Убитият Солеймани ли стои зад атентата в Бургас?

Замесен ли е убитият в началото на годината ирански генерал Касем Солеймани в организирането на бомбения атентат на бургаското летище на 18 юли 2012 г., при който загинаха петима израелски туристи и българският им шофьор?

Според редица световни медии този въпрос има ясен отговор и той е положителен. За връзката на Солеймани с терористичната атака отпреди близо 8 години говорят и български анализатори като бившият външен министър и основател на Атлантическия клуб Соломон Паси и журналистът от иракски произход Мохамед Халаф. Властите в София обаче отричат.

"За мен няма такава връзка. Това е във връзка с една пак журналистическа публикация в чужда медия, където се препраща към тази връзка и вече се ретранслира тук в България. Така че, колкото по-тихи сме, колкото по-внимателни сме в изказа... Страшно са наранени, много хора загинаха. Гледат телевизии, сайтове четат, просто мир и дипломация – това е нашият призив", заяви премиерът Бойко Борисов след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност преди седмица.

Погледът на чуждите медии

Борисов така и не разясни коя "чужда медия" има предвид, но е факт, че изданията, приписващи отговорността за бомбения атентат в Бургас на Солеймани, са повече от едно. Седмица след ликвидирането му при американския въздушен удар в Багдад на 3 януари, израелският в. The Jerusalem Post нареди атаката в Сарафово сред най-значимите, в които Иран има участие.

"Иран използва своето влияние и територии за тероризъм. Целите включват сградата на еврейската общност в Буенос Айрес, където 85 души са убити при експлозия през 1994 г.; бомбеният взрив в автобус в Бургас през 2012 г., при който загинаха петима израелски туристи и техният местен шофьор; ракетните атаки от Йемен срещу Саудитска Арабия и нападенията срещу петролни танкери в Персийския залив; случайните стрелби по израелската страна на Голанските възвишения; скорошният щурм срещу американското посолство в Багдад и атаките срещу американските военни бази в Ирак, които предизвикаха реакцията на Тръмп", изрежда израелското издание.

Британският The Guardian пък цитира източници от американското разузнаване, според които проиранската ливанска организация Хизбула "стои зад бомбените атаки в израелско-аржентинския културен център в Буенос Айрес през 1994 г. и в пълния с израелски туристи автобус в Бургас, България, през 2012". Вестникът описва Хизбула като "дългата дясна ръка на Иран от доста време". В същата посока бяха ориентирани анализи по темата на медии като Business Insider, France24 и Business Standard.

София официално посочи Хизбула

Финансираната от Техеран ливанска организация официално бе посочена от София като отговорна за атентата още през февруари 2013 г. Тогавашният вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че двама от заподозрените "са принадлежали към военното формирование на Хизбула", както и че финансирането на атаката "е било проследено до Ливан".

"Аз не съм чул никой досега да си признае нещо с подобен акт, предполагам, че ще кажат нещо в посока, че не са те", добави тогава Борисов, с което отклони критиките на БСП, че управляващите са създали риск за националната сигурност на страната, назовавайки Хизбула.

Версията за отговорността на шиитската организация обаче така и не намери място в обвинителния акт срещу задочно обвинените ливанци Мелиад Фара и Хасан ел Хадж Хасан, който бе внесен в Специализирания наказателен съд. Българските разследващи твърдят, че те са помогнали на атентатора Мохамед Хасанел Хюсейни, който загина при атентата. Двамата все още се издирват с червена бюлетина на Интерпол.

Ливанската организация не се споменава в делото

Задочният съдебен процес срещу тях тръгна в началото на 2018 г., след като магистратите в продължение на година и половина правиха безуспешни опити да призоват всички пострадали и наследниците на жертвите.

Спецсъдът допусна до разглеждане граждански искове за над 100 млн. лв., но отхвърли всички финансови претенции към Хизбула, тъй като тя изобщо не се споменава в кориците на делото. Близките на загиналите при атентата от самото начало на процеса настояваха военното крило на шиитската организация да бъде ĸoнcтитyиpaнo oт бългapcĸия cъд ĸaтo гpaждaнcĸи oтвeтниĸ.

"Ние, семействата на загиналите, настояваме правителството на България да преодолее своите политически съображения и да добави терористичната организация Хизбула към обвинителния акт по делото", призова през юли миналата година един от роднините на жертвите – Коби Прайс, цитиран от The Jerusalem Post.

Пречките пред специализирания съд

Междувременно процесът срещу Мелиад Фара и Хасан ел Хадж Хасан забуксува заради липсата на съдействие от израелските власти по изпратената от спецсъда през март 2019 г. съдебна поръчка за разпит на свидетели на атентата и наследници на загиналите. По време на последното заседание по делото през октомври миналата година стана ясно, че все още не е разпитан пред съдия нито един израелски гражданин. Българските магистрати не биха могли да присъдят обезщетения на засегнатите при липсата на техни заверени показания.

Друг проблем пред хода на процеса е неявяването в залата на двама румънски граждани, за които обвинението твърди, че са имали досег с терористите. Въпросните свидетели вече три пъти безуспешно са призовавани на разпит в спецсъда като за целта е осигуряван и преводач – известният журналист Владимир Береану.

Встрани от невъзможността магистратите да снемат показания от чуждестранните свидетели, те вече приеха всички експертизи по казуса и на практика няма какво друго да правят. Затова и се налага насрочени дати за заседания да бъдат отменяни в очавкане израелските власти да изпълнят съдебната поръчка от София.

Дори и това да се случи обаче, присъдите по делото няма да отговорят на основното желание на близките на жертвите – военното крило Хизбула официално да бъде признато за отговорно за атентата. В този контекст също толкова малко вероятно изглежда българските власти да свържат бомбената атака в Бургас с убития ирански генерал Касем Солеймани.