Фондацията за свободата „Фридрих Науман“. В двудневния семинар опита си предават успешни радио и подкаст създатели и експерти.
Евстатиева казва, че обича България, но е сбъднала своята американска мечта. Тя започва от Американския университет в Благоевград, в който учи "Журналистика и масови комуникации" с подспециалност "Филмови и театрални изкуства".
Любовта си към журналистиката пък дължи на регионалното радио "Аура". Евстатиева е причината за първи път наградата на отличили се студенти в университета да е присъдена за ръководене на студентска медия. Участва и в проект по създаване на Асоциация на студентските радиостанции в България.
"Винаги съм искала да бъда журналист. Исках да бъда журналист някъде, където има свободна медия. Смятам, че е много важно журналистите винаги да отразяват истината, дори и тя да не се харесва на леви или десни", казва Евстатиева, чието любопитство я отвежда до страната на неограничените възможности.
Завършва "Радио и телевизионна журналистика" във Вашингтон. След това печели стажантско място в сутрешния блок на NPR и постепенно стига до позицията старши продуцент. Отговаря за предавания с обща аудитория от около 14 милиона души и е редактор на всекидневната програма All Things Considered (ATC). По време на президентската кампания в САЩ през 2020 г. тя работи и в "Ню Йорк таймс". За известно време е и кореспондент на БНТ.
Моника смята, че успехът ѝ до голяма степен се дължи на късмет, но и на много работа. Въпреки първоначалните трудности, не се отказва. "Може би в личен план ми беше най-трудно", казва Евстатиева за началото.
По пътя в журналистиката обаче ѝ е се случва нещо много по-трудно. През 2016 г. тя оцелява след атака на талибаните в Афганистан, при която загинаха двама нейни колеги - известният фотограф Дейвид Гилки (50 г.) и местният преводач Забихула Тамана (38 г.). Репортерът Том Боумън също остава жив.
Четиримата се движат с поделение на афганистанската армия в близост до Маржах в южната част на страната, когато конвоят е обстрелян, а техният автомобил e подложен на артилерийски огън. Оказва се, че са били предадени от вътрешен човек, двоен агент, като целта е била да бъдат убити високопоставен генерал, всички американци, а самата тя да бъде отвлечена.
Седемте седмици, които прекарва в Афганистан, се превръщат в истински кошмар, когато колегите ѝ умират пред нея. Въпреки това Евстатиева вярва, че най-добрият начин хората да бъдат информирани, са репортажите от мястото на събитието. Затова за нея успехът не се измерва в спечелени награди и известност, а в удовлетворението да помогнеш с обективна информация.
Когато миналата година САЩ изтеглиха мисията си от Афганистан, а талибаните поеха контрола над страната, тя и Том Боуман издадоха книга с журналистическите истории, събрани от Дейвид Гилки там.
"Те загинаха пред очите ми. Щяха да бъдат много изненадани, че само след 5 години това се случва. От друга страна, когато се замислих кой е останал жив от всичките хора - тези, които ни защитаваха, в момента не са живи, хората, които ни атакуваха, не са живи, хората, с които бях, не са живи. Какво означава това? Има ли наистина смисъл? Може би е време тази война просто да приключи, защото никой не побеждава, а всички умират", казва тогава пред БНР Евстатиева.
Въпреки всичко, тя би се занимавала с журналистика до края на живота си. Определя професията си като кауза с правила, които трябва винаги да се спазват.
"Тъй като в момента се занимавам с разследваща журналистика, ме мотивира това да разследваме неща много важни за хората, да намерят отговорите на тези въпроси, да им помогнем да бъдат по-информирани или да разберат нещо, което ги притеснява", каза пред Свободна Европа Евстатиева.
"Най-трудното в работата е да стигнеш до истината, да разбереш откъде започва нещо. Например, ако има някаква информация, да разбереш как тя се е преобразила с времето, за да стигне до едно място, до което вече някои хора я приемат като факт. Но факт ли е, истина ли е, не е ли истина, откъде е започнала и кой я е направил да бъде в този формат, в който е в момента?"
