На 18 юли 2012 година на летище Сарафово край Бургас беше извършен първият терористичен акт в най-новата история на България. Бяха убити петима израелци и българският им шофьор, загина и самият терорист. 38 души бяха ранени.
Още на следващата година от МВР обявиха, че зад атентата стои подкрепяната от Иран радикална ливанска групировка Хизбула. В обвинителния акт обаче нейното име не беше споменато и такива доказателства по делото не бяха открити.
През есента на 2020 г. двама обвиняеми като съучастници на самовзривилия се терорист получиха задочно най-тежките присъди в България. Едва ли някога те ще бъдат заловени, въпреки че Интерпол ги издирва от самото начало.
Атентатът
Бомбата избухва около 17:30 часа, когато паркингът на летището е пълен със туристи, чакащи да бъдат закарани с автобуси до хотелите им. Мощната експлозията се възпламенява в момент, когато група от около 50 израелски граждани, дошли на почивка в Слънчев бряг, се качват в единия от рейсовете.
Години по-късно оцелялата при атентата екскурзоводка Донка Ганова разказва: "Почти всички се бяха качили, имаше само няколко пушачи до предната врата на автобуса. От двете страни на возилото останаха още няколко души, които качваха последните куфари с багаж. Казах им да се качват. Потърсих и шофьора. До този момент си спомням. Когато се съвзех, бях на земята."
Първоначално на летището цари пълен хаос. Телевизиите показват на живо как над останките от взривения автобус се издигат огнени пламъци и огромни кълба гъст черен дим. Една след друга пристигат полицейски коли, линейки и пожарни. Районът е отцепен, а всички полети от и до Сарафово са отменени или пренасочени към Варна. В онзи момент обаче все още никой не подозрия, че става дума за атентат.
Едва няколко часа по-късно властите обявиха, че разследват версията за терористичен акт. Тогава стана ясно, че охранителните камери на летището са заснели вероятния атентатор - млад мъж с раница, бейзболна шапка и дълга коса, която по-късно се оказа перука. Намерена беше и фалшива американска шофьорска книжка, която той е използвал.
Първата информация, свързваща атентата с ливанската групировка Хизбула, беше разпространена от тогавашния премиерна Израел Бенямин Нетаняху. Той обяви, че страната разполага с потвърдени разузнавателни данни, че атентатът е извършен именно от Хизбула. Очаквано, Иран категорично отрече съществуването на такава връзка.
Жертвите
На следващата сутрин стана ясно, че са загинали седем души, сред които и самият атентатор.
На място при взрива бяха убити петима млади израелци. Сред тях бяха приятелите от детинство Маор Харуш (25 г.) и Елиор Приес (26 г. ), дошли заедно на море в България.
Загина и Ицик Коленги (28 г.), който беше пристигнал заедно със съпругата си, за да отпразнува рождения си ден. Двойката беше оставила 4-месечната си дъщеря в Израел. Младата майка оцеля, но беше една от най-тежко пострадалите.
Приятелят на Коленги Амир Менаше (28 г.) също беше сред жертвите. Убита беше и бременната Кошава Шрики (42 г.), чийто съпруг оцеля и разказа, че двамата дълги години са опитвали да имат дете с изкуствено зачеване.
Шестата жертва беше 36-годишният шофьор на взривения автобус Мустафа Кьосов от якорудското село Юруково, който скоро преди това беше сключил брак.
Терористите
Две години след атентата ДАНС съобщи, че самоличността на камикадзето е установена чрез ДНК-експертиза. Заключението беше, че истинското име на атентатора е Мохамад Хасан Ел Хюсейни, роден в Ливан на 27 май 1989 г.
Разследващите уточниха, че той е използвал фалшива шофьорска книжка на името на Жак-Фелипе Мартен. Беше обявено и, че Хюсеини има ливанско и френско гражданство.
Година по-рано МВР разпространи снимките на двамата му съучастници, идентифицирани като австралийския гражданин Мелиад Фара, роден на 5 ноември 1980 г., и канадския гражданин Хасан Ел Хадж Хасан, роден на 22 март 1988 г. И двамата - от ливански произход.
По време на атентата Фара беше използвал фалшива шофьорска книжка на името на Браян Джеремая Джеймисън, а Хасан - такава на името на Ралф Уилям Рико.
Делото
След сложно и мащабно разследване, четири години след атентата Окръжната прокуратура в Бургас внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу Мелиад Фара и Хасан Ел Хадж Хасан за тероризъм.
Двамата бяха обвинени в това, че в периода между от 28 юни и 11 юли 2012 г. в Русе, Варна и село Равда са помогнали на извършителя на атентата Мохамед Хасан Ел Хюсейни.
Делото започна по същество в началото на 2018 г. след няколко фалстарта. Причината за забавянето беше невъзможността да бъдат редовно призовани едновременно всички оцелели и роднини на жертвите при атентата, както и някои от техните защитници.
На 21 септември 2020 г. Специализираният наказателен съд обяви възможно най-тежките присъди в българското законодателство - доживотен затвор без право на замяна и за двамата терористи.
Спецсъдът уважи повечето от гражданските искове на оцелелите и роднините на убитите за неимуществените вреди и отхвърли исковете за имуществените. Присъдени бяха рекордни обезщетения за общо над 155 275 000 лева. Отделно ливанците бяха осъдени да платят такси и разноски по делото за около 6 млн. лева.
През юни 2022 г. Апелативният специализиран наказателен съд потвърди присъдите. Предстои Върховният касационен съд да произнесе окончателното решение по казуса.
Връзката с Хизбула
В обвинителния акт обаче никъде не се споменава териристичната групировка Хизбула, която беше посочена като извършител от българските власти още през 2013 г.
Тогавашният вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че двама от заподозрените "са принадлежали към военното формирование на Хизбула", както и че финансирането на атаката "е било проследено до Ливан".
Настоящият главният прокурор Иван Гешев също каза, че "за никого не е тайна", че зад този терористичен акт седи като логистика и финансиране Хизбула и че тримата атентатори са били част от военното ѝ крило.
По делото обаче така и не бяха събрани доказателства за връзката на групировката с атентата, макар че за нея говориха и посланици, а Европейският съюз обяви военното ѝ крило за терористична организация.
Израелският адвокат на жертвите изрично настоя в пледоарията си спецсъдът да спомене в присъдата си, че Хизбулла е отговорна за атентата. Защитникът Яков Рант каза, че близките на загиналите ще бъдат много натъжени, ако организацията не бъде посочена изрично. При прочитането на присъдата обаче съдия Аделина Иванова не спомена името ѝ.
Убитият ген. Солеймани и вероятното възмездие
В началото на януари 2020 г. по заповед на президента Доналд Тръмп беше убит иранският генерал и главнокомандващ на елитните части "Ал кудс" в състава на иранската революционна гвардия - Касем Солеймани.
Редица световни медии твърдят, че именно той е бил замесен в атентата в България през 2012 г. Седмица след ликвидирането му, израелският в. The Jerusalem Post обяви атаката в Сарафово за една от най-значимите, в които Иран има участие. Същото съобщиха The Guardian, Business Insider, France24 и Business Standard.
За връзката на ген. Солеймани с терористичния акт говориха и български анализатори като бившият външен министър и основател на Атлантическия клуб Соломон Паси и журналистът от иракски произход Мохамед Халаф.
Тогавашният премиер Бойко Борисов обаче отрече: "За мен няма такава връзка. Това е във връзка с една пак журналистическа публикация в чужда медия, където се препраща към тази връзка и вече се ретранслира тук в България. Така че, колкото по-тихи сме, колкото по-внимателни сме в изказа... Страшно са наранени, много хора загинаха. Гледат телевизии, сайтове четат, просто мир и дипломация – това е нашият призив."
Близките на жертвите обаче вярват на информацията за връзката на Хизбула и ген. Солеймани. Всъщност ликвидирането му засега остава единственото вероятно възмездие по случая.
